Австро-баварски език | основна група горнонемски разновидности
Баварският език (известен също като австро-баварски; на немски: Bairisch [ˈbaɪ̯ʁɪʃ] (
listen)) е основна група от разновидности на горния немски език. Наричат се "горни", защото се говорят в Швейцария, Австрия и Южна Германия, които са планински. Подобно на стандартния немски език, австро-баварският е високонемски език, но те не са един и същ език. Въпреки това австро-баварският и стандартният немски език са си оказали взаимно влияние и по-голямата част от говорещите австро-баварски език говорят и стандартен немски език. Съществуват още варианти на баварския език. Те са централнобаварски, южнобаварски и севернобаварски.
Австро-баварският език се използва и за обозначаване на диалектната група, която включва разглеждания тук австро-баварски диалект, както и цимбрийския, хутеритския немски и мохенския диалект в Германия.
История и произход
Австро-баварският език води началото си от германското племе бавари, което през ранното Средновековие създава племенно херцогство, обхващащо голяма част от днешна Бавария и част от Австрия, и в крайна сметка е покорено от Карл Велики. Постепенно обаче те мигрират по Дунав и в Алпите във всички онези области, където се говори австро-баварски диалект.
В немския език обикновено се прави разлика между "bairisch" (отнасящо се до езика) и "bayerisch" (отнасящо се до провинция Бавария и използвано в името на BMW). Поради страстта на крал Лудвиг I към всичко елинско, днес немското име на Бавария се изписва "Bayern", докато езикът, който се говори там, е запазил първоначалното си изписване "Bairisch" - обърнете внимание на "I" срещу "Hellenic" Y.
Области, в които се говори баварски език
- в Бавария:
- в Горна Бавария
- в Долна Бавария
- в Горния Пфалц
- в Австрия:
- във всички части на страната с изключение на федерална провинция Форарлберг и части от окръг Ройт в Тирол, където се говори алемански диалект.
- в Швейцария:
- в село Samnaun в Граубюнден.
- в Италия:
- в цялата провинция Южен Тирол и от малки немскоезични общности в Тренто, Венето (кимбрийски език) и Фриули.
- в Унгария:
- град Шопрон (Ödenburg) е официално двуезичен.
Дифтонги
| Дифтонг | Примери | Стандартен немски език | Дифтонг | Примери | Стандартен немски език |
| ea | i hea (her) | ich höre | ei | нито | не |
| oa | i woaß | Ich weiß | åi, oi | fåin, foin | паднал |
| ia | d'Liab | die Liebe | öi, äi | schnöi, schnäi | schnell |
| ua | и дуа | да | ui | i fui | ich fühle |
| au | аз съм учител | Ich schaue | ou | Doud | Тод |
Съгласни
| Лабиален |
| Небцето | Velar | Глотална | ||
| Назален | m | n | ŋ | |||
| Спрете | p b | t d | k ɡ | (ʔ) | ||
| p͡f | t͡s | t͡ʃ | ||||
| Фрикатив | f v | s | ʃ | (ç) | x | h |
| Трил | r | |||||
| Приблизителна | l | j |
Забележки:
- Фонемата /h/ често се реализира като [ç] или [x] вътрешноуставно и се реализира като [h] вътрешноуставно.
- Интервокалното /s/ може да се озвучи до [z].
- Трилентовият звук /r/ може да се реализира и като тъпан [ɾ].
- Интервокалният звук /v/ или /w/ може да се реализира като [ʋ] или [β, w].
- В някои диалекти, като например в баварския диалект в Южен Тирол, /k/ се реализира като африкат [k͡x] в началото на думата и пред /m, n, l, r/, което е продължение на високогерманската промяна на съгласните към веларните съгласни.
Гласни
| Преден | Централен | Обратно | |||
| незакръглени | закръглени | ||||
| Затвори | i | y | u | ||
| Почти отблизо | ɪ | ʏ | ʊ | ||
| Близки и средни | e | ø | (ə) | o | |
| Отворен среден | ɛ | œ | (ɐ) | ɔ | |
| Отворете | (æ) | a | (ɑ) | ɒ | |
Примери за баварски и австрийски
| 's Bóarische is a Grubbm fő Dialektt im Siin fåm dætschn Shbroochråm. | |
| 's Bóarische is a Grubbm fő Dialektt im Siin fóm daitschn Shproochraum. | |
| Идиш | בײַריש איז אַ גרופּע פֿון דיאַלעקטן אין דרום פֿון דײַטשיש שפּראַך-קאָנטינום Bairish iz a grupe fin dialektn in durem fin daitshish shprakh-kontinuum. |
| Немски | Das Bairische ist eine Gruppe von Dialekten im Süden des deutschen Sprachraumes. |
| Английски език | Баварският език е група от диалекти в южната част на немския Sprachraum. |
| Sérawas*/Zéas/D'Ere/Griass Di/Griass Gód, i bĩ da Beeder und kumm/kimm fõ Minchn/Minicha. | |
| Sérwus/Habedéare/Griass Di/Griass Gód, i bin/bĩ da Peeder und kimm fő Minga/Minka. | |
| Идиш | שלום-עליכם, איך בין פּיטר און קום אױס מינכן Шулем алейхм, ах бин Питер в ким ойс Минхн. |
| Стандартен немски език | Hallo/Servus/Grüß dich, ich bin Peter und komme aus München. |
| Английски език | Здравейте, аз съм Петер и идвам от Мюнхен. |
| D'Lisa/'s-Liasl hod sé an Haxn bróchn/brócha. | |
| D'Lisa/As Liasal hod sé an Hax brócha. | |
| Идиш | ליסע/ליסל האָט זיך איר/דאָס/אַ בײן געבראָכן Lise/Lisl hot zikh ir/dus/a beyn gebrokhn. |
| Стандартен немски език | Lisa hat sich das Bein gebrochen. |
| Английски език | Лиза си е счупила крака. |
| I ho(b)/hã/hoo a Göd/Goid gfundn/gfunna. | |
| I ho(b) a Gejd/Goid/Göld gfuna. | |
| Идиш | איך האָב (עפּעס (אַ ביסל)) געלט געפֿונען Akh hob (epes (a bisl)) gelt gefinen |
| Стандартен немски език | Ich habe Geld gefunden. |
| Английски език | Намерих (намерих) пари. |
Въпроси и отговори
В: Какво е баварско?
О: Баварският език (известен също като австро-баварски) е основна група от разновидности на горния немски език, говорени в Швейцария, Австрия и Южна Германия.
В: По какво се различава от стандартния немски език?
О: Макар че и двата езика са високонемски, те не са един и същ език. Въпреки това австро-баварският и стандартният немски език са си оказали взаимно влияние и по-голямата част от говорещите австро-баварски език говорят и стандартен немски език.
В: Какви са вариантите на баварския език?
О: Вариантите на баварския език са централнобаварски, южнобаварски и севернобаварски.
В: Австро-баварският език използва ли се само за тази диалектна група?
О: Не, австро-баварският език се използва и за обозначаване на диалектната група, която включва цимбрийския, хутеритския немски и мَшенския диалект в Германия.
