Партията на свободните почви е политическа партия в Съединените щати за кратко време. Тя участва активно в президентските избори през 1848 и 1852 г., както и в някои щатски избори. Силата ѝ е била голяма в Ню Йорк. Повечето от важните членове на партията са бивши антиробски настроени членове на партията на вигите и Демократическата партия. Основната ѝ цел е да спре разпространението на робството в западните земи, като твърди, че свободните хора на свободна земя имат морално и икономически по-добра система от робството. Освен това много работници се опасявали, че робският труд ще отнеме работата на белите работници.

През 1854 г. членството в партията до голяма степен е поето от Републиканската партия.

Произход и основни идеи

Партията се формира през 1848 г. от обединение на антиробски настроени елементи — бивши вигове, демократи и активисти от по-малки антиробски организации. Тя подкрепяше идеята, че новите територии и щати, придобити или предстоящи за заселване, трябва да бъдат свободни от робство. В центъра на възгледите ѝ стояха принципите, обобщени в лозунга „Free Soil, Free Labor, Free Men” — свободна земя за свободни хора и икономика, основана на заплащан труд, а не на робски труд.

Партията подкрепяше инициативи като Wilmot Proviso (предложение за забрана на робството в земите, придобити от Мексико) и често се съсредоточаваше върху предотвратяването на разширението на робството, а не върху незабавното му премахване навсякъде. Икономическият аргумент бе, че робският труд обезценява труда на свободните работници и пречи на социалната и икономическа подвижност на малките фермери и индустриалните работници.

Социална база и водещи личности

Социалната база на партията включваше малки фермери, работници в северните щати, градски професионалисти и политически деятели, недоволни от основните партии. Сред известните личности, свързвани с движението, бяха:

  • Мартин ван Бюрен — бивш президент, кандидат на партията през 1848 г.;
  • Джон П. Хейл — сенатор и кандидат през 1852 г.;
  • Салмън П. Чейс и Чарлс Самнър — влиятелни антиробски политици, които по-късно играят роля в републиканското движение.

Изборно влияние и дейност

На президентските избори през 1848 г. партията привлече значителна част от гласовете в Северните щати, което оказа влияние върху разпределението на подкрепата между основните партии. На следващите избори през 1852 г. тя продължи да участва, макар и вече да е отслабнала спрямо 1848 г. В някои щати Партията на свободните почви успя да повлияе на изборните резултати и на политическите платформи на вигите и демократите, като принуди по-големите партии да заемат по-ясни позиции по въпроса за разширението на робството.

Крах и наследство

Краят на Партията на свободните почви настъпи бързо след приемането на Републиканската партия като основна сила в северните щати и особено след драматичните събития, породени от Закона за Канзас и Небраска (1854), който доведе до ново обединение на антиробските сили. Много членове и лидери на Партията на свободните почви се присъединиха към новата Републиканска партия, която приема по-широка платформа против разширението на робството.

Наследството на Партията на свободните почви е в това, че тя внесла в националния дебат ясно разделяне по въпроса за разширението на робството, утвърдила идеята за „свободния труд“ като обществен идеал и положила основите, върху които по-късно Републиканската партия и политическите движения през 1850-те години ще градят по-решителна политика срещу робството.