Девета поправка на Конституцията на Съединените щати
Ратифицирана на 15 декември 1791 г., Деветата поправка (поправка IX) на Конституцията на САЩ е част от Хартата на правата на САЩ. Джеймс Мадисън иска да се увери, че Законът за правата не се възприема като предоставящ само изброените в него права. Това е една от поправките, на които Върховният съд се позовава най-малко. Деветата поправка, когато се споменава, обикновено играе второстепенна роля в подкрепа на ново право. Едно от малкото, които зависят от Деветата поправка, е конституционното право на неприкосновеност на личния живот. Това, което означава Деветата поправка, просто казано, е, че хората в Съединените щати имат и други права освен изброените в Конституцията.
Текст
"Изброяването в Конституцията на определени права не може да се тълкува като отричане или омаловажаване на други, запазени от народа."
Права, запазени от народа
През 1787 г., по време на Конституционния конвент, новата Конституция трябва да бъде ратифицирана от девет от тринадесетте щата. Щатите, които не са ратифицирали Конституцията, не са били част от Съединените щати. Много хора се противопоставиха на създаването на национално правителство, което да има власт над правителствата на щатите. Те са наречени антифедералисти. Те вярваха, че всеки щат трябва да бъде суверенна държава. Федералистите искаха силно централно правителство. За да се приеме Конституцията и да се постави началото на нова форма на управление, беше постигнат компромис. Водещи федералисти като Патрик Хенри и Джордж Мейсън предлагат към Конституцията да се добави Закон за правата под формата на поправки. На 25 септември 1789 г. Конгресът одобрява дванадесет члена за изменение на Конституцията и ги представя на щатите за ратификация. На 15 декември 1791 г. щатите ратифицират десет от поправките, които се превръщат в Бил за правата.
Първоначално създателите на Закона за правата на човека са искали да изяснят, че тези права не са взети, за да увеличат правомощията на националното правителство. Те също така не са имали за цел да гарантират допълнителни права на хората. Съвременното тълкуване обаче е, че народът има права, които не са изброени в Била за правата.
