Суда — византийска енциклопедия с 30 000 статии (10. век)

Суда — величествена византийска енциклопедия от X век с 30 000 статии: незаменим източник за антична литература, история и филология.

Суда или Суда (на гръцки: Σοῦδα) е огромна византийска енциклопедия от 10 век за древния средиземноморски свят. Тя представлява енциклопедичен речник, написан на гръцки език, с около 30 000 статии. Произходът на името вероятно е от византийската гръцка дума souda, която означава "крепост" или "укрепление"; исторически името е било възприемано и като фамилно/авторско (Suidas), но съвременните изследователи го разглеждат като заглавие на съчинението.

Suda е нещо средно между граматически речник и енциклопедия в съвременния смисъл на думата. Той обяснява източника, произхода и значението на думите в съответствие с филологията на своя период. В този аспект на произведението няма нищо особено важно. Ценни са статиите по история на литературата. Тези статии предоставят подробности и цитати от автори, чиито произведения иначе са изгубени.

Този лексикон представлява удобен справочник за хората, които са участвали в политическата, църковната и литературната история на Изтока до Х век. Основен източник за това е енциклопедията на Константин VII Багрянородни (912-959 г.), а за римската история - извадките на Йоан Антиохийски (VII в.).

В творбата се разглеждат както библейски, така и езически теми, от което може да се заключи, че авторът е бил християнин. В предговорната бележка е даден списък на речниците, от които е съставена лексикалната част, заедно с имената на техните автори. Трудът е безкритичен и вероятно многократно допълван, а стойността на статиите е твърде нееднаква. Въпреки това той съдържа много информация за древната история и живот.

Суда има почти съвременен ислямски паралел - Китаб ал-Фехрест на Ибн ал-Надим.

Произход, авторство и дата

Суда се смята за продукт на византийската столица (вероятно Константинопол) и традиционно се датира в X век. Точният автор е неизвестен; текстът представлява компилация от по-стари речници, енциклопедии и прагове от различни автори. В предговора на съчинението се споменава, че материалът е събран от множество по-ранни източници, но самият сборник е анонимен. Исторически е съществувало и схващане за личността "Suidas" като автор, но това вече се счита за неправилно — името най-вероятно е заглавие или прозвище на сборника.

Устройство и съдържание

Сuda комбинира функции на лексикон и енциклопедия. Някои характерни черти:

• Алфавитна подредба — статии подредени според гръцката азбука, но с известни особености на фонетичния ред на изписване;
• Разнообразие от теми — етимологии, биографии, литературни сводки, митологични разкази, географски, исторически и хронологични данни;
• Фрагментарни цитати — включва откъси и цитати от автори, чиито произведения вече не са запазени; това прави Суда ценен извор за възстановяване на загубена литература;
• Различно качество — някои статии са кратки и чисто лексикографски, други — обемни и информативни, но трудът често е безкритичен, с грешки и неточности.

Ръкописи и основни издания

Ръкописната традиция на Суда е разпространена в няколко средновековни кодекса, датирани основно от XI–XIII век. За научното изучаване на текста съществено значение има издаденото в началото на XX век критично издание на Ada Adler (Sudae Lexicon, 10 тома, 1928–1938), което остава стандартно. В последните десетилетия работата с Судa е подпомогната и от дигитални проекти и преводи, които правят текста по-достъпен за изследователи и широката публика.

Значение и употреба

Суда е един от най-важните извори за класическата и византийската филология, литература и история, защото:

• съхранява цитати и сведения от автори и произведения, които иначе биха били изгубени;
• предоставя сведения за социалния, религиозния и културния живот на Византия и за възприемането на античното наследство в средновековния Изток;
• е незаменим помощник при изследване на понятийно-лексикалните практики и образованието в средновековната гръцка традиция.

Надеждност и критика

Въпреки своята ценност Суда трябва да се използва внимателно: съдържанието често е безкритично преписвано, има хронологични и фактологични грешки, неправилни етимологии и объркани идентификации. Затова историците и филолозите съчетават сведенията от Суда с други източници и критичен анализ, за да реконструират по-надеждна картина.

Като цяло Суда остава незаменим извор за изучаване на античната и византийската култура, мост между древните текстове и средновековната грамотност.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява судата?

В: Какво означава думата "Suda"?

В: Какъв вид работа е Suda?

В: С какво статиите по история на литературата са ценни в този труд?

В: Кой вероятно е бил отговорен за написването на този лексикон?

В: Доколко са достоверни статиите в този труд?

В: Има ли ислямски паралел на Суда?

Търсене по буква