Основен закон на Федерална република Германия | името на конституцията на Германия

Защита на Конституцията

Федералният конституционен съд (на немски: Bundesverfassungsgericht) защитава конституцията, като забранява закони, които я нарушават. В конституцията има "вечни клаузи", които съдът ще защитава дори чрез забрана на конституционни изменения (закони за тяхното изменение). Член 1, за човешкия живот и достойнство, и основните принципи на член 20 са защитени от промяна. Това се прави, за да се гарантира, че нищо подобно на нацисткия период няма да се повтори. Нацистите успяват да приемат Закон за упълномощаване, който позволява на Хитлер да управлява с декрети.

Петте конституционни органа

Германия е федерална парламентарна демокрация. Това се доказва от пет "конституционни институции".

Председателство

Федералният президент (на немски: Bundespräsident) е държавен глава. Това е предимно церемониална длъжност с малка роля в ежедневната политика. Президентът не разполага с огромната власт на президента на Ваймарската република или на президента на Съединените щати. Той е формалният държавен глава и подписва закони преди влизането им в сила и назначава федерални служители, като не може да реши кога да разпусне Бундестага или да назначи нов канцлер, докато мнозинството от членовете на парламента (на немски: Bundestag) не гласуват за това.

Изпълнителна власт

Канцлерът се избира от Бундестага. Той е ръководител на изпълнителната власт и е начело на федералния кабинет.

Съдебна власт

Съдебната власт се състои от Федералния конституционен съд и пет други върховни съдилища. Съществуват също така местни и регионални съдилища, които вземат първите решения по делата. Техните решения могат да бъдат отменени от апелативните съдилища или от Върховните съдилища.

Федерален конституционен съд

Федералният конституционен съд е най-важният съд в Германия. Неговата задача е да защитава Основния закон. Неговите решения са като закони. Съдът може да отменя закони, ако те нарушават Основния закон.

Федерален социален съд

Федералният социален съд е Върховният апелативен съд по дела, свързани със социалното осигуряване, пенсиите и здравното осигуряване.

Федерален трудов съд

Федералният съд по трудово право е Върховният апелативен съд по дела в областта на трудовото право. Това включва трудови договори, стачки и синдикални споразумения.

Федерален данъчен съд

Федералният данъчен съд е Върховният апелативен съд по дела, свързани с данъчното и митническото право.

Федерален административен съд

Федералният социален съд е Върховният апелативен съд по дела, свързани с държавен орган. Те могат да се дължат на това, че дадено лице може да смята, че е било третирано несправедливо от правителството, или че има спор между два държавни органа за това кой от тях има право да направи нещо.

Федерален върховен съд

Този съд е Върховният апелативен съд за всички граждански и наказателни дела, които не са разгледани от някое от другите върховни съдилища.

Законодателен орган

Законодателната власт има два от конституционните органи.

Бундесрат

Горната камара на германския парламент, Бундесратът, представлява провинциите. Това показва също, че Германия е федерална държава. Федерализмът е една от "вечните клаузи" на конституцията, която никога не може да бъде променена.

Бундестаг

Бундестагът е частта от законодателния орган, която се избира чрез избори. Канцлерът трябва да бъде член на Бундестага.

Други условия

Военните

Според Ваймарската конституция Райхсверът е извън контрола на парламента и обществото. Армията се отчиташе пряко пред президента, а президентът не трябваше да се отчита пред парламента.

Съгласно Основния закон отбранителните сили на Бундесвера са отговорни пред парламента, тъй като

1. в мирно време Бундесверът е подчинен на министъра на отбраната.
2. по време на война докладва на канцлера.

Канцлерът е пряко отговорен пред парламента, а министърът е непряко отговорен пред парламента, тъй като той може да отстрани правителството, като избере нов канцлер.

С Основния закон се създава и войнишки омбудсман или Wehrbeauftragter, който се отчита пред парламента, а не пред правителството. Войниците могат да се обръщат директно към Wehrbeauftragter, ако смятат, че са били третирани несправедливо или незаконно, или ако смятат, че командирите им действат незаконно. Войниците не могат да бъдат наказвани за това, че са писали до Wehrbeauftragter.

В редица дела на Конституционния съд през 90-те години на миналия век се казва, че правителството не може да използва Бундесвера извън територията на НАТО, освен ако Бундестагът не даде предварително разрешение с резолюция. Резолюцията трябва да описва къде ще отиде Бундесверът и колко дълго ще продължи мисията.

Референдуми и плебисцити

Основният закон позволява провеждането на референдуми само за промяна на границите на федералните провинции. Проведени са два референдума:

1. Баден-Вюртемберг е създаден през 1952 г. след като на референдум е одобрено обединяването на три отделни провинции (Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден).

1. През 1996 г. жителите на Берлин и Бранденбург решават да не се присъединяват към двете държави.

Развитие на Основния закон от 1949 г. насам

Важни промени в Основния закон са повторното въвеждане на наборна военна служба и създаването на Бундесвера през 1956 г.

По време на обединението Източна и Западна Германия решават да не пишат нова конституция, а да запазят старата, която е работила толкова добре в Западна Германия. Конституцията беше променена, за да се позволи на Източна Германия да се присъедини, а след това отново беше променена, за да се засили твърдението, че Германия не иска повече територии. Това беше обещание, дадено в Окончателното споразумение.

Свързани страници

Предишни конституции

• Конституция на Германската империя (1871-1919 г.)
• Ваймарска конституция (1919-1933)
• Конституция на Германската демократична република (Германска демократична република; ГДР, 1949-1990 г.)

Други

• Клауза за Бремен
• Bundesrechnungshof
• Извънредни актове на Германия
• История на Германия
• Политиката на Германия
• Конституция
• Конституционализъм
• Конституционна икономика