Allegro е означение на темпото в класическата музика, което указва, че музиката трябва да се изпълнява умерено бързо и жизнерадостно. Думата идва от италиански (букв. „весел, жив“). Първоначално в по-ранни епохи терминът е служил както за скоростта, така и за характера на произведението, но от XVIII в. насам се използва главно за обозначаване на темпото. В общата скала на темпата Allegro е по-бързо от Andante, но по-бавно от Presto.

Като ориентираща стойност повечето източници посочват диапазон между 120 и 168 удара в минута (BPM), като при конкретни изпълнения точната скорост зависи от стила, епохата, диригентската идея и инструменталната техника. Когато се дава метрономен знак, обикновено означението се отнася до конкретна стойност за определена стойност на нотата (например четвъртината = 120).

Компоненти за нюанс: Allegro често се комбинира с други указания за изразност, например Allegro con brio (живо с хъс), Allegro ma non troppo (бързо, но не прекалено), Allegro vivace или Allegro molto (по-оживено или много бързо). Съществуват и по-леки варианти като Allegretto, които са по-умерени по скорост и характер.

Различни композитори са използвали и други езици/думи за подобни указания: някои френски автори, като Клод Дебюси и Морис Равел, употребяват думата vite; Густав Малер пише Rasch; Бенджамин Бритън използва английския вариант Quickly. Това показва, че обозначението може да носи както темпова, така и езикова и стилистична специфика.

Практически забележки за изпълнението: преди появата на метрометричния апарат (началото на XIX в.) темпото е било относително и трактовката е силно зависела от традицията и инструкциите на композитора. Днес изпълнителите взимат под внимание не само BPM, но и фразиране, акустика, инструментариум и историческа практика (например барокови, класически или романтични интерпретации).

Понякога Allegro се използва и в заглавията на музикални произведения, например Allegro barbaro на Бела Барток. Често това означение се среща като маркировка на първите части в сонати, симфонии и концерти — давайки ясно указание за енергията и темповата насока на дадената част.