Франкфуртското национално събрание (Паулскирхе) — 1848–1849

Франкфуртското национално събрание (Паулскирхе) 1848–1849: първият свободно избран германски парламент, създал либерална конституция и основите на модерната немска държавност.

Франкфуртският парламент (на немски: Frankfurter Nationalversammlung, буквално Франкфуртско национално събрание) е първият свободно избран парламент в цяла Германия. Сесията се провежда от 18 май 1848 г. до 31 май 1849 г. в Паулскирхе (Paulskirche) във Франкфурт на Майн. То е избрано по време на "мартенската революция" в държавите от Германската конфедерация и представлява опит за създаване на единна, модерна и конституционно организирана германска държава.

Задачи, избори и състав

Парламентът е свикан като учредително събрание с цел да изработи обща конституция за обединена Германия. Делегатите са избрани през пролетта на 1848 г. чрез различни избирателни процедури, организирани от отделните германски държави; в много райони изборите се провеждат с всеобщо мъжко избирателно право или с по-широко участие в сравнение с предишните системи. Събранието включва представители на различни политически течения — от консервативни и монархически среди до либерали и радикални демократи. Сред основните парламентарни линии са т.нар. центристи (умерени либерали), лявото (демократи) и дясното (консерватори и поддръжници на статуквото).

Основни решения и съдържание на Конституцията на Паулскирхе

Събранието изготвя така наречената Конституция на Паулскирхе (на немски: Paulskirchenverfassung, всъщност Verfassung des Deutschen Reiches), която провъзгласява идеята за Германска империя, основана на принципите на парламентарната демокрация и върховенство на законa. В проекта са включени ключови положения, които отразяват исканията на либералните и националистическите движения:

• Гаранции за основни права — свобода на съвестта, словото и печата, равноправие пред закона и защита на личната собственост.
• Политическа организация — създаване на централен институт на държавната власт с наследствен император и представителна законодателна власт, чиито структури да регулират отношенията между центъра и съставните държави.
• Режим на управление — предложение за конституционна монархия, в която изпълнителната власт е отговорна пред представителното тяло.

Парламентът също така предлага конституционна монархия, оглавявана от наследствен император (кайзер). В хода на дебатите възниква и ключовият въпрос кой да бъде включен в бъдещата държава — цяла "Германия" заедно с Австрия (Grossdeutsch) или по-малка Германия без австрийските провинции (Kleindeutsch). В крайна сметка доминира идеята за Клайндойч — държава, която да изключва голяма част от Австрийската империя и да бъде централизирана около пруското влияние.

Отказът на Фридрих Вилхелм IV и крах на проекта

След като проектът за конституция е завършен и избран е модел с наследствен император, Пруският крал Фридрих Вилхелм IV е поканен да приеме короната. Той обаче отказва, като посочва, че подобно предложение би било нарушение на правата на князете и легитимитета на съществуващите династии. Решението на пруския монарх, заедно с липсата на собствена военна сила и устойчиви институции за прилагане на решенията на събранието, обезсилват конституционния проект. Консервативните правителства и армейските сили в редица държави потушават революционните вълнения, а националният парламент постепенно губи реално влияние и накрая прекратява дейността си в края на май 1849 г.

Значение и наследство

Въпреки че Франкфуртската национална асамблея не успява да постигне трайно политическо обединение и не може да въведе приетата конституция в живота, нейните решения и идеи оставят дълготраен отпечатък върху политическата култура на Германия. Текстовете за основни права и идеите за парламентарна отговорност и национална държава стават важна референтна точка за по-късните конституционни разработки. През XX в. елементи от Франкфуртската конституция служат като образци при разработването на Ваймарската конституция от 1919 г. и на Основния закон на Федерална република Германия от 1949 г.

Франкфуртската асамблея се възприема и като символичен пробив към модерната политическа представителност и гражданските свободи в Германия — първият по рода си опит да се легитимира националната власт чрез свободни избори и конституционни принципи. Макар самият проект да се проваля, той ускорява обществените и интелектуални промени, които в дългосрочна перспектива подпомагат процесите на обединение и демократизация.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Франкфуртският парламент?

В: Какво е създало събранието?

В: Какво предвиждаше тази конституция?

В: Кой е предложен за император?

В: Защо не я приема?

Въпрос: Как са използвани елементи от тази конституция през следващите години?

Търсене по буква