Древногръцки език — история, диалекти и литературно наследство
Древногръцки език: история, диалекти и литературно наследство — научете за атическия диалект, Омир, Есхил и влиянието върху съвременните езици.
Старогръцкият език е индоевропейски език, говорен в Древна Гърция от 9 до 4 век пр.н.е. Той представлява дълга и сложна езикова традиция, чиито ранни следи се откриват още в писмените бележки на микенската цивилизация (линейно письмо B). Макар че формите и диалектите се променят силно през вековете, старогръцкият е основа за по-късните форми на гръцкия език и оказва дълбоко влияние върху много европейски езици и научна терминология.
Кратка история и развитие
Историята на старогръцкия може да се раздели условно на няколко периода: микенски (приписан към линейно B), архаичен (към който принадлежи епическият език на Омир), класически (особено атическият език от V–IV в. пр.н.е.), и елинистичен — коине, който се развива след завоеванията на Александър Велики и служи като общ книжовен и разговорен език в целия гръкоезичен свят. По-късно от коине произхожда средногръцки (византийски) и накрая съвременният гръцки.
Диалекти
Гръцкият език е имал много различни диалекти, които често се различавали по фонетика, форма и лексика. Най-важните групи са:
- Атически — говорен в Атина, със силно развити литературни и философски традиции (Платон, Аристотел, драматурзи).
- Ионийски — близък до епичния стил; много от ранните епоси и научни текстове използват ионийския вариант.
- Еолийски — използван от поети като Сафо и в някои островни области.
- Дорийски — характерен за области на Пелопонес и някои колонии; оказва влияние върху старой театр и песенна поезия.
Атическият гръцки с времето става модел за литературен стил и образование. По-късно в образования римски свят децата са изучавали гръцки като втори език по същия начин, по който сега много хора изучават английски като втори език. Именно от взаимодействието между атическия и други диалекти възниква и широкоразпространената коине, която „използвал и смесвал атически гръцки с няколко други диалекта“.
Писменост и граматика
Гръцката писменост е развита от финикийската азбука, като елините въвели гласните — едно от ключовите нововъведения, което прави писмеността по-точна за предаването на звуковата система. За най-ранните времена имаме и останки от линейно B (микенски гръцки), а за по-късни периоди — епиграфика (написани върху камък), папируси и ръкописи. Много текстове са запазени благодарение на ръкописи от Византия и преписи в манастири.
Граматически старогръцкият е силно флективен: има три рода (мъжки, женски, среден), падежи (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен), сложна глаголна система с видове (перфект, аорист, имперфект и др.), наклонения (индикатив, субжунктив, оптатив, императив) и причастия. Това позволява голяма свобода в синтаксиса и нюанси в изразяването на време, аспект и отношение.
Литература и знаменитости
Древногръцките поети като Омир пишат на стар диалект, който е малко по-различен от атическия гръцки. Илиада и Одисея са дълги поеми, в които се разказват вълнуващи истории за войни, пътешествия и гръцките богове. Освен Омир, към големите поетични имена принадлежат Хезиод, Сафо и Пиндар.
През V в. пр.н.е. са написани някои велики пиеси от Есхил, Софокъл и Еврипид. Комедиографът Аристофан допълва драматичната традиция с политическа и социална сатира. В историята, Херодот и Тукидид полагат основите на историческата писменост; в философията Платон и Аристотел формират концепции, които ще влияят върху западната мисъл хилядолетия.
Освен епос и драматургия, старогръцката литература включва лирика, хорови песни, риторика, научни трактати (медицина, математика, астрономия) и правни текстове. Тези произведения са били копирани и изучавани непрекъснато — чрез ръкописи, библиотеки (напр. в Александрия) и по-късни преписи.
Наследство и влияние
Старогръцкият език и култура са оставили трайно наследство: много съвременни европейски думи (особено в науката, медицината и философията) идват от гръцки корени. Римската образована класа изучава и възприема гръцките текстове — гръцкият става втори език за образованите хора в Римската империя, а по-късно и lingua franca в Източната Римска (Византийска) империя.
През Ренесанса и Новото време възраждането на класическото знание отново поставя старогръцкия в центъра на университетското образование. Днес класическите гръцки текстове се изучават в университетите, а техните теми — митология, етика, политика, наука — продължават да бъдат плодотворен източник за хуманитарните и естествените науки.
Заключение: Древногръцкият език е ключов исторически език с богато литературно и културно наследство. Чрез своите диалекти, граматическа сложност и величествени произведения той е оформил голяма част от интелектуалната традиция на Европа и остава обект на изучаване и възхищение и до днес.
Начало на "Одисея" на Омир
Атически гръцки
Атическият гръцки език е диалектът, който се е говорел в Атина и в останалата част на областта Атика. Той е най-близкият до по-късния гръцки диалект, тъй като е бил стандартната форма на езика. Той се изучава в курсовете по старогръцки език, тъй като е бил най-разпространеният диалект.
Промени
Всички езици се променят с времето, а гръцкият език се е променил много за 2500 години. Често се твърди, че съвременният гръцки език е започнал да се използва през 1453 г.
За разлика от латинския, старогръцкият език не се е разделил на много езици, но все още се смята за отделен език от съвременния гръцки . Произношението се е променило значително. Например бета се е произнасяла като "б" на старогръцки, но в съвременния гръцки език се произнася като "v" и се нарича "вита". Правописът не се е променил много, което създава впечатлението за по-малка промяна, отколкото в действителност се е случила. Също така много различни гласни и дифтонги са се слели в "i" - гласния звук в английската дума "ski". Тоналната система на старогръцкия език е изчезнала, но езикът едва наскоро е променил правописа си, за да съответства на тази промяна,
Въпреки големите промени е забележително колко много неща са се запазили непокътнати през вековете.
Близо до Трабзон в Турция има общност, която говори диалект, по-близък до старогръцкия, отколкото до стандартния съвременен гръцки език.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво е древногръцки език?
О: Древногръцкият език е индоевропейски език, говорен в Древна Гърция от около 1500 г. пр.н.е. до около 300 г. пр.н.е.
В: Защо старогръцкият и латинският език са важни езици?
О: Въпреки че вече не се говорят, те са оказали влияние върху почти всички съвременни европейски езици.
Въпрос: Какво е атически гръцки?
О: Атическият гръцки език се е говорел в най-големия град Атина и се е смятал за най-чистата форма на гръцкия език.
В: Какво е бил койнският гръцки?
О: Койният гръцки език е бил общият език на гърците. Той е бил атически гръцки, смесен с няколко други диалекта.
В: Кой е говорил и писал на стар диалект, който донякъде се е различавал от атическия гръцки?
О: Омир е говорил и писал на стар диалект, който донякъде се е различавал от атическия гръцки.
В: Какво представляват "Илиада" и "Одисея"?
О: "Илиада" и "Одисея" са дълги поеми, в които се разказват вълнуващи истории за войни, пътувания и гръцките богове.
В: Кой е написал някои велики пиеси през V в. пр. н. е.?
О: През V в. пр. н. е. Есхил, Софокъл и Еврипид са написали някои велики пиеси.
обискирам