Робство: история, форми и съвременен трафик на хора

Разкриване на историята и формите на робството и модерния трафик на хора — причините, жертвите и усилията за борба. Научи повече за миналото и настоящето

В историята на робството е имало много различни форми на експлоатация на хора в много култури. Робството е състояние, при което хората са притежавани или напълно контролирани от други хора. Купуването и продаването на роби е търговия, стара колкото много от най-старите цивилизации. Съвременната форма на търговията с роби се нарича трафик на хора.

Кратка историческа справка

Робството присъства в различни форми през вековете — от древните общества, през класическите империи и средновековните структури, до колониалните системи на труд и търговия с роби. В някои общества робите са били третирани като собственост (chattel slavery), в други — като зависими земеделски работници (серапство), или като военно пленници и дългови роби. През XIX и началото на XX век въвеждането на модерни правни норми и големите обществени движения довеждат до формалното премахване на институцията на робството в много държави, но формите на експлоатация и принудителен труд продължават да съществуват.

Форми на робство и съвременна експлоатация

Днес „робство“ често се използва в по-широк смисъл за описване на различни форми на тежка експлоатация и лишаване от свобода. Най-често срещаните форми са:

• Принудителен труд — хора, принуждавани да работят чрез заплахи, физическо насилие или ограничаване на свободата.
• Дългова зависимост (debt bondage) — работниците са заставани да работят, за да изплатят „дългове“, които често нарастват и никога не могат да бъдат погасени.
• Сексуална експлоатация — принуждаване на лица към проституция или други форми на сексуален трафик.
• Детски труд и използване на деца в конфликти — използване на деца за тежка работа, просия, криминална дейност или като бойци (деца войници).
• Принудителен брак — хора (често жени и момичета) принуждавани към брак срещу тяхната воля.
• Трафик за органи — нелегални практики, при които хора са експлоатирани за изваждане на органи.

Причини и фактори, които подпомагат трафика на хора

• Икономическа бедност и безработица — хора търсят възможности и стават уязвими към фалшиви обещания за работа.
• Конфликти и кризи — бежанци и вътрешно разселени лица са по-лесно експлоатирани.
• Дискриминация и липса на защита — маргинализирани групи са по-рискови.
• Търсене на евтина работна ръка и имперските вериги за печалба — част от престъпните и понякога легални стопански вериги.
• Корупция и слаба правосъдна система — улесняват дейността на трафиканти.

Международна и национална правна рамка

Съвременният международен отговор към трафика на хора включва инструменти като Протокола от Палермо (Протокол към Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност относно превенцията, потушаването и наказанието на трафика на хора), редица конвенции на Международната организация по труда (ILO) и регионални договори като Европейската конвенция за борба с трафика на човешки същества. На национално ниво повечето държави имат закони, които криминализират трафика, предвиждат защита и реинтеграция на жертвите и санкции за извършителите.

Влияние върху жертвите и обществото

Жертвите на робство и трафик страдат от физическо и психологическо насилие, загуба на свобода, здравни проблеми и социална стигма. Това има дългосрочни последици — за отделния човек, за семейството и за общностите, а също така подкопава върховенството на закона и икономическото развитие.

Признаци, че човек може да е жертва на трафик

• Липса на лични документи, ограничен контрол върху собствените финанси или мобилност.
• Явни белези на насилие, изтощение, недохранване или медицински проблеми без адекватна помощ.
• Работа при неизяснени или несправедливи условия, заплашвано или контролирано поведение от страна на „работодатели“ или „пазачи“.
• Страх да говори или отказ да контакт с официални лица; известна защитна реторика и липса на информация за правата си.

Какво да направите, ако подозирате трафик на хора

• Не се намесвайте сами при потенциално опасни ситуации — свържете се с местните служби за спешна помощ.
• Докладвайте на полицията, на специализирани горещи линии или на местни организации за защита на жертвите на трафик.
• Осигурете безопасност и подкрепа — ако работите в организация, следвайте протоколите за сигурност и защита на жертвите.
• Информирайте се за местните услуги за правна, медицинска и психологическа помощ.

Превенция и борба

Ефективната борба с трафика и съвременните форми на робство изисква комплексен подход: стриктно прилагане на закона, международно сътрудничество, подкрепа и защита на жертвите, превантивни мерки чрез образование и създаване на икономически алтернативи, както и повишаване на обществената осведоменост. Частните компании също имат роля — чрез осигуряване на прозрачни вериги на доставка и справедливи трудови практики.

Исторически примери за движение срещу робството

Историческите борби срещу робството включват аболиционистките движения в Европа и Америка, въстания и революции (например Хаитянската революция), закони за премахване на търговията с роби и последвалите мерки за еманципация — всички те са примери за това как обществен натиск и политически действия могат да доведат до значими промени.

Къде да потърсите помощ и допълнителна информация

Ако имате нужда от помощ или искате да научите повече, потърсете информация от местните служби за борба с трафика на хора, неправителствени организации, национални горещи линии и международни агенции като Международната организация по миграция (IOM) и ООН по наркотиците и престъпността (UNODC). Във всички случаи при непосредствена опасност се обадете на националния номер за спешни случаи.

Борбата с робството и трафика на хора изисква общи усилия — правителства, гражданско общество, частен сектор и отделни хора могат и трябва да действат, за да защитят уязвимите и да прекратят експлоатацията.

История на търговията с роби

Под една или друга форма робството се практикува още от най-ранните цивилизации. Първите ловци-събирачи не са имали нужда от роби Те са правили всичко за себе си. Наличието на още един чифт ръце, които да им помагат, означавало още една уста, която да нахранят. За тези хора робството или притежаването на друг човек е било безсмислено. След като хората се събрали в градове и селища и имало повече от достатъчно храна, наличието на евтина работна ръка имало смисъл. Тогава се появяват първите форми на робство. Основният източник на роби била войната. При превземане на град мъжете били убивани, а жените били заробвани за работа на полето или като наложници. Робите са само малък процент от най-ранните цивилизации. Сред тях са долината на река Яндзъ в Китай, долината на Инд в Индия, долината на Нил в Египет и долините на Тигър и Ефрат в Месопотамия.

Ранни цивилизации

След като робството става основна част от работната сила, търговията с роби се превръща в бизнес. Древна Гърция е първата цивилизация, в която робите съставляват голяма част от населението. Смята се, че между IV и VI в. пр. н. е. от една трета до половината от населението са били роби. Имало е много източници на роби. Някои от най-разпространените източници са пленници, пленени по време на война, отвличания, хора, продаващи децата си, и престъпници. Пазарната цена на робите се понижавала след битка, в която са били взети много роби. Робството е било голяма част от гръцката икономика. Един роб можел да печели пари и да изкарва достатъчно, за да си купи свободата. Древният Рим е бил още по-зависим от робите.

Средновековна Европа

Робството също е било част от средновековна Европа. Обществата, които не са зависели от роби, често са били източник на роби. В света на викингите робството е било важна част от икономиката. Не само вземането на роби при набези и битки, но и продажбата на роби на други пазари. Викингите са били търговци на роби. Те пленявали, използвали и продавали роби. Повечето форми на робство западат в Северна Европа, но се практикуват в други части на Европа. В Сицилия, Италия, Испания, Франция, Русия и Северна Африка робството продължило през по-голямата част от Средновековието. Повечето от тези роби били "бели" и идвали от други части на Европа и Източна Европа. С колонизирането на Новия свят робството е било утвърден източник на евтина работна ръка. По времето, когато Колумб пристига в Америка, европейците вече използват африкански роби в колониите си в Западна Африка.

Африка

Историците смятат, че между 650 г. и 60-те години на ХХ в. в арабския свят са поробени от 10 до 18 милиона души. Те са отведени от Европа, Азия и Африка през Червено море, Индийския океан и пустинята Сахара. В продължение на четири века, започвайки от края на XV в., милиони африканци са взети като роби от европейците. Идеята за това им хрумва от арабските империи, които от VII в. насам взимат черни роби от Африка. Европейците започват да изнасят африканци в Новия свят като източник на евтина работна ръка в колониалните плантации. Това се нарича атлантическа търговия с роби. Първите опити за поробване на коренните жители на Америка се провалят, което дава началото на търговията с африкански роби. Африканците били сравнително лесен източник на роби, тъй като на европейските търговци не им се налагало да ги залавят, а разчитали на араби и други африканци да направят това вместо тях. Още преди външните търговци на роби да се възползват от африканците, самите африканци са установили търговия с роби. Тяхната икономика не се е основавала на пари, а на търговия. Робите са били стока (заместител на парите).

 
Верига, използвана по време на търговията с роби в Бадагри, Нигерия  

Продажби на роби

Робите често се продават на пазари и търгове. Търговете на роби показват, че на робите не се е гледало като на човешки същества с човешки права. Вместо това те са били смятани за собственост, която може да бъде купена или продадена. Продадените роби често са били обявявани във вестниците, подобно на днешните вестници, които обявяват коли или къщи. Търговците на роби дори са били вписвани в публични указатели (като днешните телефонни указатели).^p. 96

Робите не са имали право на глас по отношение на това, което се е случвало с тях. В много случаи семействата са били разделяни и продавани на различни собственици за различни суми пари. Милиони семейства се разделят по този начин и никога повече не се виждат.

Видове търгове

Имаше три вида търгове: "Вземи и тръгни", "Да спечели този, който предложи най-висока цена" и "Сбогуване".

При търга "вземи и тръгни" купувачът дава на търговеца на роби определена сума пари и получава билет. Когато се чуеше барабанен звук, заграждението, в което се намираха робите, се отваряше. Купувачът се втурва вътре и взема роба или робите, които иска. След това той показва билета си на търговеца на роби, преди да си тръгне.

При търг "да спечели този, който предложи най-висока цена" робите се показват на купувачите един по един. Ако повече от един купувач искаше даден роб, всички купувачи трябваше да наддават за роба (предлагайки това, което са готови да платят). Купувачът разследваше робите и ги караше да бъдат дрънкани и измъчвани от него. Купувачът, предложил най-високата цена, ще може да купи роба за сумата, която е предложил.

По време на "схватката" купувачите бързо вземали робите, които искали, и ги отвеждали на работа.

Работниците са били подготвяни за това, когато продавачите са ги намазвали с мазнина и катран, за да изглеждат по-здрави.

 
Скулптура, изобразяваща нигериец, който предстои да бъде продаден  


Първият търг на роби в Нови Амстердам през 1655 г.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява робството?

В: Откога съществува търговията с роби?

В: Какво представлява трафикът на хора?

В: Има ли различни форми на робство в историята?

В: Купуването и продаването на роби продължава ли и днес?

В: Кой е собственик на роби в традиционния смисъл на думата?

Търсене по буква