Дендрохронология

История

Дендрохронологията (дума, произлизаща от гръцки δένδρον, dendron, "крайник на дърво"; χρόνος, khronos, "време"; и -λογία, -logia) е разработена през първата половина на 20 век първоначално от астронома А.Е. Дъглас, който основава Лабораторията за изследване на дървесни пръстени в Университета на Аризона. Дъглас изследва активността на слънчевите петна. Той очаквал, че промените в слънчевата активност ще повлияят на климатичните модели на Земята. Климатът щял да бъде регистриран чрез моделите на растеж на пръстените на дърветата.

Феноменът на пръстените на дърветата и връзката им с влажните и сухите години е забелязан още преди Дъглас. Има кратка бележка в една от тетрадките на Леонардо да Винчи, а през 1837 г. Чарлз Бабидж стига до същата идея.

Как работи

Много дървета в умерените зони образуват по един пръстен всяка година, като най-новият е в непосредствена близост до кората. През целия живот на дървото се формира модел на пръстена година по година, който отразява климатичните условия, при които е растяло дървото. Достатъчната влага и дългият вегетационен период водят до широк пръстен. Суха година може да доведе до много тесен пръстен.

Редуването на лоши и благоприятни условия, като например засушавания в средата на лятото, може да доведе до образуването на няколко пръстена през дадена година. Подобни проблеми се решават чрез сравняване на една част от света с друга. Липсващите пръстени са рядкост при дъбовите и брястовите дървета: единственият регистриран случай на липсващ пръстен при дъбови дървета е настъпил през 1816 г., известна още като Годината без лято.

Дърветата от един и същи регион ще имат тенденция да развиват едни и същи модели на ширината на пръстените за даден период. Тези модели могат да бъдат сравнени и съпоставени пръстен по пръстен с дървета, растящи в същата географска зона и при сходни климатични условия. Проследявайки тези модели на пръстените на живите дървета назад във времето, могат да се изградят хронологии както за цели региони, така и за подрегиони на света. По този начин дървесина от древни структури може да бъде съпоставена с известни хронологии (техника, наречена кръстосано датиране) и да се определи точно възрастта на дървесината.

Датите от пръстените на дърветата могат да бъдат удължени до 26 000 г. пр.н.е. с помощта на други методи. Тези други методи използват морските седименти и пръстените на растежа на коралите.