Нюрнбергските закони (1935): расови закони и лишаване от права
Нюрнбергските закони (1935): анализ на расовите закони, лишаване от граждански права и началото на държавната дискриминация срещу евреи, роми и други групи.
Нюрнбергските закони са наименованието на два основни расови закона (и един свързан указ), въведени в действие в Германия през 1935 г. и действащи до 1945 г. Името идва от града Нюрнберг, където те бяха обявени по време на нацисткия партиен митинг (Нюрнбергския конгрес). Тези нормативни актове легализираха расовата дискриминация срещу евреи и други групи и послужиха като правна основа за по-нататъшното им системно преследване.
Основни закони, публикувани през 1935 г.
Официално бяха представени два основни закона и един свързан указ. Те бяха:
- Gesetz zum Schutze des deutschen Blutes und der deutschen Ehre (често наричан Blutschutzgesetz, „Закон за защита на германската кръв и чест“) — този закон забраняваше браковете и извънбрачните сексуални отношения между евреите и лица „с немска или сродна на немската кръв“. Той също така ограничаваше социалните контакти (напр. служебни отношения в домакинства) и налагаше наказания за нарушители. Законът съдържаше и разпоредби за забрана на евреите да развяват националното знаме, като същевременно им бе оставяно правото да използват еврейски символи и знамена в определени граници.
- Закон за гражданството на Райха — този закон въвеждаше разграничение между „Райхов гражданин“ и „поданик на Рейха“. По силата му само лица с немска или сродна кръв можеха да бъдат пълноправни граждани със съответните политически права; това означаваше, че граждани - в практиката много евреи и други групи бяха лишени от гражданство, загубиха избирателни права и правото да заемат държавни постове или служби в администрацията и армията.
- Указ за знамето (публикуван заедно с двата закона) — той направи свастиката в официалното държавно знаме на Германия и уреди използването на държавни символи, като по този начин се утвърдиха символите на нацисткия режим като легитимни емблеми на държавата.
Разширяване и уточняване (14 ноември 1935 г.)
На 14 ноември 1935 г. бяха приети допълнителни разпоредби, които уточняваха кой се счита за „еврей“ по расов критерий и разшириха забраните. С тези допълнения на Нюрнбергските закони бе забранено на ромите (циганите), чернокожите и на техните потомци да встъпват в брак или да имат сексуални отношения с „лица с немска или сродна на немската кръв“. Допълнителните постановки също дефинираха различни категории („чистокръвни евреи“, „смесено потомство“ — Mischlinge и др.) въз основа на броя на еврейските предци, което позволи административно прилагане на дискриминацията.
Приложение и последици
Нюрнбергските закони не бяха само символични — те дадоха правна рамка за системното изключване на евреите и други маргинализирани групи от политически, обществени и икономически сфери. В резултат на тях много евреи бяха уволнявани от държавната служба, лишавани от професии, ограничени в правото да притежават имоти или предприятия и подлагани на различни правни и финансови санкции. Законите улесниха идентифицирането, изолиране и по-късно депортирането на хора по „расов“ признак, като така станаха част от постепенното преминаване към насилствени действия, довели до Холокоста.
Международна реакция и по-нататъшно развитие
Отношението на международната общност през 1935 г. беше смесено; част от реакциите бяха критични, но политическите и дипломатически последствия за Германия бяха ограничени. В следващите години законодателството и административните мерки нациранизираха дискриминацията и я превърнаха в инструмент за принуда и насилие. Нюрнбергските закони останаха в сила до окончателния крах на нацисткия режим през 1945 г.
Отмяна и историческа оценка
След падането на Третия райх законите и всички свързани с тях расови постановления бяха отменени. Днес Нюрнбергските закони се разглеждат от историците и правоведите като ключов пример за това как правото може да бъде използвано за легализиране на дискриминация и масови нарушения на човешките права. Те служат като предупреждение за опасностите от расова идеология, държавен расизъм и юридическата систематизация на ненавистта.
Важно е да се изучава и помни тази страница от историята, за да се разпознават и предотвратяват подобни злоупотреби с властта и нарушаването на основните човешки права в бъдеще.
Тази илюстрация обяснява Blutschutzgesetz: Най-общо казано, светлите символи (или кръстът) означават германска кръв, а тъмните - евреин. В общи линии: Няма ограничения, ако и двамата са с германска кръв; ако единият от тях е четвърт евреин (Mischling 2. Grades), също няма проблем; полуевреите се нуждаят от специално разрешение, за да сключат брак с хора с германска кръв (в действителност такива разрешения не са давани); хората, които са повече от половин евреи, нямат право да сключват брак (или да правят секс с) с хора с германска кръв
Въпроси и отговори
В: Какво представляват Нюрнбергските закони?
О: Нюрнбергските закони са три закона, приети в Германия през 1935 г., които са в сила до 1945 г.
В: Защо са наречени Нюрнбергски закони?
О: Наречени са на името на град Нюрнберг, където е заседавала законодателната асамблея.
Въпрос: Какво е обявено за незаконно от Gesetz zum Schutze des deutschen Blutes und der deutschen Ehre?
О: Той обявява за незаконно евреите да се женят за германци и германците и евреите да имат сексуални отношения.
В: Какви са били последствията от нарушаването на закона срещу брака?
О: Затвор и за двата пола, които са го нарушили.
В: Какви бяха последствията за мъжете, които не спазваха закона срещу сексуалните отношения?
О: Дълъг затвор.
В: Какво гласи Законът за гражданството на Райха?
О: Граждани можеха да станат само хора с немска или близка кръв - с други думи: Евреите (и някои други) не можеха.
Въпрос: На кои лица беше забранено да сключват брак или да имат сексуални отношения с "лица с немска или сродна на немската кръв"?
О: Роми (цигани), чернокожи или тяхното потомство.
обискирам