Федералното правителство на Федерална република Германия, често наричано Бундескабинет или Федерален кабинет, се състои от канцлера и федералните министри. То е централният изпълнителен орган на държавата и има задача да организира и осъществява общата държавна политика.

Състав

Основните членове на федералното правителство са канцлерът и федералните министри. Броят и наименованията на министерствата не са фиксирани в Конституцията и могат да се променят при всяко ново правителство. Сред обичайните министерства са външните работи, вътрешните работи, финансите, отбраната, правосъдието, икономиката, здравеопазването и образованието.

Назначаване и освобождаване

Канцлерът се избира от Бундестага (федералния парламент) с помощта на Федералния президент, който формално го назначава. Федералните министри се назначават и освобождават формално от Федералния президент по предложение на канцлера. Тази процедура гарантира политическата отговорност пред парламента и възможността за формиране на коалиционни кабинети.

Функции и правомощия

Работата на кабинета е регламентирана в членове 62–69 от Конституцията. Канцлерът определя общата политическа насока на правителството — това понятие често се нарича канцлерски принцип (на немски: Kanzlerprinzip) — и координира политиката между отделните ведомства. Административната координация на федералното правителство е делегирана на ръководителя на Федералната канцелария (Bundeskanzleramt).

Федералните министри ръководят своите ведомства самостоятелно и носят отговорност за управлението и изпълнението на политиките в тях. Този модел се нарича ведомствен принцип (на немски: Ressortprinzip).

При несъгласия между министри или между министър и канцлер въпросите се решават колегиално от федералното правителство с мнозинство — това е т.нар. принцип на сътрудничеството (на немски: Kollegialprinzip).

Роля в законодателния процес и външната политика

Кабинетът играе ключова роля при изготвянето на законопроекти и бюджетни предложения, които след това се представят на Бундестага. Федералното правителство одобрява федерални регламенти и решения по международни договори и координира действията си с провинциите (Länder) и съсредоточава политиката при участие в институциите на Европейския съюз.

Парламентарен контрол и отговорност

Федералните министри са политически отговорни пред Бундестага. Парламентът упражнява контрол чрез въпроси, парламентарни комисии, искания за обяснения и процедурите за вот на доверие или недоверие. Специфична особеност на германската Конституция е конструктивното вот на недоверие — Бундестагът може да отстрани канцлера само ако едновременно избере нов канцлер (чл. 67 от Конституцията).

Пенсии и помощници

Законът за федералните министри (на немски: Bundesministergesetz) предвижда, че бивш член на федералното правителство може да получи пенсия за старост, ако е заемал пост министър най-малко две години. В зачитане влиза и времето като държавен или партиен секретар в министерство, както и предишно членство в правителството на провинция.

В състава на министерствата има два основни типа помощници:

  • Парламентарни постоянни секретари (Parlamentarische Staatssekretäre) — политически назначени лица, които са свързани с парламентарната работа и представляват министерството в парламента;
  • Държавни секретари (Staatssekretäre) — най-висшите професионални държавни служители в министерствата, отговорни за администрирането и изпълнението на политиките.

И двата типа не са формални членове на кабинета, но подпомагат неговата работа и ежедневното управление на ведомствата.

Заседания и процедурни практики

По правило федералният кабинет заседава в сградата на Федералната канцелария всяка сряда в 9:30 ч. На тези заседания се обсъждат ключови решения, координират се ведомствата и се приемат правителствени решения и становища. Заседанията са обект на вътрешен протокол и поверителност; ключовите решения после се съобщават публично чрез брифинги или прессъобщения.

Коалиции и политически баланс

Поради многопартийната система в Германия, често се формират коалиционни правителства. Разпределението на министерските постове и политическата програма се договарят в коалиционно споразумение, което служи като рамка за управлението и определя приоритетите и разделението на ролите между партньорите.

В обобщение, федералният кабинет на Германия представлява съчетание от централизирана координация (под ръководството на канцлера) и ведомствена автономия (респонсивността на отделните министри), работещи в рамките на конституционни процедури и парламентарен контрол.