Баварски език (австро-баварски): описание, диалекти и разпространение
Баварски (австро-баварски): обзор на историята, диалектите (централн., южн., северн.), разпространение в Австрия, Южна Германия и Алпите; отличия и връзки със стандартния немски.
Баварският език (известен също като австро-баварски; на немски: Bairisch [ˈbaɪ̯ʁɪʃ] (
listen)) е голяма група диалекти от групата на горния немски (High German). Наричат ги "горни", защото основните им ареали се намират в планински или хълмисти части на Централна Европа — предимно в Австрия, в южната част на Германия и в някои гранични райони на Италия. Австро-баварските говори принадлежат към високонемските езици, но не са идентични със стандартизирания немски. Все пак австро-баварските диалекти и стандартният немски език са си оказали взаимно влияние; по-голямата част от носителите на баварски диалект владеят и стандартен немски.
Класификация
Баварският (Bairisch) е част от подгрупата Upper German в рамките на High German, която от своя страна принадлежи към западногерманската група на индоевропейското семейство. Под „австро-баварски“ често се разбира и по-широка диалектна група, която включва някои близки, но изолирани варианти като цимбрийския (Cimbrian) и мохенския (Mócheno) говор — те са останки от баварски говори, запазени в планински общности в северна Италия. Други исторически свързани говори са хуктеритските (Hutterite) варианти, които днес се говорят предимно в колонии в Северна Америка.
Географско разпространение
Основните ареали на баварските диалекти включват:
- Южна Германия — главно провинция Бавария (особено южни и източни части), както и отделни гранични зони.
- Австрия — почти цялата страна с изключение на западните провинции (напр. Форарлберг), където доминират алемански говори.
- Северна Италия — в южните Алпи има островчета с цимбрийски и мохенски говори (провинция Тренто, югоизточно от Больцано и др.).
- Исторически и в съседни територии (Чехия, Словакия, Унгария) са съществували баварски говори, много от които са изчезнали или асимилирани през 20. век.
Общият брой говорещи на различни баварски диалекти се оценява на порядъка на приблизително 12–13 милиона души, като оценките варират според критериите за „говорещ“ (ежедневна употреба срещу пасивно разбиране).
Вътрешно деление — основни диалекти
Традиционно баварските говори се подразделят на три основни групи:
- Севернобаварски (Nordbairisch) — ареали в северната част на баварската област (напр. Горна Палатинат/Оберпфалц) и прилежащи зони.
- Централнобаварски / Среднобаварски (Mittelbairisch) — включва говорите около Мюнхен и Виена; оттук произлизат характерни варианти като виенския диалект (Wienerisch).
- Южнобаварски (Südbairisch) — разпространен в Тирол, Каринтия, Южна Бавария и Южнотирол; именно тук се запазват много архаични черти.
Фонетика, морфология и лексика — характерни черти
Баварските диалекти се отличават от стандартния немски по няколко основни езикови нивоа:
- Фонология: различни качествени промени на гласните и специфични дифтонги; често отсъства или е променено произношението на някои съгласни в сравнение със стандартния немски.
- Морфология: различни лични и показателни местоимения (напр. немското ich → баварско i), специфични окончания на глаголите и множествени форми.
- Лексика: множество диалектни думи и фрази, които не се срещат в стандартния език; също заемки и регионални изрази, свързани с алпийския бит и селското стопанство.
Примери (стандартен немски → баварски):
- ich → i
- nicht → net / nit
- Haus → Hoam / Haus (варира по ареал)
- ich habe → i hob
Отношение със стандартния немски и социален статус
В ежедневието носителите често използват баварския за разговори в семейна и местна среда, а стандартният немски — за формална комуникация, училище, администрация и медиите. В някои части на Австрия (особено в селските райони и малките градове) баварският остава доминиращ в устната комуникация. В публичните медии и литературата присъстват диалектни форми — пеене, радиопредавания, комедийни предавания и театрални пиеси често използват местни говори.
В същото време социалната мобилност, урбанизацията и унифициращият ефект на образованието водят до постепенна загуба на някои регионални черти, особено сред младите поколения в големите градове.
Писмена практика и литература
Няма единна стандартизирана орфография за баварските диалекти; писмените форми варират и често са фонетични. Във фолклора, народната поезия, популярните песни (напр. Wienerlied, шлагери, австрийска народна музика) и в съвременната литература се срещат творби с диалектна основа. Съществуват и диалектни речници и лингвистични изследвания, които документират регионалните особености.
Съхранение и перспективи
Днес баварските диалекти остават жизнени в много общности, но за тяхното съхранение са важни семейната предаване, регионалните медии, училищните инициативи и документалната лингвистика. Много културни и фолклорни събития, фестове и музика подпомагат популяризирането и запазването на тези говори като част от регионалната идентичност.
История и произход
Австро-баварският език води началото си от германското племе бавари, което през ранното Средновековие създава племенно херцогство, обхващащо голяма част от днешна Бавария и част от Австрия, и в крайна сметка е покорено от Карл Велики. Постепенно обаче те мигрират по Дунав и в Алпите във всички онези области, където се говори австро-баварски диалект.
В немския език обикновено се прави разлика между "bairisch" (отнасящо се до езика) и "bayerisch" (отнасящо се до провинция Бавария и използвано в името на BMW). Поради страстта на крал Лудвиг I към всичко елинско, днес немското име на Бавария се изписва "Bayern", докато езикът, който се говори там, е запазил първоначалното си изписване "Bairisch" - обърнете внимание на "I" срещу "Hellenic" Y.
Области, в които се говори баварски език
- в Бавария:
- в Горна Бавария
- в Долна Бавария
- в Горния Пфалц
- в Австрия:
- във всички части на страната с изключение на федерална провинция Форарлберг и части от окръг Ройт в Тирол, където се говори алемански диалект.
- в Швейцария:
- в село Samnaun в Граубюнден.
- в Италия:
- в цялата провинция Южен Тирол и от малки немскоезични общности в Тренто, Венето (кимбрийски език) и Фриули.
- в Унгария:
- град Шопрон (Ödenburg) е официално двуезичен.
Дифтонги
| Дифтонг | Примери | Стандартен немски език | Дифтонг | Примери | Стандартен немски език |
| ea | i hea (her) | ich höre | ei | нито | не |
| oa | i woaß | Ich weiß | åi, oi | fåin, foin | паднал |
| ia | d'Liab | die Liebe | öi, äi | schnöi, schnäi | schnell |
| ua | и дуа | да | ui | i fui | ich fühle |
| au | аз съм учител | Ich schaue | ou | Doud | Тод |
Съгласни
| Лабиален |
| Небцето | Velar | Глотална | ||
| Назален | m | n | ŋ | |||
| Спрете | p b | t d | k ɡ | (ʔ) | ||
| p͡f | t͡s | t͡ʃ | ||||
| Фрикатив | f v | s | ʃ | (ç) | x | h |
| Трил | r | |||||
| Приблизителна | l | j |
Забележки:
- Фонемата /h/ често се реализира като [ç] или [x] вътрешноуставно и се реализира като [h] вътрешноуставно.
- Интервокалното /s/ може да се озвучи до [z].
- Трилентовият звук /r/ може да се реализира и като тъпан [ɾ].
- Интервокалният звук /v/ или /w/ може да се реализира като [ʋ] или [β, w].
- В някои диалекти, като например в баварския диалект в Южен Тирол, /k/ се реализира като африкат [k͡x] в началото на думата и пред /m, n, l, r/, което е продължение на високогерманската промяна на съгласните към веларните съгласни.
Гласни
| Преден | Централен | Обратно | |||
| незакръглени | закръглени | ||||
| Затвори | i | y | u | ||
| Почти отблизо | ɪ | ʏ | ʊ | ||
| Близки и средни | e | ø | (ə) | o | |
| Отворен среден | ɛ | œ | (ɐ) | ɔ | |
| Отворете | (æ) | a | (ɑ) | ɒ | |
Примери за баварски и австрийски
| 's Bóarische is a Grubbm fő Dialektt im Siin fåm dætschn Shbroochråm. | |
| 's Bóarische is a Grubbm fő Dialektt im Siin fóm daitschn Shproochraum. | |
| Идиш | בײַריש איז אַ גרופּע פֿון דיאַלעקטן אין דרום פֿון דײַטשיש שפּראַך-קאָנטינום Bairish iz a grupe fin dialektn in durem fin daitshish shprakh-kontinuum. |
| Немски | Das Bairische ist eine Gruppe von Dialekten im Süden des deutschen Sprachraumes. |
| Английски език | Баварският език е група от диалекти в южната част на немския Sprachraum. |
| Sérawas*/Zéas/D'Ere/Griass Di/Griass Gód, i bĩ da Beeder und kumm/kimm fõ Minchn/Minicha. | |
| Sérwus/Habedéare/Griass Di/Griass Gód, i bin/bĩ da Peeder und kimm fő Minga/Minka. | |
| Идиш | שלום-עליכם, איך בין פּיטר און קום אױס מינכן Шулем алейхм, ах бин Питер в ким ойс Минхн. |
| Стандартен немски език | Hallo/Servus/Grüß dich, ich bin Peter und komme aus München. |
| Английски език | Здравейте, аз съм Петер и идвам от Мюнхен. |
| D'Lisa/'s-Liasl hod sé an Haxn bróchn/brócha. | |
| D'Lisa/As Liasal hod sé an Hax brócha. | |
| Идиш | ליסע/ליסל האָט זיך איר/דאָס/אַ בײן געבראָכן Lise/Lisl hot zikh ir/dus/a beyn gebrokhn. |
| Стандартен немски език | Lisa hat sich das Bein gebrochen. |
| Английски език | Лиза си е счупила крака. |
| I ho(b)/hã/hoo a Göd/Goid gfundn/gfunna. | |
| I ho(b) a Gejd/Goid/Göld gfuna. | |
| Идиш | איך האָב (עפּעס (אַ ביסל)) געלט געפֿונען Akh hob (epes (a bisl)) gelt gefinen |
| Стандартен немски език | Ich habe Geld gefunden. |
| Английски език | Намерих (намерих) пари. |
Свързани страници
- Австрийски немски
- Виенски немски
- Немски език
Въпроси и отговори
В: Какво е баварско?
О: Баварският език (известен също като австро-баварски) е основна група от разновидности на горния немски език, говорени в Швейцария, Австрия и Южна Германия.
В: По какво се различава от стандартния немски език?
О: Макар че и двата езика са високонемски, те не са един и същ език. Въпреки това австро-баварският и стандартният немски език са си оказали взаимно влияние и по-голямата част от говорещите австро-баварски език говорят и стандартен немски език.
В: Какви са вариантите на баварския език?
О: Вариантите на баварския език са централнобаварски, южнобаварски и севернобаварски.
В: Австро-баварският език използва ли се само за тази диалектна група?
О: Не, австро-баварският език се използва и за обозначаване на диалектната група, която включва цимбрийския, хутеритския немски и мَшенския диалект в Германия.
обискирам