Allegro: определение и темпо в класическата музика (120–168 удара/мин)
Allegro е означение на темпото в класическата музика, което указва, че музиката трябва да се изпълнява умерено бързо и жизнерадостно. Думата идва от италиански (букв. „весел, жив“). Първоначално в по-ранни епохи терминът е служил както за скоростта, така и за характера на произведението, но от XVIII в. насам се използва главно за обозначаване на темпото. В общата скала на темпата Allegro е по-бързо от Andante, но по-бавно от Presto.
Като ориентираща стойност повечето източници посочват диапазон между 120 и 168 удара в минута (BPM), като при конкретни изпълнения точната скорост зависи от стила, епохата, диригентската идея и инструменталната техника. Когато се дава метрономен знак, обикновено означението се отнася до конкретна стойност за определена стойност на нотата (например четвъртината = 120).
Компоненти за нюанс: Allegro често се комбинира с други указания за изразност, например Allegro con brio (живо с хъс), Allegro ma non troppo (бързо, но не прекалено), Allegro vivace или Allegro molto (по-оживено или много бързо). Съществуват и по-леки варианти като Allegretto, които са по-умерени по скорост и характер.
Различни композитори са използвали и други езици/думи за подобни указания: някои френски автори, като Клод Дебюси и Морис Равел, употребяват думата vite; Густав Малер пише Rasch; Бенджамин Бритън използва английския вариант Quickly. Това показва, че обозначението може да носи както темпова, така и езикова и стилистична специфика.
Практически забележки за изпълнението: преди появата на метрометричния апарат (началото на XIX в.) темпото е било относително и трактовката е силно зависела от традицията и инструкциите на композитора. Днес изпълнителите взимат под внимание не само BPM, но и фразиране, акустика, инструментариум и историческа практика (например барокови, класически или романтични интерпретации).
Понякога Allegro се използва и в заглавията на музикални произведения, например Allegro barbaro на Бела Барток. Често това означение се среща като маркировка на първите части в сонати, симфонии и концерти — давайки ясно указание за енергията и темповата насока на дадената част.
Примери
- Eine kleine Nachtmusik, 1-ва част: Allegro, W.A.Mozart - listen
- Симфония № 40 g moll, първа част: Molto allegro, W.A.Mozart listen
- Пета симфония, 3-та част: Allegro, Лудвиг ван Бетовен - listen
- Етюд оп. 25, № 6, Фредерик Шопен - listen
Въпроси и отговори
В: Какво е Allegro?
О: Allegro е означение на темпото в класическата музика, което казва на музиканта да свири музиката умерено бързо.
В: Първоначално Allegro се е използвало за описание на характера на произведението?
О: Да, първоначално Allegro се използва за описание на характера на класическа музика.
Въпрос: През кой век основната употреба на Allegro се променя от характер към скорост?
О: Основната употреба на Allegro се променя от характер към бързина от XVIII в. насам.
Въпрос: Кои са примерите за термини, използвани от композиторите вместо Allegro за обозначаване на скоростта?
О: Някои примери за термини, използвани от композиторите вместо Allegro за обозначаване на скоростта, включват vite от Клод Дебюси и Морис Равел, Rasch от Густав Малер и Quickly от Бенджамин Бритън.
В: Какъв е препоръчителният диапазон на ударите в минута за произведение, изпълнявано със скорост Allegro?
О: Пиеса, която се свири Allegro, обикновено трябва да се свири със скорост между 120 и 168 удара в минута.
Въпрос: Понякога в заглавието на музикални произведения се използва Allegro?
О: Да, Allegro понякога се използва в заглавието на музикални произведения, като например Allegro barbaro на Бела Барток.
В: Какъв е диапазонът на скоростта на Allegro в сравнение с Andante и Presto?
О: По отношение на скоростния диапазон Allegro е по-бързо от Andante, но по-бавно от Presto.