Националсоциалистическата германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, съкратено NSDAP), известна също като Нацистка партия, е германска политическа партия. Тя е създадена през 1920 г. от Германската работническа партия (DAP), която по-късно е преименувана на NSDAP. В деня на създаването си партията публикува своя манифест от 25 точки (книга с идеи). Сред точките в този списък с идеи са: премахване на Версайския договор; придобиване на повече земя за германския народ; отнемане на всички доходи, които хората не са спечелили с труд; отнемане на гражданството на евреите; промяна на образователната система и създаване на силно централно правителство. Най-известна е с това, че е политическата партия на Хитлер.

Първоначално NSDAP има сравнително ограничено влияние и до 1923 г. е най-популярна в Бавария, където се развиват и първите ѝ масови прояви. След неуспешния опит за пуч в Мюнхен през ноември 1923 (т.нар. "Пивоварният пуч"), партийната структура е временно забранена, но лидерът ѝ Адолф Хитлер използва периода на затвора, за да напише част от автобиографично-политическия си труд „Mein Kampf“, в който формулира основни елементи от идеологията на движението.

Идеология и основни принципи

Идеологията на NSDAP смесва крайно националистически, расистки и тоталитарни елементи. Някои от ключовите ѝ характеристики са:

  • Разширение и lebensraum — идеята за „жизнено пространство“ в Източна Европа, която служи като оправдание за експанзионистичната външна политика.
  • Расова теория и антисемитизъм — системна дискриминация, лишаване от права и в крайна сметка план за физическото унищожение на еврейското население и други групи, които партията смята за „нежелани“.
  • Антикомунизъм и антимодернизъм — враждебност към леви движения и към либералната парламентарна демокрация.
  • Фюрерпринцип — централизирано лидерство, при което върховният водач (фюрер) има неограничена власт и очаква безусловно подчинение.
  • Корпоративна и популистка социална политика — обещания за социална справедливост, подкрепа за „народната общност“ (Volksgemeinschaft) и контрол върху икономиката за военни и национални цели.

Организация и методи

За да постигне целите си, NSDAP развива сложна партийна структура и паравоенни формирования. Сред тях са Sturmabteilung (SA) — първоначално улична, насилствена сила за защита и разширяване на влиянието на партията, и по-късно Schutzstaffel (SS) — елитна организация, която става инструмент за терор, репресии и организиране на масовите убийства през Втората световна война. Партията използва и модерни средства за пропаганда — плакати, радио, кинопродукция и масови митинги, организирани професионално от Министерството на пропагандата под ръководството на Йозеф Гьобелс.

Пътят към властта (1929–1933)

Голямо влияние за успеха на NSDAP има икономическата криза от края на 1920-те и началото на 1930-те (Голяма депресия), която позволява на партията да мобилизира масова подкрепа с обещания за работа, възстановяване на националното достойнство и отмяна на международните ограничения. В резултат на изборни успехи и политически интриги Хитлер е назначен за канцлер през януари 1933 г. След опожаряването на Райхстага и чрез приемането на Закона за пълномощията (Enabling Act) на март 1933 г. той получава право да управлява с практически неограничени пълномощия и започва бърза трансформация на германската държава в тоталитарен режим.

Установяване на диктатура и репресии

През 1933–1934 г. е извършена системна ликвидация на политическата опозиция, независимите синдикати и свободните медии (процес, наричан Gleichschaltung). През юни 1934 г. криза в отношенията между различните вътрешнопартийни клики е потушена със „Нощта на дългите ножове“, при която са елиминирани лидери от SA и други предполагаеми противници. NSDAP установява пълен контрол над държавните институции, съдебната система и образованието, за да наложи идеологическата си доминация.

Роля във Втората световна война и Холокоста

Под ръководството на NSDAP и Хитлер Германия провежда агресивна външна политика, довела до избухването на Втората световна война през 1939 г. По време на войната режимът организира и изпълнява систематично преследване и масово унищожение на евреи, роми, политически опоненти, хора с увреждания и други групи чрез концентрационни и лагерни системи, включително лагерите на смъртта. Тези действия са част от държавната политика и се реализират с участието на структури, създадени и подсигурени от партията.

Крах, последици и забрани

След поражението на Германия през 1945 г. NSDAP е де факто ликвидирана. На Нюрнбергските процеси и в последващи съдебни процедури са осъдени и разгледани престъпленията на висши партийни и държавни ръководители. В съюзническите окупационни зони и по-късно в Федерална република Германия дейността на нацистката партия и нейните символи са забранени; в много държави съществуват закони, криминализиращи пропаганда и прояви на неонацизъм. Историята на NSDAP остава предмет на обширни изследвания, а наследството ѝ служи като предупреждение за рисковете от екстремистка идеология, тоталитаризъм и расова омраза.

Последствията от политиката на NSDAP — човешки, морални, културни и материални — са дълбоки и продължават да влияят върху международните отношения, правните стандарти за защита на човешките права и образователните програми, насочени към предотвратяване на повторение на подобни трагедии.