Фонетика

Фонетиката (от гръцката дума φωνή, phone, която означава "звук" или "глас") е наука за звуците на човешката реч. Човек, който е експерт по фонетика, се нарича фонетик.

Фонетичната теория разглежда същността на звуковете в речта (наречени телефони) и начина, по който те се създават, чуват и възприемат. Фонологията, която произлиза от нея, изучава звуковите системи и звуковите единици (като фонеми и отличителни черти). Фонетиката е една от двете части на правописното езикознание, другата част е правописът, като се различава от граматиката и лексиката.

Фонетиката има три основни направления:

• артикулационна фонетика по отношение на мястото на артикулация и движението на устните, езика, гласовия тракт и гласовите гънки,
• акустична фонетика, която се занимава с характеристиките на звуковите вълни и начина, по който вътрешното ухо ги чува, и
• слухова фонетика, свързана с възприемането на речта (най-вече как мозъкът възприема това, което чуват ушите).

Международната фонетична асоциация (IPA) признава повече от 100 различни телефона, които са представени в нейната система за писане, наречена Международна фонетична азбука.

За първи път фонетиката е изучавана преди 2500 години в днешна Индия от Панини, който в своето съчинение "Санскритско езикознание" от V в. пр.н.е. пише за мястото и начина на артикулация на съгласните в санскрит. Основните индийски писмености днес подреждат съгласните си по начина, по който го е направил Панини.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява фонетиката?

В: Кой е експертът по фонетика?

В: Кои са двете части на ортографската лингвистика?

В: Колко различни телефона признава Международната фонетична асоциация?

В: Кога за първи път се изучава фонетиката?

Въпрос: Кои са трите основни клона на фонетиката?

Въпрос: Как е подреждал Паини съгласните, когато е писал за тях?

Търсене по буква