Приказка
Fairy tale (приказка) е английски израз за вид кратка история. Той има същото значение като френския израз conte de fée или Conte merveilleux, немската дума Märchen, италианската fiaba, полската baśń, руската сказка или шведската saga. Не всички тези истории са пряко свързани с феите, но се различават от легендите и преданията (в които обикновено се казва, че историите са истински) и пряко моралните истории. Обикновено в приказките има феи, гоблини, елфи, тролове, великани или гноми и обикновено магии.
Приказките могат да означават и необичайно щастие (например изразът "приказен край", който означава щастлив край, въпреки че не всички приказки имат щастлив край). Също така "приказка" може просто да означава всяка невероятна история.
Когато демоните и вещиците се смятат за реални, приказките понякога приличат на легенди, за които се твърди, че са исторически достоверни. Въпреки това, за разлика от легендите и епосите, в тях обикновено не се споменава конкретно религията и действителни места, хора и събития. В тях също така не се посочва кога точно се е случило. Вместо това те казват, че историята се е случила "някога".
Приказките се срещат в устна форма (предават се от уста на уста) и в литературна форма (записват се). Историите на приказките са трудни за намиране. Това е така, защото само писмените приказки могат да се предават дълго време. Все пак литературните произведения показват, че приказки е имало в продължение на хиляди години. Много от днешните приказки се основават на много стари истории, които са се появили, макар и по различен начин, в много различни култури по света. Приказки и произведения, базирани на приказки, се пишат и днес.
Първоначално приказките са били предназначени както за възрастни, така и за деца, но сега с приказките са свързани предимно децата. Примери за традиционни стари приказки са "Спящата красавица", "Червената шапчица" и "Трите прасенца". Може да има и нови приказки, написани от даден автор, като "Малката русалка" или "Пинокио". Нови приказки са написани например от Ханс Кристиан Андерсен, Джеймс Търбър и Оскар Уайлд.
Картина от 1865 г. на Том Палечко и великана
Значение
Хората не са единодушни какво точно е приказка. Някои твърдят, че приказка е история, в която има феи или други магически същества. Други обаче предполагат, че изразът е възникнал при превода на френския израз conte de fées (за първи път е използван от мадам Д'Олной през 1697 г.). Владимир Проп критикува разликата между "приказки" и "приказки за животни" в книгата си "Морфология на народната приказка". Според него в много приказки има както фантастични качества, така и животни. Той предлага приказките да се разпознават по сюжета им, но това е критикувано, защото същите сюжети могат да се открият в разкази, които не са приказки.
Всъщност хора като Стит Томпсън посочват, че в приказките често има повече говорещи животни и магии, отколкото феи. Това, че в една приказка има говорещо животно, обаче не означава, че тя е приказка.
Стивън Суон Джоунс казва, че приказките се различават от другите видове народни приказки заради магията. Дейвидсън и Чаудри казват, че "трансформацията (промяната)" е най-важната част от една приказка.
Някои обичат да използват немския израз Märchen или "чудна приказка" вместо приказка. Например в своето издание на "Народната приказка" от 1977 г. Томпсън казва, че приказките са "разказ с известна дължина, включващ поредица от мотиви или епизоди. Тя се движи в нереален свят без определена локализация или определени същества и е изпълнена с чудеса. В тази никога не съществуваща земя скромните герои убиват противници (врагове), наследяват кралства и се женят за принцеси". Героите и мотивите на приказките са прости: принцеси и момиченца, които се грижат за гъски; най-малките синове и храбрите принцове; людоеди, великани, дракони и тролове; зли мащехи и фалшиви герои; феи-кръстници и други вълшебни помощници, често говорещи коне, лисици или птици; правила и хора, които ги нарушават.
Картина на Иван Билибин от руската приказка за красивата Василиса
История
Преди да се развие писмеността, приказките са се предавали чрез разказване от човек на човек. Историите са били разказвани или разигравани драматично. Поради тази причина историята на приказките не е много ясна. Най-старите писмени приказки, които познаваме, са от Древен Египет, около 1300 г. пр. Понякога в писмената литература на различни култури се срещат приказки, като например "Златното магаре", която включва Купидон и Психея (римска, 100-200 г. сл. Хр.). Те показват, че приказките са били разказвани от много отдавна.
Въпроси и отговори
В: Какво е приказка?
О: Приказка е английски израз за вид кратка история. Той има същото значение като френския израз conte de fée или Conte merveilleux, немската дума Märchen, италианската fiaba, полската baśń, руската сказка или шведската saga. Тези истории обикновено включват феи, гоблини, елфи, тролове, великани или гноми и често съдържат елементи на магия. Те могат да се използват и за описание на необичайно щастие и невероятни истории.
Въпрос: По какво приказките се различават от легендите и преданията?
О: Приказките се различават от легендите и преданията, защото не твърдят, че историите им са истински, както правят легендите и преданията. Освен това в тях обикновено не се споменава конкретно религия или действителни места, хора и събития, както в легендите и епосите.
Въпрос: Къде можем да намерим приказки?
О: Приказките могат да се намерят както в устна форма (предават се от уста на уста), така и в литературна форма (записани са). Литературните произведения показват, че приказки са съществували в продължение на хиляди години.
В: Кой е написал някои нови приказки?
О: Новите приказки са написани от автори като Ханс Кристиан Андерсен, Джеймс Търбър и Оскар Уайлд. Примери за това са "Малката русалка" и "Пинокио".
В: Всички ли приказки имат щастлив край?
О: Не, не всички приказки завършват щастливо, въпреки че понякога "приказен край" се използва за описание на щастлив край, дори когато не е задължително да се отнася за конкретна история.
В: Демоните и вещиците реални ли са в приказките?
О: Да - когато демоните и вещиците се смятат за реални в някои култури по света, тези герои могат да се появят в някои версии на традиционни стари приказки като "Спящата красавица" или "Червената шапчица".
