Морис Равел

Животът му

Ранни години

Морис Равел е роден в Сибур, Франция. Баща му е инженер. И двамата родители се интересуват от култура. Скоро след раждането му семейството се премества в Париж и остава там.

Скоро става ясно, че Морис е музикално надарен, затова баща му му урежда уроци по пиано при известен учител. През 1889 г. той постъпва в Парижката консерватория.

През 1889 г. се провежда голямо международно изложение - Световното изложение в Париж. На това изложение Равел и Дебюси чуват музика от гамелан от Ява. И двамата са повлияни от нея, особено Дебюси. Равел чува и руска музика на концертите на Римски-Корсаков. Той се сприятелява и с много талантливия испански пианист Рикардо Винес, който е в същия клас в Консерваторията. Той чува музиката на Рихард Вагнер и се запознава с композиторите Шабрие и Сати.

Напуска Консерваторията през 1895 г., но се връща през 1897 г., за да учи композиция при Габриел Форе и контрапункт и оркестрация при Андре Жедалж. На този етап Равел не е сигурен в себе си като композитор. Първото му произведение, което ще стане много известно, е кратката пиеса за оркестър, наречена Pavane pour une infante défunte. Форе е бил много добър учител за Равел, който посвещава на Форе виртуозната си пиеса за пиано Jeux d'eau (което означава "Игра на вода" или "Фонтани") и струнния си квартет. Въпреки това Равел така и не получава награда за композиция и през 1903 г. напуска класа на Форе.

Ранна кариера

Равел започва да живее като денди. Винаги се обличаше много елегантно и се запознаваше с хора със сходни вкусове. Опитва се да спечели Наградата на Рим през 1904 г. и отново през 1905 г. Съдиите обаче харесвали традиционната музика и не разбирали стила на Равел. В Консерваторията възниква голям спор, в резултат на който директорът Дюбоа подава оставка и на негово място идва Форе. Междувременно Равел напуска Париж за известно време с няколко приятели и започва да пише някои от най-добрите си композиции. Сред тях са Интродукция и Алегро за седем инструмента, включително арфа, Рапсодия еспаньол за оркестър, първата му опера L'heure espagnole и Gaspard de la Nuit - виртуозна пиеса за пиано. В Париж музикалните критици продължават да спорят за музиката на Равел.

Признаване най-накрая

През 1909 г. "Балет Русе" посещава Париж. Те са най-известната балетна група в света. Директорът им Дягилев моли Равел да напише балет за тях.Равел композира музиката за "Дафнис и Хлое" за около три години. Други произведения, които завършва преди избухването на войната, са "Шехеразада" за сопран и оркестър (да не се бърка с произведението на Римски-Корсаков със същото заглавие) и "Клавирно трио".

Първата световна война

Когато избухва Първата световна война, Равел изпитва силно желание да направи нещо за страната си. Въпреки това не му е позволено да се присъедини към френската армия, тъй като е с 2 кг под теглото си. Така той става шофьор в автотранспортния корпус. През 1916 г. се разболява от дизентерия. След известно време в болница е върнат в Париж, за да се излекува, но тогава майка му умира и това му се отразява ужасно. Годините на войната забавят развитието му като композитор. Той композира "Le Tombeau de Couperin" (известна както като соло пиеса за пиано, така и за оркестър), която се връща към стила на музиката от бароковия период. Отнема му много време да завърши La Valse (Валсът), едно от най-популярните му произведения.

След войната

След края на войната Дебюси е мъртъв, а Равел е смятан за най-великия жив френски композитор. Предложена му е наградата на Почетния легион, но той не я приема. Купува си къща извън Париж. Тук можел да композира на спокойствие и тишина. Написва операта си "Детето и вълшебствата" (L'enfant et les sortileges) и прочутата виртуозна пиеса за соло цигулка "Цигане". Гастролира в Европа и Съединените щати и навсякъде е посрещнат като велик композитор. Получава почетна докторска степен в Оксфордския университет.

Равел работи върху няколко неща: балетна музика, от която се ражда оркестровата пиеса "Болеро", Концерт за пиано в сол и Концерт за пиано за лява ръка, който може да се свири само с лявата ръка (написан за пианиста Паул Витгенщайн, загубил дясната си ръка по време на войната), както и върху няколко други проекта, които не са завършени.

Последните му години

През 1932 г. той започва да боледува. В продължение на няколко години вече е имал проблеми със съня и това може би е било началото на мозъчното заболяване, което в крайна сметка го убива. Пътнотранспортно произшествие през 1932 г. влошава състоянието му. Скоро вече не можел да се подписва с името си, не можел да се движи и да говори. През 1937 г. му е направена мозъчна операция, но той умира.

Неговата музика

Равел е бил много затворен човек. Не знаем нищо за сексуалния му живот. Музиката му е идвала по време на самостоятелни разходки в провинцията или в Париж, често през нощта и при всякакво време. След това се прибирал вкъщи и ги записвал. Работил е върху всяка композиция, докато не стане съвършена, и никога не я е показвал на никого, докато не е била готова. Обичаше да колекционира дребни вещи, като например играчки, и тези предмети често ставаха част от музиката. Бароковите музикални форми, музиката на гамелан, испанската музика, древните модалности и необичайните хармонии са били важни за музикалния му стил. Имал е само няколко ученици, сред които и Вон Уилямс, но никой не е могъл да подражава на музиката му, защото тя винаги е толкова лична, изпълнена със съвършенство и хумор.