Софокъл
Софокъл (497 г. пр.н.е., 496 г. пр.н.е. или 495 г. пр.н.е. - 406 г. пр.н.е.) е древногръцки писател, написал над 100 пиеси според Суда. Само седем от трагедиите му са запазени в завършен вид. Софокъл е вторият от тримата най-велики древногръцки автори на трагедии, другите са Есхил и Еврипид.
Най-известните трагедии на Софокъл са тези за Едип и Антигона: те често се наричат "Тебанските пиеси". Всяка от пиесите е част от различна тетралогия (комплект от четири пиеси), чиито останали части са изгубени.
Римски бюст на Софокъл
Мраморен релеф на поет, вероятно Софокъл
Живот
Софокъл, синът на Софил, е богат член на селската община Колон Хипий в Атика, която по-късно става място на неговите пиеси. Вероятно е роден там. Раждането му е станало няколко години преди битката при Маратон през 490 г. пр.н.е.: точната година не е ясна, макар че 497/6 г. е може би най-вероятната. Първата голяма пиеса на Софокъл е през 468 г. пр.н.е., когато той получава първа награда в театралния конкурс "Дионисия", надделявайки над властващия майстор на атинската драма Есхил. Според Плутарх победата е постигната при необичайни обстоятелства.
Оцелели игри
- Тебанските пиеси (Цикълът на Едип):
- Антигона
- Едип цар (Oedipus Rex или Oedipus Tyrannos)
- Едип в Колонос
- Ajax
- Трахиниите
- Electra
- Филоктет
Историята на Едип
В "Едип цар" Едип е главният герой.
Смъртта на Едип като дете е планирана от родителите му Лай и Йокаста, за да му попречат да изпълни пророчество. Един слуга предава бебето на бездетна двойка, която го осиновява, без да знае историята му.
В крайна сметка Едип научава за пророчеството на Делфийския оракул, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Той мисли, че това означава осиновените му родители. Той бяга, за да избегне съдбата си. На един кръстопът Едип среща мъж, придружен от слуги; Едип и мъжът се бият и Едип убива мъжа. Този човек е неговият баща Лай, но по онова време никой освен боговете не знае това.
Едип става владетел на Тива, след като решава загадката на сфинкса и се жени за овдовялата царица, своята майка Йокаста. Така се подготвя сцената за ужасите. Когато истината излиза наяве, Йокаста се самоубива, Едип се ослепява и напуска Тива, а децата са оставени сами да се справят с резултатите.
В "Едип в Колон" прогоненият Едип и дъщерите му Антигона и Исмена пристигат в град Колон, където се срещат с Тезей, царя на Атина. Едип умира и започват проблеми между синовете му Полиней и Етеокъл.
В "Антигона" главната героиня е дъщерята на Едип. Антигона е изправена пред избора да остави тялото на брат си Полинейкс да остане непогребано извън градските стени, изложено на опустошението на дивите животни, или да го погребе и да се изправи пред смъртта.
Царят Креон забранява погребението на Полиникис, защото е бил предател на града. Антигона решава да погребе тялото му и да се изправи пред резултатите от действията си. Креон я осъжда на смърт. В крайна сметка Креон е убеден да освободи Антигона от наказанието ѝ, но решението му идва твърде късно и Антигона се самоубива. Смъртта ѝ води до самоубийството на други двама близки на цар Креон: синът му Хаемон, който е щял да се ожени за Антигона, и съпругата му, която се самоубива, след като губи единствения си оцелял син.
През тези трагедии преминава темата за съдбата, която не може да бъде избегната. Забранено деяние е извършено невинно и последствията са безмилостни.
Свързани страници
- Театърът на Древна Гърция
