Националсоциалистическа германска работническа партия

История

През 1919 г. Адолф Хитлер се присъединява към Германската работническа партия. През 1920 г. партията променя името си, а Хитлер поема контрола през 1921 г.

През 1923 г. нацистката партия се опитва да извърши държавен преврат в Мюнхен, за да завладее Германия, но не успява. Тази битка е наречена "Пуч в бирария". Хитлер е осъден на пет години затвор за държавна измяна. Той обаче е пуснат от затвора след девет месеца. Други хора, участвали в Пуча в бирарията, получават смъртно наказание или 5-6 години затвор. Правителството също така обявява НСДАП за незаконна в Германия.

Докато е в затвора, Адолф Хитлер написва по-голямата част от Mein Kampf ("Моята борба"). В тази книга той записва политическите си идеи и бъдещите си планове за Германия.

През 1924 г. Хитлер е пуснат предсрочно от затвора. Той възобновява дейността на НСДАП. Той иска да получи властта законно, чрез избори. По това време НСДАП е само една от няколкото крайно десни, националистически политически партии в Германия. Тогава е имало много други партии с подобни идеи. Важни хора като Фриц Тисен и Емил Кирдорф, и двамата ръководители на големи промишлени предприятия, подкрепят Нацистката партия.

Следващите избори за Райхстаг се провеждат през 1928 г. На тези избори Нацистката партия печели 2,6 % от гласовете. Партията решава да намали антисемитските си лозунги, за да се представи по-добре на следващите избори. Вместо това НСДАП се фокусира повече върху външната политика и върху тероризирането на германския народ. На местните избори през 1929 г. и 1930 г. НСДАП печели около 10% от гласовете.

През 1930 г. президентът Паул фон Хинденбург разпуска Райхстага. Нацистката партия вижда в това възможност. На изборите на 14 септември 1930 г. НСДАП печели 18,3 % от гласовете и се превръща във втората по големина партия в Германия.

По това време повечето германци искат да се отърват от Ваймарската република (Weimarer Republik). Ваймар е германският град, в който след Първата световна война е написана германската конституция. Хората също така са искали по-силна Германия с повече войници. Версайският договор е забранявал на Германия да притежава някои видове оръжия и кораби.

На 30 януари 1933 г. Франц фон Папен предлага на Адолф Хитлер да стане канцлер на Германия в рамките на националистически кабинет. Той прави това тайно. Това е "предаване на властта" (Machtübergabe). По-късно обаче НСДАП започва да го нарича Machtergreifung ("завземане на властта"). За нацистката пропаганда е било по-добре да казва, че са взели властта от Ваймарската република, вместо да се превърнат в законно правителство на републиката.

Последните свободни избори във Ваймарска Германия са през март 1933 г. Нацистката партия печели 44% от гласовете. Това не е мнозинство. След пожара в Райхстага те успяват да получат мнозинството от две трети, което им е необходимо, за да приемат Ermächtigungsgesetz (Закон за упълномощаване). С този нов закон те разпускат парламента; дават на Хитлер властта да прави всичко, което пожелае; и обявяват всички политически партии (с изключение на нацистката партия ) за незаконни.

След това нацистката партия става много важна. Хората трябваше да членуват в партията, за да получат работа или да бъдат повишени. Нацистката партия е заета до капитулацията на Германия пред Съюзниците на 8 май 1945 г.

Въздействие

НСДАП се разпуска на 8 май 1945 г. След това НСДАП вече не съществува.

Те провеждат някои реформи, които съществуват и до днес. Например:

• През 1934 г. решават, че когато двама души сключат брак, вещите им все още са отделни.
• При плащането на данъци човек може да приспадне разходите си за придвижване от дома до работа и обратно.
• Те затрудняват местата, които отпускат заеми, да отнемат стоки от хора, които им дължат пари.
• През 1933 г. те създават обширни закони за хуманно отношение към животните и за тяхната защита - основата на днешните закони за защита на животните.

Но нацистите са извършили толкова много лоши неща, че сега в Германия е забранено да се показва символът свастика (показан на знамето по-горе) или да се използват лозунги като Sieg Heil. През ноември 2010 г. британският член на Европейския парламент Годфри Блум беше принуден да напусне парламента. Това се случи, след като той изкрещя нацисткия лозунг "Ein Volk, ein Reich, ein Führer" по адрес на германски член на парламента.

Поговорки, девизи и лозунги

• "Sieg Heil! Sieg Heil! Sieg Heil! "
• "Слава на победата" (често срещано нацистко скандиране по време на митинги)
• "Ein Volk, ein Reich, ein Führer!"
• "Един народ, една държава, един лидер!"
• "Deutschland, erwache!"
• "Германия, събуди се!" (Популярна нацистка песен на Дитрих Екарт. Нацистите поставят този лозунг на много пропагандни знамена.)
• "Die Juden sind unser Unglück!"
• "Евреите са нашето нещастие!" (цитат от 1880 г. на немския историк Хайнрих фон Трайчке)
• "Lang lebe unser ruhmvoller Führer!"
• "Да живее нашият славен водач!"
• "Heute Deutschland, morgen die Welt!"
• "Днес Германия, утре светът!"
• "Die Deutschen immer vor dem Ausländer und den Juden!"
• "Германецът е винаги преди чужденеца и евреите!"
• "Sicher ist der Jude auch ein Mann, aber der Floh ist auch ein Tier"
• "Разбира се, евреинът също е човек, но и бълхата е животно."