Софокъл — древногръцки драматург (497–406 пр.н.е.), автор на Тебанските пиеси

Живот и обществена дейност

Роден около последните години на VI в. пр.н.е. край Атина, Софокъл идва от заможно семейство и получава добро образование. За живота му са запазени фрагментарни сведения и легенди: известно е, че е бил уважаван гражданин, заемал е обществени длъжности и участва в атинските театрални конкурси още в младостта си. Първата му известна голяма победа е от 468 г. пр.н.е., когато по сведения той надвива Есхил в състезание. По-късно античните извори му приписват многобройни награди на Атическия Дионисие.

Семейният му живот също е отбелязан в античните разкази: синът му Иофон също се занимава с трагедия. Има и съдебен спор, свързан със старостта на Софокъл — според преданието Иофон подава иск, че баща му е недееспособен, а самият Софокъл успява да защити своите умствени сили пред съда. Софокъл умира през 406 г. пр.н.е.; някои от неговите постановки са представени и след смъртта му.

Произведения — запазени и фрагментарни

От огромното му творчество са запазени в цялост седем трагедии; към тях се добавят многобройни фрагменти от други творби. Най-известните теми при Софокъл са съдбата, личната вина, конфликтът между индивидуалния дълг и обществения ред, както и психологическата мотивация на героите.

• Пълно запазени трагедии (седем):
  • Аякс (Ajax)
  • Антигона
  • Жените от Трахис (Трахинянки)
  • Цар Едип (Едип, често наричан "Едип цар" или "Едип Тиринт") — Едип
  • Електра
  • Филоктет
  • Едип в Колон (Едип в Колон)
• Други творби: античните извори споменават много други заглавия, но от тях са запазени само фрагменти и цитати — стотици редове, които позволяват частично реконструиране на сюжети и теми.

Трите пиеси, свързвани с мита за Едип — Едип, Едип в Колон и Антигона — често се обозначават като "Тебанските пиеси". Важно е да се отбележи, че те не са писани и представяни като трилогия в същата тетралогия, а произлизат от различни периоди от творчеството му; всяка от тях е част от отделна тетралогия, чиито останали драми са изгубени.

Творчески приноси и стил

Софокъл въвежда редица драматургични иновации, които променят гръцката трагедия:

• Въвежда трети персонаж (трета роля върху сцената), което позволява по-сложни диалози и по-динамично действие.
• Увеличава броя на хората в хора (хорът) и променя отношението между хоровите песни и действието — акцентът се измества към индивидуалната психология на героите и развитието на сюжета.
• Развива по-строга драматична структура и по-силна психологическа мотивация; характерите при него са многопластови, с вътрешни противоречия.
• Експериментира с композицията, метриката и с използването на драматичната ирония — най-известният пример е трагедията за Едип.

Влияние и прием

Софокъл оказва дълбоко въздействие върху по-късната европейска драматургия и литературна теория. Арестотел използва примери от Софокъл в своята "Поетика", като цитира начина, по който се изгражда един единен и целенасочен сюжет. Античните и по-късни критици го възхваляват за майсторството в оформянето на трагичния героизъм и за умението му да представя морални и психологически дилеми.

Наследство

До днешно време Софокъл остава един от централните автори в изучаването на древногръцката трагедия. Неговите запазени творби се изследват и адаптират постоянно — в театъра, в литературните изследвания и в учебните програми по класика и драматургия. Останките от неговото творчество и фрагментите на изгубените пиеси също продължават да дават материал за научни реконструкции и интерпретации.

Бележка: За броя на написаните пиеси и постигнатите му театрални победи има разминавания между античните извори; традиционните сведения (като тези в Суда) посочват по-големи числа, отколкото онова, което може да бъде потвърдено със сигурност днес.