Федералистката партия (САЩ) — Хамилтън, идеология и упадък (1792–1816)

Федералистката партия (1792–1816): Хамилтън, финансова идеология, Документите на федералистите и упадък след Войната от 1812 — възходът на градската елита и политическата борба.

Федералистката партия (или Федералната партия) е американска политическа партия от 1792 до 1816 г. Федералистите контролираха федералното правителство до 1801 г. Александър Хамилтън е водещата фигура при създаването на партията по време на първия мандат на Джордж Вашингтон. Хамилтън изгражда мрежа от поддръжници на финансовата си политика; много от тях идват от градовете и търговските среди. Тези поддръжници прерастват във Федералистката партия, която застъпва финансово стабилно и силно националистическо правителство.

Произход и лидерство

С началото на новото правителство, основано на Конституцията, президентът Джордж Вашингтон назначава бившия си началник на канцеларията Александър Хамилтън за министър на финансите. Хамилтън целеше да създаде силно национално правителство, което да се ползва с финансово доверие и да стабилизира икономиката на страната. До 1790 г. той започва да изгражда общонационална коалиция. Той и неговата мрежа от финансови агенти се опитват да свържат приятели на правителството, особено търговци и банкери, в дузината големи градове на новата държава.

Опитите му да управлява политиката в националната столица, за да прокара плановете си в Конгреса, "предизвикват силни реакции в цялата страна". В този процес това, което започна като столична фракция, скоро придоби статут на национална фракция, а след това, накрая, и на новата федералистка партия. Сред водещите фигури на партията освен Хамилтън бяха и личности като Джон Адамс, Джон Джей, Тимъти Пикеринг и Руфус Кинг.

Идеология и основни политики

Федералистите отстояват силна централна власт, проактивна финансова политика и икономика, ориентирана към търговията и индустрията. Основните им политики включват:

• концентриране на финансовата власт във федералното правителство и поемане на държавните дългове от федерацията;
• създаване на национална банка (Bank of the United States) за стабилизиране на валутата и кредитната система;
• въвеждане на митнически и акцизни данъци за приходи и за защита на местната промишленост;
• подкрепа за т.нар. "свободна търговско-промишлена" ориентация и близки икономически връзки с Великобритания;
• интерпретация на Конституцията като допускаща широки, имплицитни (implied) правомощия на федералното правителство (loose construction).

Социологическа и географска база

Подкрепата на федералистите идва предимно от градските търговски кръгове, банки и безопасителни елити, както и от големите морски пристанища. Географският им централен район е Нова Англия и североизточните щати, където търговията и корабоплаването са силни. Федералистите често се противопоставят на по-широкото участие на "масите" в политиката и изразяват скептицизъм към идеите за директна, неограничена демокрация.

Конфликти, закони и институции

Под ръководството на федералистите федералното правителство приема редица спорни мерки в края на 1790-те години и началото на 1800-те. По време на президентството на Джон Адамс федералистите прокарват т.нар. Alien and Sedition Acts (1798), които ограничават свободата на словото и дават по-големи правомощия за депортиране на чужденци — мерки, които предизвикват силна критика и усилват опозицията.

В съдебната сфера федералисткото влияние остава значимо чрез назначенията в съдилищата, в това число и назначаването на Джон Маршал за главен съдия на Върховния съд през 1801 г. Под негово ръководство съдът утвърждава прецеденти като Marbury v. Madison (1803), с които установява правомощието на съдилищата да преглеждат и отменят актове на Конгреса (съдебен преглед).

Упадък и разпад (1801–1816)

Изборната победа на Томас Джеферсън през 1800 г. (наричана "Революцията на 1800") отбелязва началото на дълъг период на загуба на политическо влияние за федералистите. Други фактори ускоряват упадъка на партията:

• смъртта и политическото отслабване на Александър Хамилтън след дуела му с Аарон Бърр през 1804 г.;
• непопулярността на Федералистите вследствие на противопоставянето им на Войната от 1812 г., което ги прави уязвими към обвинения в нелоялност към националните интереси;
• Хартфордската конвенция (1814–1815), на която някои федералистки делегати обсъждат конституционни изменения и дори се появяват гласове за отделяне — това мероприятие подпомага маргинализацията на партията след края на войната.

Към 1816 г. Федералистката партия практически престава да бъде национална политическа сила, макар че нейният консервативен и институционален дух продължава да живее в някои местни и щатски структури и чрез влияние върху съдебната система.

Документи и културно наследство

Хамилтън и други публикуват редица вестникарски статии от около 1790 г., които днес са известни като "Документи на федералистите" (The Federalist Papers) — сбор от есета, аргументиращи за ратификацията на Конституцията. Авторите на тези текстове (включително Хамилтън, Джеймс Медисън и Джон Джей) оставят дълбока следа върху конституционната теория и интерпретацията на федерализма в САЩ.

Значение и наследство

Въпреки относителния крах като партия, федералистите имат значително историческо наследство: те създават рамката за национална финансова система, въвеждат институции като националната банка и оставят трайно влияние върху съдебната власт и икономическата политика. Много от техните идеи за силна централна власт и институционална стабилност продължават да оформят американската политика и след като самата партия изчезва.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Федералистката партия?

В: Кой основава Федералистката партия?

В: Какво искаше Александър Хамилтън за правителството?

В: Как Хамилтън изгражда мрежа от поддръжници?

В: Как се превръща в национална фракция?

В: Какви бяха някои от възгледите ѝ за външната политика?

В: Какво представляват документите на федералистите?

Търсене по буква