Италиански език: произход, граматика и разпространение

Италиански език: произход от латински, ключова граматика и разпространение (≈70 млн. говорещи) — диалекти, спрежения и практични примери.

Италианският език е езикът на Италия. Други държави, в които италианският е официален език, са Сан Марино, Ватикана и Швейцария. Словения и Хърватия също използват италиански като официален език, но само в някои региони. Италианският език се говори от около 70 милиона души в няколко държави, включително някои части на Монако, Малта, Албания, Черна гора, Додеканезите (Гърция), Еритрея, Либия, Етиопия, Сомалия, Тунис. В повечето случаи се използва стандартната версия от Тоскана, но понякога се пише и на други диалекти.

Произход и история

Италианският произхожда главно от разговорния (vulgar) латински, който се е развил по различен начин след падането на Римската империя. В езика има заемки и влияния от гръцки, етруски, както и от германски и арабски езици в определени региони (особено в Южна Италия и Сицилия). Стандартният италиански, който днес е официален, се е формирал върху тосканския книжовен говор, особено на основата на творбите на писатели като Данте, Петрарка и Бокачо. През вековете езикът е кодифициран и уеднаквен — важна роля в съвременната нормализация има и традицията на езиковите институции, които работят за поддържане на книжовния стандарт.

Граматика

Италианският е флективен (инфлективен) език — граматическите значения често се изразяват чрез промени в окончанията на думите. Основни характеристики:

• Съществителните и прилагателните имат граматически род — мъжки и женски. Формите обикновено не съвпадат с биологическия род.
• Окончанията за множествено число и род са сравнително предсказуеми: повечето мъжки съществителни в единствено число завършват на -o, множествено на -i; повечето женски завършват на -a (единствено) и -e (множествено). Има и много изключения (например съществителни, завършващи на -e в единствено число, които в множествено число стават на -i).
• Прилагателните се съгласуват с рода и числото на съществителното.
• Италианските глаголи имат богата морфология — спрежение зависи от лице, число, време и наклонение. Основните наклонения са изказно (indicativo), подчинително (congiuntivo), условно (condizionale) и повелително (imperativo).

Примери за образуване на род и число (типични окончания):

• gatto = мъжка котка
• gatta = женска котка
• gatti = мъжки (или смесени) котки
• gatte = женски котки

Окончанията на глаголите изискват запомняне на модели и неправилни глаголи; в допълнение се използват два основни спомагателни глагола — essere (съм) и avere (имам) — при образуването на сложни времена (напр. passato prossimo). Поради маркирането на лице в спрежението, личните местоимения често се пропускат (pro-drop):

• (io) parlo = Аз говоря
• (noi) parliamo = Ние говорим
• (lui) parlava = Той говореше
• (loro) parlarono = Те говориха
• (io) parlerò = Ще говоря
• parliamo! = Нека говорим! / Да говорим!

Фонетика и правопис

Произношението на италианския е относително просто и предсказуемо: правописът е в голяма степен фонетичен. Основни особености:

• Пет основни гласни (a, e, i, o, u) — с регионални вариации (отворени/затворени e и o в някои диалекти).
• Дублирани съгласни (geminate) са фонологично значими и различават думи (напр. pala vs palla).
• Правилата за произношение на буквите c и g: пред e, i те са "меки" (цитата /tʃ/, /dʒ/), а пред a, o, u са "твърди" (/k/, /g/). Комбинацията sc пред e, i дава звук [ʃ].
• Ударението е относително свободно, но често пада върху предпоследния слог; за посочване на неправилно изписано ударение се използват акцентни знаци.
• Апосрофите се използват при-elision (напр. l'amico = lo amico).

Разпространение и варианти

Италианският е основният език в Италия, но в страната съществуват множество регионални говори и диалекти — някои от тях (напр. неаполитански, сицилиански, венециански, ломбардски, емилано-романьолски) са толкова различни, че се разглеждат понякога като отделни романски езици. Стандартният книжовен италиански се базира главно на тосканския говор, но литературният и официалният език е резултат от процеси на кодификация и единение през XIX в. и след това.

Освен в Европа, италиански се говори и от диаспорни общности в Америка (напр. Аржентина, САЩ, Бразилия), Австралия и други места, където емиграцията от Италия през XIX и XX век е довела до запазване на езика и културни традиции.

Културно влияние и заемки

Италианският е оказал голямо влияние върху лексиката на много езици. Примери в английския език включват думи за храна като pizza, spaghetti и ravioli. Много термини в областта на музиката са италиански — напр. forte и allegro, а имената на музикални инструменти като виолончело и туба също са от италиански произход. От италиански идват и социални или културни понятия като мафията и вендетата, които често се свързват с определени истории и стереотипи.

За изучаващите езика: италианският предлага сравнително лесно произношение и ясно правописно съответствие, но граматиката (особено спреженията и употребата на наклоненията) изисква практика. Познаването на италиански отваря достъп до богата литература, музика (особено опера), кулинарна култура и изкуство.

Въпроси и отговори

В: В кои държави италианският език е официален?

В: Колко души говорят италиански?

В: Кои са примерите за това как родът влияе на съществителните имена в италианския език?

Въпрос: Как спрежението влияе върху окончанията на глаголите?

Въпрос: Има ли трудни за усвояване звукове при произнасянето на думи в италианския език?

В: Кои са примерите за думи от италиански език, които са възприети в английския?

В:Какви версии на пиджин са създадени от италианския език?

Търсене по буква