Договорът за окончателно уреждане на отношенията с Германия (на немски: Vertrag über die abschließende Regulung in bezug auf Deutschland на френски език: Traité portant règlement définitif concernant l'Allemagne Руски: Догοвор об окончательном урегулировании в отношении Германии) често е наричан още Договор 2 + 4, поради своя формат: две германски държави плюс четирите държави-победителки от Втората световна война.

Подписване и участници

Договорът е подписан на 12 септември 1990 г. в Москва от двете Германии (Западна и Източна) и четирите военновременни съюзници — Франция, САЩ, Обединеното кралство и Съветския съюз (СССР)). Договорът проправи пътя за обединението на двете германски държави и реши въпросите, останали от статута на Германия след края на Втората световна война.

Исторически контекст

След падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. и бързите политически промени в Източна Европа възникна необходимост от окончателно изясняване на държавния и международноправен статус на Германия. Договорът 2 + 4 решава въпроси като суверенитет, граници, присъствие на чужди войски и въоръжаване, и поставя формалния край на следвоенния режим.

Основни разпоредби и съдържание

  • Край на окупационния режим и възстановяване на пълния суверенитет: с влизането в сила на договора Германия придобива пълна държавна власт над своята територия, включително над Берлин.
  • Решение за обединение: договорът дава правна рамка и международно признание за обединяването на Източна и Западна Германия в една държава.
  • Военни ограничения и непроцъстване на оръжия за масово поражение: Германия обещава да бъде миролюбива, да ограничи размера на въоръжените си сили и да не произвежда ядрени оръжия. В договора са уредени и ограничения за разполагането на чужди войски и определени видове оръжия на територията на бившата Източна Германия.
  • Изтегляне на съветските войски: Съветският съюз се задължава да изведе всичките си войски от територията на бившата Източна Германия и Източен Берлин до 1994 г.; изтеглянето бе завършено през 1994 г.
  • Граница и териториални въпроси: договорът потвърждава статута на действащите международни споразумения и изрично запазва в сила по-ранни договори, включително разпоредбите, свързани с границата с Полша (договор от 1970 г.). Германия се отказва от териториални претенции извън утвърдените граници.

Кой ратифицира и влизане в сила

Шест държави подписаха договора, но само пет го ратифицираха — това е пряко свързано с процеса на обединение: на 3 октомври 1990 г. Германия се обедини под едно правителство и Източна Германия като отделен субект престана да съществува, поради което отделна ратификация от нея не беше необходима. Петимата, които ратифицираха, са ФРГ, Франция, САЩ, Обединеното кралство и СССР. Договорът влезе в сила на 15 март 1991 г., след което Федерална република Германия придоби пълен международен суверенитет (включително върху Берлин).

Значение и последици

Договорът 2 + 4 е ключов акт за Европа в края на Студената война. Той:

  • заключи фактическото и правно обединение на Германия и премахна остатъчните следвоенни права на силите-победителки;
  • обезпечи международното признание на границите и устойчи европейската сигурност чрез яснота относно разполагането на войски и оръжия;
  • създаде условия за по-нататъшна интеграция на обединена Германия в европейските и атлантическите структури, включително членството ѝ в НАТО (което бе предмет на допълнителни споразумения и гаранции със съюзниците).

В историческата перспектива Договорът за окончателно уреждане е документът, който формално сложи край на непосредствените последици от Втората световна война за Германия и отвори нов етап в европейската политика и сигурност.