Александър Хамилтън (11 януари 1755 г. - 12 юли 1804 г.) е държавник, политически теоретик и икономист. Той е един от бащите-основатели на Съединените щати. Хамилтън е първият министър на финансите на Съединените щати. Известен е със създаването на национална банка. Роден на остров Невис в Карибския басейн, Хамилтън се премества в Ню Йорк. Когато започва Американската революционна война, Хамилтън служи в континенталната армия. Той е близък помощник на генерал Джордж Вашингтон. След като напуска армията, той основава банка. Той е един от съставителите на Конституцията на Съединените щати. Заедно с Джеймс Мадисън и Джон Джей пише "Документите на федералистите", които подкрепят новата конституция.
Зад тези факти стои богат и сложен живот. Хамилтън произхожда от неблагоприятни обстоятелства: роден е извънбрачно на Карибите и в ранна възраст остава сирак. Благодарение на дарения и покровителство той получава образование в King's College (днес Колумбийския университет) в Ню Йорк, където се обучава в права и икономика. В началото на 1770-те години се установява окончателно в колониалния Ню Йорк и бързо се утвърждава като талантлив писател, адвокат и публицист. В хода на войната натрупва репутация на енергичен офицер и стратег, което привлича вниманието на генерал Вашингтон и води до назначението му за доверен помощник и първи щабен офицер.
Ранна кариера и възход
След войната Хамилтън се отдава на правна и финансова практика. В Ню Йорк основава юридическа кантора и участва в основаването на финансова институция — през 1784 г. създава една от първите частни банки в града (Bank of New York). Неговото публицистично майсторство се проявява и по време на дебатите за ратификацията на Конституцията: като делегат и защитник на силна федерална власт той играе ключова роля в убеждаването на обществеността чрез серията от есета, известни като Federalist Papers (по-късно наричани "Документите на федералистите"). Хамилтън е главният автор на голяма част от тези есета и използва псевдонима "Publius".
Финансова политика и държавна институционализация
Когато става министър на финансите при Джордж Вашингтон, Хамилтън поставя основите на модерната финансова система на САЩ. Неговите ключови политики включват:
- предложението за поемане (assumption) и рефинансиране на държавния и щатските дългове (отчет, познат като Report on the Public Credit),
- създаването на първата национална банка (First Bank of the United States) за стабилизация на паричната система и кредитоспособността на правителството,
- насърчаване на индустриализацията чрез митническа, фискална и търговска политика (изложено в Report on Manufactures),
- организиране на приходните служби и укрепване на публичната кредитоспособност, което позволява на правителството да взема заеми на по-ниски лихви.
Политическа конфронтация и дуел
Идеите на Хамилтън за силна централна власт и активна икономическа политика го поставят в остър конфликт с привържениците на селско-аграрния модел, водени от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън. От тази поляризация се оформя Федералистката партия като едно от първите американски партии, а Хамилтън остава нейният водещ идеолог. Политическите и лични вражди ескалират през последните му години: през 1804 г. е убит в дуел с политическия си съперник Аарон Бър, който някога е бил и негов приятел и съюзник. Дуелът се случва в Уийхоукен (Ню Джърси); Хамилтън е ранен и умира на следващия ден.
Наследство и образ в културата
Днес Хамилтън се смята за един от най-значимите ранни водачи на САЩ. Неговата роля в създаването на федералните институции, утвърждаването на публичния кредит и насърчаването на промишленото развитие имат дълготраен ефект върху американската държава и икономика. Освен това:
- Хамилтън е сред основните автори на Federalist Papers (писал е голяма част от общо 85 есета),
- портретът му е изобразен на банкнотата от десет долара на САЩ,
- погребан е в градския гробищен комплекс на Trinity Church в Манхатън, а паметта му остава предмет както на възхвала, така и на критика от историците и политическите аналитици.
Оценката на Хамилтън варира: някои го възхваляват като архитект на американската финансова система и държавност, други го критикуват за централизъм и близостта му до мащабни финансови интереси. Независимо от това, влиянието му върху институциите и политическите принципи на ранната република е неизменна част от американската история.

