Епосът за Гилгамеш — древна месопотамска епическа поема

Епосът за Гилгамеш — древна месопотамска епопея за приятелство, загуба и търсене на безсмъртие; класическо литературно наследство и вечна митологична история.

Епосът за Гилгамеш е епическа поема от древна Месопотамия. Тя е едно от най-ранните известни произведения на художествената литература.

Най-пълната версия, която съществува днес, е запазена на дванадесет глинени плочки в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал от VII в. пр.н.е. Поредица от шумерски легенди и поеми за митологичния цар-герой Гилгамеш вероятно са събрани в по-дълга акадска поема известно време преди VII в. пр.

Основната история е за взаимоотношенията между Гилгамеш, цар, който е разсеян и обезсърчен от управлението си, и приятеля му Енкиду, който е полудив и заедно с Гилгамеш предприема опасни мисии. Голяма част от епоса е посветена на мислите на Гилгамеш за загубата след смъртта на Енкиду. Често се смята, че това е едно от първите литературни произведения, в които се акцентира върху безсмъртието.

Епосът се чете широко в превод, а героят Гилгамеш се е превърнал в икона на популярната култура.

Произход и текстуална история

Епосът има дълга история на формиране: отделни шумерски песни и легенди за Гилгамеш и Енкиду датират още от втората половина на III хилядолетие пр.н.е. По-късно тези разкази са преработени на акадски език в различни версии, включително стендартната акадска (вавилонска/бабилонска) редакция, често приписвана на редактор, известен в съвременната литература като Син-леки-уннини (приблизително края на II–началото на I хилядолетие пр.н.е.). Най-пълната и добре запазена редакция е открита в библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия.

През XIX век глинените плочки са открити при разкопки в Ниневия от екипи на Аустен Хенри Лейард и Хормузд Расаб; много от тях постъпват в колекцията на Британския музей. Британският учен Джордж Смит (George Smith) става световно известен, след като през 1872 г. дешифрира част от „потопния“ епизод (таблет XI), свързан с преданието за Утнапищим/Атрахасис.

Структура и кратко съдържание

Стандартната акадска версия е подредена в дванадесет плочки (таблети). По-долу е опростено резюме на основните епизоди:

• Таблет I–II: Представяне на Гилгамеш като цар на Урук; създаването на Енкиду от боговете; срещата и борбата между Гилгамеш и Енкиду, която завършва с подружение.
• Таблети III–V: Двама приятели тръгват да търсят слава и побеждават Хумбаба (стража на Кедровата гора); описания на опасните приключения.
• Таблет VI–VII: Аферата с богинята Ищар (Инанна); изпращане на Небесния бик като наказание; убийство на Бика; наказание от боговете — смъртта на Енкиду; оплакване и тъга на Гилгамеш.
• Таблети VIII–X: Търсене на безсмъртие; пътуване към Утнапищим (безсмъртния), среща с лодкаря Уршанаби и преодоляване на препятствията.
• Таблет XI: Разказът за потопа (аналогичен на разкази от други месопотамски текстове и на библейската традиция); Утнапищим получава дар на безсмъртие за себе си; Гилгамеш тества своята способност да получи вечен живот и в крайна сметка губи растението на младостта, откраднато от змия.
• Таблет XII: Добавка, частично редактирана от по-стари шумерски песни — различни епизоди свързани с Енкиду и неговото „връщане“ (в някои версии този таблет се счита за по-малко каноничен).

Основни теми

Епосът изследва редица вечни теми:

• Смърт и безсмъртие: опитите на човек да надмине смъртта и осъзнаването на човешките граници.
• Приятелство: връзката между Гилгамеш и Енкиду като централна човешка стойност, която променя героя.
• Кралската власт и справедливото управление: образът на царя — от тирания към зряло владение.
• Контакт между хора и богове: божествени намеси, наказания и дарове, които определят човешката съдба.
• Пътуването като инициация: търсенето на знание чрез опасни премеждия и срещи с чудати същества.

Влияние и преводи

Епосът за Гилгамеш има значително културно и академично влияние. От момента на дешифрирането му през XIX век текстът е преведен на много езици и е вдъхновил художествени, философски и научни изследвания. Темите и образите от епоса се срещат в съвременната литература, изобразително изкуство, кино и музика.

Съвременните интерпретации разглеждат епоса както като историко-литературен паметник на древна Месопотамия, така и като универсална притча за човешката съдба, загубата и търсенето на смисъл. Археологическите находки и филологичните изследвания продължават да уточняват текстовите слоеве и връзките му с по-ранни шумерски версии.

Защо е важен днес

Епосът за Гилгамеш дава един от най-ранните писмени примери за човешката рефлексия върху живота и смъртта. Той служи като ценен източник за разбиране на религиозните представи, етичните възгледи и литературните техники в древния Близък изток, а също така продължава да говори на съвременни читатели чрез универсалните си теми.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява "Епопея на Гилгамеш"?

В: Какво е значението на "Епопея за Гилгамеш"?

В: Кой е Гилгамеш в епоса?

В: Кой е Енкиду в епоса?

В: Какво е основното внимание в Епопея за Гилгамеш?

В: Как е запазена най-пълната версия на "Епопея за Гилгамеш"?

В: Широко известен ли е днес "Епосът за Гилгамеш"?

Търсене по буква