Немски език (Deutsch): произход, разпространение и граматика
Немски език: произход, разпространение и граматика — открий историята, диалектите, падежите и писмените особености на Deutsch в Европа и по света.
Немският език (на немски: Deutsch или die deutsche Sprache) е западногермански език от индоевропейското езиково семейство. Днес немският е един от най-важните езици в Европа и има широко културно и научно влияние.
Немският се говори предимно в Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн и Люксембург, където живеят около 100 милиона души като носители на езика. Той е най-разпространеният майчин език в Европейския съюз. В Белгия и Нидерландия, както и във Франция и Северна Италия, има хора, които говорят немски. Има и значителни немскоговорещи общности извън Европа — в САЩ, Канада, както и исторически в Източна Европа, България, Румъния и Русия.
Произход и историческо развитие
Немският произлиза от прагерманските говори и е част от западногерманското семейство, близък е до английския и холандския. Историческият развой включва етапите Старовисоконемски (Old High German), Средновисоконемски (Middle High German) и Ранновисоконемски (Early New High German). Значителна роля за стандартизацията на писмения език изиграва преводът на Библията от Мартин Лутер през 16. век, който допринася за разпространение на един по-широко разбираем книжовен вариант.
Разпространение и статус
Освен като национален език в изброените държави, немският има официален статут в различни международни и регионални институции и е един от работните езици на Европейския съюз. В някои страни съществуват традиционни немскоговорящи общности (например транссилванските саксонци в Румъния или пенсилванските немци в САЩ), а в съвременния свят езикът продължава да бъде важен за наука, техника, икономика и култура.
Диалекти и стандартен немски
Немските диалекти образуват континуум от говори — от нискогерманските (Plattdeutsch) на север до висшегерманските (Hochdeutsch) на юг. Стандартният немски (Hochdeutsch или Standarddeutsch) се използва като писмен и официален език в медиите, образованието и администрацията. В същото време диалектите и регионалните варианти остават силни и често се използват в ежедневната устна комуникация.
В Швейцария устният диалект, известен като Швейцарският немски език (Schweizerdeutsch), често е труден за разбиране за говорещите стандартен немски от Германия. Причини за това са историческото развитие на диалектите и културните различия; по време на Втората световна война са засилени стремежите за разграничаване от нацистите, което допринася за предпочитание към швейцарските говори. Освен това в швейцарския книжовен вариант буквата ß обикновено се заменя с ss, а някои думи и изрази са различни от тези в Германия и Австрия.
Граматика – основни характеристики
- Родно име и членове. Немският има три рода: мъжки, женски и среден (masculinum, femininum, neutrum). Определеният и неопределеният член (der/die/das; ein/eine) се спряга според род, число и падеж.
- Падежи. Системата включва четири падежа: именителен (Nominativ), родителен (Genitiv), винителен (Akkusativ) и дателен (Dativ). Те се използват за маркиране на синтактични отношения и се отразяват в спрягата на членове, прилагателни и местоимения.
- Глаголна система и ред на думите. Немският има разлика между силни (неправилни) и слаби (правилни) глаголи; перфектните времена се образуват със спомагателните haben или sein. В изреченията с прост глагол той заема втората позиция (V2), а в подчинени изречения спомагателният или спрегнатият глагол често се поставя в края на изречението (вербофинална позиция). Това беше илюстрирано в примерите: Jemand hat mein Auto gestohlen (Някой ми е откраднал колата) и Jemand hat mich letzte Nacht angerufen (Някой ми се обади снощи).
- Сепаративни префикси. Някои глаголи имат разделяеми префикси (например anrufen — er ruft an), което влияе върху подредбата при спрежение и в строежа на изречението.
- Съществителни и правопис. В немската писменост всяко съществително име трябва да започва с главна буква, което е отличителна особеност сред съвременните езици. Има богата практика на съставни думи (композити), при които отделни лексеми се сливат в дълги съществителни със специфично значение.
- Прилагателни и склонение. Прилагателните се спрегат по форма в зависимост от член, род, число и падеж; съществуват силни, слаби и смесени форми на склонение.
Фонология и писмена система
Немската азбука използва латински букви с добавки: умлаутите ä, ö, ü и специфичната буква ß (Eszett или scharfes S). Правилата за употреба на ß бяха уеднаквени при правописната реформа от 1996 г.; в Швейцария обаче ß вече не се използва и се замества с ss. Немският има характерни звукови промени (звукови дрейфове, напр. високогерманският звук-преминяване), които обуславят разликите между диалектите.
Влияния върху лексиката и съвременност
Много думи в немския са общи с английския поради общия им германски произход; освен това немският е заемал и давал думи от и на други езици в процеса на културни и търговски контакти. В съвременния немски са влезли чуждици от френски, латински, гръцки и английски (особено в областта на технологиите и бизнеса).
Забележки за изучаването
За учащите немски е полезно да се обърне внимание на граматичните категории (род, падежи, спрежение), на реда на думите и на характеристиките на диалектите. Стандартният книжовен немски служи като добра основа за писмена и официална комуникация, но за разговорна практика е полезно да се запознаете и с регионалните особености, ако планирате дълъг престой в конкретна област.
Немският остава важен език за образование, наука и международни отношения и продължава да играе ключова роля в европейския културен и икономически живот.
Диалекти
- Елзаски
- Баварски диалект
- Франконски диалект
- Kölsch
- Нискосаксонски
- Швейцарски диалект
- Манхаймерски диалект
- Пфалц немски
Въпроси и отговори
В: Какъв език е немският?
О: Немският е западногермански език.
В: Колко души говорят немски език на роден език?
О: Около 100 милиона души говорят немски език на роден език.
В: Къде се говори немски извън Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн и Люксембург?
О: Немски език се говори и в Белгия, Нидерландия, Франция, Северна Италия, Източна Европа, България, Румъния и Русия.
В: Каква е граматиката на немския език в сравнение с тази на английския?
О: Речникът на немския език е сроден с този на английския, но граматиката е по-сложна. Тя има система от падежи и когато се използват спомагателни глаголи, основната част на глагола трябва да се премести в края на изречението.
В: Стандартният немски език официален език ли е в Швейцария?
О: Да, стандартният немски език е официален език в Швейцария.
В: Защо днес швейцарските диалекти все още се различават толкова много от стандартния немски език?
О: По време на Втората световна война швейцарските германци са искали да се разграничат от нацистите, като са избрали да говорят на диалект, а не на стандартен немски, което е довело до това, че те остават различни и до днес.
В: Използва ли швейцарският език букви, които не се използват в други форми на писмения или говоримия немски език? О:Да, буквата ß, която се използва само в стандартния немски език, е заменена с ss в швейцарския немски език.
обискирам