Закон за правата (САЩ)

Бил за правата е наименованието на първите десет поправки на Конституцията на САЩ, които ограничават правомощията на федералното правителство и гарантират на гражданите на САЩ определени права. Поправките са написани през 1789 г. от Джеймс Мадисън и се основават на важни идеи за личните права. Законът за правата влиза в сила през 1791 г., когато 3/4 от щатите се съгласяват, че те са справедливи. Първоначално Законът за правата съдържал 12 различни поправки, но първите две не били приети от достатъчно щати. Втората поправка, която не е била приета, в крайна сметка е добавена към Конституцията през 1992 г., превръщайки се в 27-та поправка в Конституцията.

  • Първа поправка

"Конгресът не може да приема закони за установяване на религия или за забрана на свободното й изповядване..."

Това означава, че правителството не може да превърне никоя религия в официална. То също така не може да забрани на хората да практикуват която и да е религия.

"...или ограничаване на свободата на словото"

Това означава, че правителството не може да спре хората да казват това, което мислят. Това се отнася за много форми на изразяване, като например изкуството. Хората обаче нямат свободата да казват неща, които ще ограничат правата на други хора. Например, хората нямат свободата да заплашват с убийство други хора.

"...или на пресата"

Това означава, че правителството не може да възпрепятства вестниците и другите информационни източници да съобщават новините.

"...или на правото на хората да се събират мирно..."

Това означава, че хората могат да протестират, като се събират заедно и организират митинги или шествия, стига да нямат насилствен характер.

"...и да подават петиции до правителството за защита на правата си."

Това означава, че хората могат да се оплакват от правителството за неща, които не им харесват. Те могат да поискат от правителството да поправи тези неща.

  • 2-ра поправка

"Тъй като добре регулираната милиция е необходима за сигурността на една свободна държава, правото на народа да държи и носи оръжие не трябва да бъде нарушавано."

Хората имат право да притежават огнестрелни оръжия.

"Никой войник не може в мирно време да бъде настанен в къща, за която той е дал съгласието си на собственика, нито пък по време на война, но по начин, който се определя със закон."

Това означава, че хората не могат да бъдат принуждавани да държат войници в домовете си.

"Правото на хората да бъдат защитени срещу необосновано претърсване и изземване на личността, жилището, документите и вещите им не трябва да бъде нарушавано..."

Правителството няма право да претърсва хора или тяхната собственост без основателна причина и няма право да отнема собствеността им без основателна причина.

"...и не се издава заповед, освен при наличие на основателна причина, подкрепена с клетва или потвърждение, и с конкретно описание на мястото, което ще се претърсва, и на лицата или вещите, които ще се изземват."

Заповед за обиск, която дава на полицията разрешение да претърси имуществото на дадено лице, може да бъде издадена само ако има основателна причина да се смята, че лицето крие нещо, което може да докаже, че е извършено престъпление.

"Никой не може да бъде подведен под отговорност за углавно или друго позорно престъпление, освен ако не е внесен обвинителен акт от Голямото жури, освен в случаите, когато става въпрос за сухопътните или военноморските сили, или за милицията, когато е на действителна служба по време на война или обществена опасност..."

Ако някой е обвинен в извършването на много тежко престъпление, включително престъпления, които могат да бъдат наказани със смъртно наказание, той има право да поиска от голямото жури да реши дали има достатъчно доказателства, за да бъде съден. Това обаче не се отнася за лице, което е обвинено в извършване на престъпление по време на военна служба.

"...никой не може да бъде подлаган два пъти на опасност за живота или здравето си за едно и също престъпление..."

Ако някой е обвинен в извършването на престъпление и е изправен пред съд, който го признава за невинен, той не може да бъде принуден да се яви на втори процес. Идеята същото лице да бъде съдено втори път, след като е било признато за невинно първия път, се нарича двойна отговорност.

"...не може да бъде принуждаван по каквото и да е наказателно дело да бъде свидетел срещу себе си..."

Някой не може да бъде принуден да свидетелства срещу себе си в съда. Това означава, че те не могат да бъдат принудени да кажат неща, които биха навредили на делото им по време на съдебен процес.

"да не бъдат лишавани от живот, свобода или собственост без надлежен съдебен процес; да не се отнема частна собственост за обществени нужди без справедливо обезщетение."

Някой не може да бъде наказан с екзекуция, да попадне в затвора или да му бъдат отнети парите или имуществото, без да е преминал през съдебната система. Това може да означава изслушване, изправяне пред съдия или съдебен процес със съдебни заседатели.

"При всяко наказателно преследване обвиняемият се ползва от правото на бърз и публичен процес от безпристрастно жури в щата и района, в който е извършено престъплението, който район е предварително определен със закон..."

Ако някой е обвинен в извършване на престъпление, той има право на съдебен процес, който да не отнема много време, след като лицето е обвинено в извършване на престъпление. Съдебният процес трябва да се проведе публично и не може да бъде таен. Лицето има право на съдебно жури, което да реши делото справедливо. Членовете на съдебното жури не могат да решават на чия страна ще застанат преди началото на процеса. Лицето има право също така процесът да се проведе в същия район, в който е извършено престъплението.

"...и да бъде информиран за естеството и причината на обвинението; да бъде изправен пред свидетелите срещу него; да разполага със задължителна процедура за получаване на свидетели в негова полза..."

Някой, който е подсъдим за престъпление, има право да знае защо е обвинен в престъпление и да задава въпроси на свидетелите, които свидетелстват (например в съда), че лицето е извършило престъплението. Лице, което е изправено пред съд, има право да покани свидетели на процеса, които да кажат, че лицето не е извършило престъплението.

"...и да получи помощ от адвокат за своята защита."

Лице, което е подсъдимо за престъпление, има право да бъде защитавано от адвокат.

"При искове по общото право, когато стойността на спора надвишава двадесет долара, правото на съдебен процес се запазва и нито един факт, разгледан от жури, не може да бъде преразгледан в който и да е съд на Съединените щати по друг начин, освен съгласно правилата на общото право."

Ако някой съди някого за нещо, което е на стойност поне 20 долара, това се нарича граждански процес. Той има право на съдебен процес със съдебни заседатели. Решението на журито е окончателно, въпреки че в някои редки случаи съдията може да отхвърли решението на журито и да събере ново жури, ако смята, че в решението на журито не са взети предвид фактите, които то е научило по време на процеса.

"Не може да се изисква прекомерна гаранция..."

Ако някой е арестуван, не може да му бъде определена твърде висока сума за гаранция. Залогът е нещо, което арестуваните трябва да платят, ако искат да бъдат пуснати от затвора преди началото на съдебния процес. Ако се явят на съдебния процес, те ще получат парите си обратно.

"нито да се налагат прекомерни глоби, нито да се налагат жестоки и необичайни наказания".

Ако съдебното жури реши, че някой е виновен за престъпление, наказанието му не може да бъде твърде сурово или жестоко. Освен това не може да бъде принуден да плати твърде висока сума пари като наказание за извършеното от него престъпление.

"Изброяването в Конституцията на определени права не може да се тълкува като отричане или омаловажаване на други, запазени от народа."

Хората могат да имат и други права, дори и Конституцията да не говори изрично за тях.

"Властите, които Конституцията не делегира на Съединените щати и не забранява на щатите, са запазени съответно за щатите или за народа."

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява Законът за правата на човека?


О: Бил за правата е наименованието на първите десет поправки към Конституцията на САЩ, които ограничават властта на федералното правителство и гарантират на гражданите на САЩ определени права.

В: Кой написа тези поправки?


О: Поправките са написани през 1789 г. от Джеймс Мадисън.

В: Колко поправки са били включени първоначално в Закона за правата?


О: Първоначално в Хартата за правата са включени 12 различни поправки.

В: Какво се казва в първата поправка за религията?


О: Първата поправка гласи, че Конгресът не може да приема закони за установяване на религия или за забрана на свободното ѝ изповядване. Това означава, че правителството не може да превърне никоя религия в официална и също така не може да забрани на хората да практикуват която и да е религия.

Въпрос: Какво казва третата поправка за войниците?


О: Третата поправка гласи, че в мирно време никой войник не може да бъде настаняван в къща, за което няма съгласието на собственика, а по време на война - само по начин, определен със закон. Това означава, че хората не могат да бъдат принуждавани да държат войници в домовете си.

Въпрос: Какво се казва в петата поправка за двойната присъда?


О: Петата поправка гласи, че никой не може да бъде подлаган на двойна опасност за живота или здравето си за едно и също престъпление; това означава, че ако някой е обвинен в извършването на престъпление и отиде на съд и бъде признат за невинен, не може да бъде принуждаван да води втори процес.

Въпрос: Какво гласи 10-та поправка относно правомощията, които не са делегирани на САЩ от Конституцията?


О: Десетата поправка гласи, че правомощията, които не са делегирани на Съединените щати от Конституцията и не са забранени от нея на държавите, са запазени съответно за държавите или за народа; това означава, че хората могат да имат други права, дори ако Конституцията не говори изрично за тях.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3