Елфи: митология, фолклор и образи във фентъзи литература
Открийте историята на елфите — митология, фолклор и образи във фентъзи литературата: от скандинавски легенди до модерни романи.
Елфът е митично същество с различни интерпретации в зависимост от културата и епохата. В общия фолклор и в много съвременни преконцепции той се възприема като доброжелателно, често свързано с природата същество — пазител на гори, потоци и пасища. Поради тази връзка с природата, елфите често се асоциират с езическите вярвания и магията; някои съвременни практикуващи неоезичество и вещерство също вярват, че елфите съществуват като самостоятелни същности.
Външен вид и характер
В народните представи елфите могат да изглеждат по най-различен начин: от дребни, ефирни същества до високи, стройни хора с по-резки черти. Обичайно се споменава, че имат заострени уши, светла или неземна красота и по-дълъг живот от човека. Във фантастичните литературни традиции, особено под влияние на Дж. Р. Р. Толкин, те често се рисуват като високи, благородни хора — умели във война и магия, с деликатна връзка към природата. В "Властелинът на пръстените" обаче елфите са описани като хора с човешки ръст (или малко по-високи), което промени популярните представи и външния им образ в последвалата фентъзи литература.
Произход и етимология
Думата елфът (на английски "elf", на старонорвежки "álfr") има корени в германските езици и вероятно първоначално е означавала „светло“ или „бяло същество“. Реконструкцията на ранните представи за елф зависи предимно от текстове, написани от християнски автори на старо- и средноанглийски, средновековен немски и старонорвежки език. В тези източници елфите се свързват по различен начин с боговете от скандинавската митология, с причиняването на болести, с магията, с красотата и със съблазняването.
Елфи в скандинавската митология и фолклор
В скандинавската традиция елфите (álfar) присъстват във варианти като ljósálfar (светли елфи) и dökkálfar или svartálfar (тъмни елфи/гноми), въпреки че границите между тези категории са нееднозначни. В гората и в хълмовете фолклорът запазва образа на женствени елфи, които живеят в могили и са свързани с подземните сили. В шведския фолклор älvor са често представяни като прекрасни момичета, живеещи сред природата с елфически крал.
Елфически танци и кръгове
Едно характерно поверие е, че елфите танцуват през нощта и на мъгливи утрини по ливадите и по края на горите. Мястото, където са танцували, често остава с изравнена трева и се нарича älvdanser (елфически танци) или älvringar (елфически кръгове). Тези кръгове, познати и като „феерични кръгове“ (fairy rings), обикновено представляват по периметъра кръг от гъби, но на места са описвани и като изравнени участъци от земята. Вярвало се е, че стъпване или уриниране в такъв кръг може да донесе болести — дори венерически заболявания в някои местни поверия — или че нарушението на мястото може да разгневи подземните същества.
...по бреговете на езерото, където гората се слива с езерото, можете да намерите елфически кръгове. Те представляваха кръгли места, където тревата беше изравнена като под. Там са танцували елфи. Край езерото Тиснарен видях един от тях. Може да е опасно и човек да се разболее, ако е стъпвал на такова място или ако е унищожил нещо там.
В някои разкази наблюдението на танца на елфите е свързано с пропускане на време — макар за наблюдателя да изглеждат само няколко часа, в „реалния“ свят са минали години. Мотивът за примамването на хора да се присъединят към елфическия танц е често срещан в скандинавските балади и народни приказки и често носи опасност: човек може да бъде отвлечен, да се превърне в „промяна“ (changeling) или да остане в друг свят.
Елфи в приказките и в народните разкази
Елфите не винаги са представяни като винаги млади и идеално красиви същества. В шведската приказка "Малката Роза и дългата Леда" една елфическа жена (älvakvinna) пристига в края на разказа и спасява героинята Малката Роза, при условие че добитъкът на краля вече няма да пасе на нейния хълм. Тя е описана като красива, но старееща жена — „красива старица“, чиито видими белези подсказват, че принадлежи към подземните хора. Подобни образи показват разнообразието на елфическите персонажи в народната традиция: от опасни изкушителки до закрилници и лечителки.
Елфи и болести: „elf-shot“ и предпазни практики
В средновековните и народните вярвания елфите са свързвани с причиняване на неочаквани болести при хора и добитък. Английски текстове и билкарски рецепти споменават т.нар. „elf-shot“ — остри болки и рани, които се възприемат като стрелба от невидими елфически стрели. За да се предпазят, хората са използвали амулети, молитви и различни ритуали, насочени към умилостивяване или отблъскване на елфите.
Модерни интерпретации: фентъзи литература и популярна култура
В съвременната фентъзи литература елфите заемат важно място като една от основните „раси“ — заедно с джуджетата и хората — и често с ясни социални, културни и морални различия. В някои светове тези три раси са описани като „добри“, докато противопоставянето им с орки, гоблини, тролове и/или великани създава класическо разделение между „добро“ и „зло“. Под влиянието на Толкин се развиха подтипове като висши елфи (high elves), горски елфи (wood elves) и тъмни елфи (dark elves или drow), всеки със своя естетика, митология и отношения към хората и природата.
Съвременни вярвания и духовни практики
Днес в някои неоезически и езотерични практики елфите са възприемани като духове на природата или като отделна раса на нематериални интелигентни същества. Те се включват в ритуали за връзка с природата, лечение и защита, а също и в художествени и креативни интерпретации, които смесват традиционни поверия с модерни концепции.
Заключение
Елфите са богати и многопластови фигури в митологията и фолклора. От ранните германски и скандинавски представи, през народните приказки и страхове от „elf-shot“, до високите, благородни образи във фентъзи литературата — те променят формите си според културните нужди на времето. Независимо дали се разглеждат като духове на природата, подземни хора или фантастични раси, елфите остават едни от най-устойчивите и вдъхновяващи митични образи в европейската традиция и в световната фантастика.
Älvalek , "Игра на елфи" от Август Малмстрьом (1866 г.).
Въпроси и отговори
В: Какво представлява елфът?
О: Елфът е същество с различен произход, което обикновено се смята за добро същество, което помага на дърветата и природата да бъдат добри. Често се свързва с езичеството и магьосничеството и обикновено се описва като по-висок от човека с дълги, заострени уши.
Въпрос: Как са изобразени елфите във "Властелинът на пръстените"?
О: Във "Властелинът на пръстените" елфите са описани като хора с човешки ръст (и ако не друго, то по-високи), поради което се променя описанието на елфите от други фентъзи сценарии.
В: Има ли други раси освен елфите, джуджетата и хората в съвременните фентъзи сценарии?
О: Да, в повечето съвременни фентъзи сценарии има шест раси, включително орки, гоблини, тролове и/или великани, наред с елфите, джуджетата и хората.
В: Откъде идва думата "елф"?
О: Думата "елф" идва от различни германски езици и първоначално означава "бяло същество".
В: Какво се казва за елфите в текстове, написани от християни?
О: Християнските текстове свързват елфите по различен начин с боговете от скандинавската митология, с причиняването на болести, с магията, с красотата и съблазняването.
В: Как елфите са се запазили във фолклора?
О: Елфите са се запазили във фолклора главно като жени, живеещи в хълмове и каменни могили. Те могат да бъдат видени да танцуват над ливадите през нощта или в мъгливи утрини, оставяйки след себе си älvdanser (елфически танци) или älvringar (елфически кръгове).
В: Какво се случва, ако човек наблюдава танц на елф?
обискирам