Ратифицирана на 15 декември 1791 г., Деветата поправка (поправка IX) на Конституцията на САЩ е част от Хартата на правата на САЩ. Джеймс Мадисън иска да се увери, че Законът за правата не се възприема като предоставящ само изброените в него права. Това е една от поправките, на които Върховният съд се позовава най-малко. Деветата поправка, когато се споменава, обикновено играе второстепенна роля в подкрепа на ново право. Едно от малкото, които зависят от Деветата поправка, е конституционното право на неприкосновеност на личния живот. Това, което означава Деветата поправка, просто казано, е, че хората в Съединените щати имат и други права освен изброените в Конституцията.

Текст и смисъл на поправката

Оригинален текст (английски): “The enumeration in the Constitution, of certain rights, shall not be construed to deny or disparage others retained by the people.”

Кратко обяснение: Деветата поправка казва, че самото изброяване на права в Конституцията не трябва да се тълкува като отричане или презрение към други права, които принадлежат на народа. С други думи, липсата на конкретно посочено право в текста не означава, че това право не съществува или не е защитено.

Исторически контекст

Поправката е внесена от Джеймс Мадисън като част от дебата за ратификация на Конституцията. Мадисън и други поддръжници на Хартата на правата се опасяват, че без такова уточнение почит към изброените права може да се аргументира като изключващо всички останали. Целта е да се запази баланс между ограничаване на федералната власт и защита на индивидуалните свободи, включително такива, които основателите не са конкретно формулирали.

Съдебно тълкуване и практическа употреба

Върховният съд на САЩ рядко се позовава пряко на Деветата поправка. Когато това се случва, поправката обикновено се използва като допълнителен аргумент в подкрепа на разпознаване на неписани (неизброени) права, най-често свързани с личното пространство и семейния живот.

Някои забележителни примери:

  • В делото Griswold v. Connecticut (1965) съдебното мнение установява право на лична неприкосновеност, въз основа на „пенумбра“ (сянките) на няколко поправки в Хартата на правата; в отделно съгласие съдия Голдбърг използва Деветата поправка като подкрепа за това заключение.
  • В по-късни случаи съдебните решения, свързани с репродуктивните права и интимния живот, често черпят обоснования от различни конституционни разпоредби (напр. 14-та поправка), а не изключително от Деветата поправка.

Правна и академична дискусия

Юристи и конституционалисти спорят за обхвата и силата на Деветата поправка. Два основни подхода са:

  • Оригиналистки/стриктен подход: поправката е предвидена единствено да предотврати изтълкуване на изброените права като изчерпателни, но не дава нови, конкретни права самостоятелно.
  • Функционален/„жив“ подход: Деветата поправка може да служи като източник за признаване и защита на неизброени индивидуални права, особено когато друго конституционно основание е недостатъчно.

Критиците посочват, че поправката е твърде обща и субективна, което може да остави съда с прекалена свобода при създаване на „нова“ конституционна материя без ясни критерии.

Съвременно значение

Деветата поправка остава релевантна главно като напомняне, че Конституцията не е изчерпателен списък на всички индивидуални права. В епохата на бързо развиващи се технологии и нови социални предизвикателства въпросът кои неизброени права заслужават защита става все по-актуален — например правото на цифрова неприкосновеност или аспекти на личната автономия.

Заключение

Деветата поправка е кратка, но значима част от Хартата на правата. Тя не изрежда конкретни нови свободи, но служи като конституционен принцип: липсата на конкретно изброяване не означава липса на право. Нейната роля в съдебната практика е ограничена и предмет на дебат, но тя продължава да бъде важен инструмент в дискусията за защита на неизброените права и за баланса между индивидуалните свободи и властта на държавата.