Радиовъглеродно датиране
Радиовъглеродното датиране, познато още като метод на датиране С14, е начин да се определи възрастта на даден обект. Това е вид радиометрично датиране.
Методът използва радиоактивния изотоп въглерод-14. Повечето органични вещества съдържат въглерод. Въглеродът има различни изотопи, които обикновено не са радиоактивни. 14С е радиоактивният, като периодът му на полуразпад (времето, необходимо за намаляване на радиоактивността му наполовина) е около 5730 години. Това дава възможност да се определи възрастта на веществата, които съдържат въглерод. Методът работи до около 60 000 години. Получените дати обикновено се записват като преди настоящето ("настояще" е 1950 г.).
Растенията поглъщат атмосферния въглероден диоксид чрез фотосинтеза и се консумират от животните, така че всяко живо същество постоянно обменя въглерод-14 с околната среда, докато живее. След като умре обаче, този обмен се прекратява.
През 1958 г. Хесел де Врийс показва, че концентрацията на въглерод-14 в атмосферата варира в зависимост от времето и мястото. Сравнително краткотрайният 14С се обновява постоянно чрез бомбардиране на атмосферния азот от космически лъчи. Тъй като бомбардировката е леко променлива, а и по други причини, 14C, поет в органичната материя, също е леко променлив. Това води до грешки в хронологията. Въпреки това, под 20 000 години резултатите могат да бъдат сравнени с дендрохронологията, основана на дървесните пръстени. За най-точна работа вариациите се компенсират с помощта на калибрационни криви.
Методът е разработен от Уилард Либи и неговите колеги в Чикагския университет през 1949 г. През 1960 г. той получава Нобелова награда за химия за тази си работа. За първи път демонстрира точността на радиовъглеродното датиране, като точно определя възрастта на дърво от древноегипетска царска баржа, чиято възраст е известна от исторически документи.
Количеството С14 в атомната сфера се променя с течение на времето
Атмосферен 14C, Нова Зеландия и Австрия. Новозеландската крива е представителна за Южното полукълбо, а австрийската - за Северното полукълбо. Атмосферните тестове на ядрени оръжия почти удвояват концентрацията на 14C в Северното полукълбо.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява радиовъглеродното датиране?
О: Радиовъглеродното датиране, известно още като метод на датиране С14, е начин да се определи възрастта на даден обект. Това е вид радиометрично датиране, което използва радиоактивния изотоп въглерод-14 за определяне на възрастта на вещества, които съдържат въглерод.
В: Как работи?
О: Методът работи чрез измерване на количеството радиоактивен изотоп въглерод-14 в органични вещества. Докато нещо е живо, то обменя въглерод-14 с околната среда, но щом умре, този обмен спира. Като измерват количеството на 14C в даден обект и го сравняват с нивата в атмосферата, учените могат да определят възрастта му до 60 000 години.
Въпрос: Кой е разработил този метод?
О: Методът е разработен от Уилард Либи и неговите колеги от Чикагския университет през 1949 г. През 1960 г. той получава Нобелова награда за химия за тази си работа.
В: Колко точно е радиовъглеродното датиране?
О: Най-общо казано, радиовъглеродните дати се считат за точни до около 20 000 години, когато се сравняват с дендрохронологията (анализ на дървесните пръстени). За по-прецизни резултати се използват калибрационни криви, за да се компенсират вариациите в атмосферните нива във времето и мястото.
Въпрос: Какво е използвал Уилард Либи, за да докаже точността? О: За да демонстрира точност, Уилард Либи оцени възрастта на дървесина от древноегипетска кралска баржа, чиято възраст вече беше известна от исторически документи.
В: Какъв вид радиация се използва при радиовъглеродното датиране?
О: При радиовъглеродното датиране се използва радиация от радиоактивни изотопи като въглерод-14, чийто период на полуразпад (времето, необходимо за намаляване на радиоактивността наполовина) е 5730 години.
