Ортография

Английски правопис

Английският правопис е начинът, по който 26-те букви на азбуката се използват за записване на 36-те звука (IPA) на английския език. Първите ръкописи на староанглийски език са написани с латинската азбука. Тя е имала 24 букви. ^p16

Гласни

Нито една азбука не подхожда точно на езика си. Една от причините за това е, че винаги има повече звуци, отколкото букви. В английския език има много повече гласни звуци, отколкото гласни. Древните гърци, които първи са използвали букви за гласни, са решили да използват само няколко букви за гласните звуци. Този избор е повлиял на всички по-късни азбуки:

"Значението на гърците в историята на азбучната писменост е от първостепенно значение. Всички азбуки, които се използват днес в Европа, са в пряка или косвена връзка с древногръцката".

На английския език са необходими около 20 гласни, за да се представят всички гласни фонеми (~звуци), които се използват в масовата употреба,^p237 и някои езици имат повече букви за гласни. Грузинският език има общо 41 букви. По-кратката азбука работи, като използва две или три букви за един звук или една буква за няколко звука.

Съгласни

В английската азбука има само три съгласни, които имат един звук, не могат да се образуват от други комбинации и никога не са беззвучни: n, r и v. В английския език се използват от 22 до 26 съгласни фонеми.

Диалекти

Другата причина, поради която азбуките никога не пасват точно на езиците, е диалектът. Говоримият език се различава от място на място и от време на време. Това е много очевидно при английския език, тъй като произношението му е много различно в различните части на света. Писменият език винаги ще бъде по-малко гъвкав от говоримия си родител. Той има различна функция и се създава механично. Той трябва да служи на всички, които говорят езика, и това се постига чрез запазване на подобен правопис в различните времена.

Затова всички азбуки имат звуци, които е трудно да бъдат представени с използваните букви. Английският език има и други проблеми: звуци, които могат да бъдат записани по различни начини, и правопис, който може да бъде произнесен по различни начини. Всичко това поражда проблеми с правописа.

Британски и американски английски

Различията между американския и британския английски правопис се появяват главно в резултат на действията на един човек. Ноа Уебстър (1758-1843 г.) написва граматика, правописна книга и накрая американски речник на английския език. В хода на работата си той предлага редица опростявания в правописа. В своя речник той избира s вместо c в думи като defense, променя re на er в думи като center, премахва едно от L в traveler. Първоначално той запазва u в думи като color или favor, но в по-късните издания го премахва. Той също така променя tongue на tung: това не се е запазило. Основната причина за това била да помогне на децата да се научат да четат и пишат. Речникът на Уебстър съдържа седемдесет хиляди думи, от които дванадесет хиляди никога преди това не са се появявали в публикуван речник.

Уебстър създава малко по-различна идентичност на американския английски език. Но тъй като усилията му не са били насочени към някои от най-очевидните проблеми, неговите промени не са имали голямо значение за начина, по който се използва езикът. Пример за истинските проблеми в английския правопис е думата с окончание -ough, която се произнася по няколко различни начина: tough, bough, cough... Основните причини за правописните различия са исторически. Заемните думи идват със свой собствен (чужд) правопис. Някои френски заемки все още се изписват по френския начин; други са променени.

Реформа на английския правопис е предлагана от много хора след Уебстър, като например Джордж Бърнард Шоу, който предлага нова фонетична азбука за английския език. В някои случаи промените на Уебстър са широко възприети във Великобритания: програмата за правопис идва от френския език; американската програма е очевидно по-опростена и по-съгласувана с окончанията на думите в английския език. В нашия съвременен свят английският правопис все още е проблем. В някои страни (особено във Франция) национален комитет може да дава съвети и насоки по отношение на правописа. Английският език отдавна е избягал от националната опека.

• Правописът, макар и важен, е по-малко важен от начина, по който езикът се използва на практика. Разликите в употребата на британския и американския английски език са по-скоро свързани с идиомите, жаргона и лексиката, отколкото с правописа. В това отношение правописът в писмената или печатната форма е нещо като произношението в речта. Те са необходимите външни дрехи, но вътрешната същност е по-важна.
• В Уикипедия (обърнете внимание на правописа) статиите могат да бъдат на американски или британски английски език, но трябва да бъдат последователни в рамките на всяка статия. Повече информация: Уикипедия:Наръчник по стил

Речници и фонетика

Съвременният британски правопис и употреба са силно повлияни от двата големи английски речника - "Речник на английския език" на Самюъл Джонсън (1755 г.) и "Оксфордски английски речник" на Джеймс Мъри. Речникът на Джонсън е имал огромно влияние както в чужбина, така и у дома. Речникът е изнесен в Америка.

"Американското приемане на речника е важно събитие не само в неговата история, но и в историята на лексикографията. За американците през втората половина на XVIII в. Джонсън е авторитет в областта на езика и последвалото развитие на американските речници е оцветено от неговата слава".^p224

За американските лексикографи речникът е невъзможно да бъде пренебрегнат:

"Двамата велики американски лексикографи от XIX в. - Ноа Уебстър и Джоузеф Емерсън Уорчестър - спорят ожесточено за наследството на Джонсън... През 1789 г. [Уебстър] заявява, че "Великобритания, чиито деца сме и чийто език говорим, не бива повече да бъде наш еталон; защото вкусът на нейните писатели вече е покварен, а езикът ѝ е в упадък" ... Там, където Уебстър е намерил грешка в Джонсън, Джоузеф Уорчестър го е поздравил ... През 1846 г. той завършва своя Универсален и критичен речник на английския език.^p226

Някои хора спорят кой език е най-лесен за изписване. Хората, които изучават втори език, са склонни да мислят, че първият им (роден) език е най-лесен. Въпреки това за учащите се програмните езици, с добре дефинирани правила, са по-лесни за започване от английския. Правописът на английския език е безспорно най-неправилният от всички азбучни правописи и поради това е най-труден за научаване. По своя произход английският език е германски език. От ранните си корени като англосаксонски той е заимствал думи от много други езици: Френският (романски език) и латинският са най-честите донори на английския език.

Езиците, които използват фонетичен правопис, са по-лесни за усвояване в сравнение с други. При фонетичния правопис думите се изписват така, както се произнасят. Италианската дума "orologio" например се произнася като oh-ro-LO-jo ("gi" винаги прави звука "j".) В английския език се среща думата "knife". В "knife" не се произнася "к", въпреки че в английския език е по-прието да се произнася "к", когато е в думи.

История на английския правопис

Един от проблемите, с които се сблъскваме, е, че сходни по звучене думи могат да се изписват по съвсем различен начин. Груб и груб; среща и месо; голям и решетка. Думи със сложен правопис могат да се произнасят просто: Лестър се произнася като "Лестър". Дори правилата, които имаме, често се нарушават. "i пред e, освен след c" има над 100 изключения.^p272 Почти всички тези проблеми са възникнали по исторически причини. Английският език се е променял през последните хиляда години, а с промяната на езика части от него са закърнели с различен правопис.

Ето някои от причините за английската ортография:

1. Първоначално 23-буквена азбука за около 35-те фонеми (звуци) на староанглийския език. По-късно са добавени и други букви.
2. След нормандското завоевание френските книжовници въвеждат нов правопис.
3. Отпечатване. Много от първите печатари идват от европейския континент и пренасят в Англия други правописни норми. Но въпреки че печатът стабилизира правописа, произношението продължава да се променя.
4. Печатането съвпада с Голямата смяна на гласните в края на средния английски език (края на XIV-XV в.). За да избегнем сложните подробности, ето какво се е случило: в продължение на един век произношението на всички гласни се е променило и все още не е стандартно в цяла Великобритания. Във всеки случай правописът на хиляди думи сега отразява произношението им по времето на Джефри Чосър.
5. Учените от XVI в. се опитват да посочат историята на думата чрез нейното изписване: беззвучното "б" в "дълг" е там, за да отрази латинското debitum.
6. В края на XVI и началото на XVII в. се добавят още заемки, като пневмония, идиосинкразия, епитом, какао.

Английският език има огромен брой думи, но правописът им произлиза от много различни източници. "Голямата и разнообразна лексика на английския език е купена за сметка на все по-изродена графология". ^p275

Разлики между езиците

В някои езици има високо съответствие между фонемите и буквите. Това означава, че за всеки звук се използва една буква. Ако има перфектно съответствие, този език би имал фонематична ортография. Английският език е с висока степен на нефонемност. В него има почти всички известни видове отклонения:

1. различни букви за един и същи звук
2. две или повече букви за един звук
3. звукът зависи от близките букви
4. широк спектър от думи, чието звучене се променя в зависимост от диалекта
5. огромен брой заемки с вносно изписване
6. дефектна: не представя някои важни разлики във фонемите. Пример: разликата между звучното th (the) и беззвучното th (thin).

Тази област на изследване се нарича "ортографска дълбочина". Ортографската дълбочина на дадена азбука е степента, в която писменият език се отклонява от простото съответствие между букви и фонеми "едно към едно". Тя показва колко лесно е да се предвиди произношението на дадена дума от нейния правопис. Плитките ортографии са лесни за произнасяне въз основа на написаната дума, а дълбоките ортографии са трудни за произнасяне въз основа на начина, по който са написани. При плитките ортографии съответствието между правопис и звук е пряко: като се имат предвид правилата за произношение, човек е в състояние да "каже" думата правилно.

Повечето други международни езици имат сходни проблеми: на френски, арабски или иврит новите читатели трудно се научават да декодират думите. В резултат на това децата се научават да четат по-бавно. В испанския и италианския език съществува по-пряка връзка между правописа и произношението. Това са езици с ниска ортографска дълбочина.

Свързани страници

• Ghoti