Александър Хамилтън — баща-основател и първи министър на финансите на САЩ

Хамилтън не е роден в Съединените щати. Той е от карибския остров Невис. Баща му е Джеймс Хамилтън, а майка му е Рейчъл Фосет Лавиен. Майката на Хамилтън имала дете от предишен брак, което оставила, когато се преместила в Невис. По това време тя все още е била омъжена за друг мъж. Това означава, че Хамилтън е бил незаконен. Той е бил много чувствителен към този факт. Баща му го е изоставил като дете. Две години след тази трагедия и Хамилтън, и майка му се разболяват. Хамилтън оздравява, но за съжаление майка му умира. Той е потиснат от скръбта и се премества при братовчед си. Братовчед му се самоубива.

През 1772 г. Хамилтън заминава за Ню Йорк, за да продължи образованието си. До 1776 г. той посещава Кралския колеж, който днес се нарича Колумбийски университет.

В началото на Американската революция Хамилтън е офицер от артилерията. По-късно служи в щаба на Джордж Вашингтон. В края на 80-те години на XIX в. Хамилтън смята, че Уставът на Конфедерацията създава твърде слабо правителство, което не може да работи добре, и подкрепя изготвянето на нов документ. Бил е делегат на Конституционния конвент и е подписал Конституцията. През 1789 г. е съавтор на "Документите на федералистите" - поредица от писма, написани от Хамилтън, Джон Джей и Джеймс Мадисън под името "Публий". Хамилтън написва около две трети от есетата. Те са публикувани във вестници в Ню Йорк и подкрепят новата конституция. Обикновено тези съчинения се смятат за едни от най-важните американски трудове по политика и управление. Те се четат широко и днес.

Джордж Вашингтон, който става президент през 1789 г., избира Хамилтън за първия министър на финансите на САЩ. По време на работата си той подкрепя създаването на национална банка и измисля начин за изплащане на дълга, който страната има заради Революционната война. Той помага за създаването на Федералистката партия. Джон Адамс е член на партията, а Вашингтон я подкрепя, въпреки че не е неин член. След като става министър на финансите, той работи като адвокат и продължава да ръководи Федералистката партия.

Хамилтън казва, че е много против робството. Заедно с Джон Джей той е лидер на Нюйоркското общество за манумисия. Дружеството работи за прекратяване на робството в Ню Йорк, като убеждава собствениците на роби да изберат да освободят робите си. Въпреки това той купува и продава роби за себе си, за семейството си и за приятелите си.

Хамилтън уважава и малката еврейска общност в Америка и е голям поддръжник на религиозната свобода.

През 1800 г. политическият съперник на Хамилтън Томас Джеферсън побеждава федералиста Джон Адамс. Джеферсън и Хамилтън имат много различни идеи за посоката, в която трябва да поеме новата държава, въпреки че и двамата са важни бащи-основатели.

Хамилтън отдавна съперничи с вицепрезидента на Джеферсън Аарон Бър. Това довежда до дуела между Бърр и Хамилтън през 1804 г., при който Бърр убива Хамилтън. Хамилтън не позволява на Бър да бъде номиниран отново за вицепрезидент. Той също така му попречва да стане губернатор на Ню Йорк. В отговор Бър предизвиква Хамилтън на дуел. Двамата се споразумяват да се срещнат на 11 юли 1804 г. в Уихоукен, Ню Джърси. Дуелът е незаконен в Ню Йорк, поради което двамата избират Уихоукен. Това е и мястото, където Филип Хамилтън, синът на Александър Хамилтън, е убит на дуел три години по-рано. В нощта преди дуела Хамилтън пише завещанието си, писма до приятели и накрая писмо до съпругата си. На разсъмване на следващата сутрин двамата се срещат в Уехоукен. Без никакви дискусии двамата мъже заели позициите си. Необичайно за подобен дуел, двамата стрелят с разлика от около 4-5 секунди. Кой е стрелял пръв, не е известно и до днес. Куршумът на Бър улучил Хамилтън и го повалил на земята. След това Бърр бързо се обърнал и си тръгнал. Куршумът преминава през ребрата на Хамилтън и уврежда белите му дробове и черния дроб. Хамилтън е отведен в къщата на свой приятел в Манхатън, където към него се присъединяват съпругата и децата му. Той помолил двама свещеници да му дадат причастие, но му било отказано. Накрая епископалният епископ Бенджамин Мур му дава тайнството. Хамилтън умира на следващата сутрин.

Хамилтън е изобразен на лицевата страна на 10-доларовата банкнота на САЩ. Хамилтън е един от двамата непрезиденти, които са отличени на често използвани банкноти. Някои от думите на Хамилтън все още се цитират. Например,

"Никога не очаквам съвършена работа от несъвършен човек." -Федералистът #25

Хамилтън е основател на Службата на данъчните катери на САЩ, която през 1915 г. се превръща в Брегова охрана на САЩ. Поради тази причина той е смятан за баща на Бреговата охрана на САЩ. Той е убеден конституционалист, който за разлика от някои от бащите-основатели вярва в силното централно правителство. През живота си участва в почти всички важни политически събития от Революцията до изборите през 1800 г. Съчиненията му са в огромен обем от 27 тома. Въпреки това той вероятно е най-слабо познатият от всички бащи-основатели. По времето, когато Хамилтън умира, Федералистката партия, за чието създаване той помага, е в упадък. Хамилтън и федералистите са убедили Вашингтон да създаде централна банка, да поеме дълговете на щатите и да приеме данъчни закони. Няма съмнение, че тези действия са помогнали за спасяването на новата демокрация.

Хамилтън е тема на бродуейския мюзикъл от 2015 г. "Хамилтън". Сценарист и изпълнител на главната роля е Лин-Мануел Миранда.