Търговия с роби | история на робството

История на търговията с роби

Под една или друга форма робството се практикува още от най-ранните цивилизации. Първите ловци-събирачи не са имали нужда от роби Те са правили всичко за себе си. Наличието на още един чифт ръце, които да им помагат, означавало още една уста, която да нахранят. За тези хора робството или притежаването на друг човек е било безсмислено. След като хората се събрали в градове и селища и имало повече от достатъчно храна, наличието на евтина работна ръка имало смисъл. Тогава се появяват първите форми на робство. Основният източник на роби била войната. При превземане на град мъжете били убивани, а жените били заробвани за работа на полето или като наложници. Робите са само малък процент от най-ранните цивилизации. Сред тях са долината на река Яндзъ в Китай, долината на Инд в Индия, долината на Нил в Египет и долините на Тигър и Ефрат в Месопотамия.

Ранни цивилизации

След като робството става основна част от работната сила, търговията с роби се превръща в бизнес. Древна Гърция е първата цивилизация, в която робите съставляват голяма част от населението. Смята се, че между IV и VI в. пр. н. е. от една трета до половината от населението са били роби. Имало е много източници на роби. Някои от най-разпространените източници са пленници, пленени по време на война, отвличания, хора, продаващи децата си, и престъпници. Пазарната цена на робите се понижавала след битка, в която са били взети много роби. Робството е било голяма част от гръцката икономика. Един роб можел да печели пари и да изкарва достатъчно, за да си купи свободата. Древният Рим е бил още по-зависим от робите.

Средновековна Европа

Робството също е било част от средновековна Европа. Обществата, които не са зависели от роби, често са били източник на роби. В света на викингите робството е било важна част от икономиката. Не само вземането на роби при набези и битки, но и продажбата на роби на други пазари. Викингите са били търговци на роби. Те пленявали, използвали и продавали роби. Повечето форми на робство западат в Северна Европа, но се практикуват в други части на Европа. В Сицилия, Италия, Испания, Франция, Русия и Северна Африка робството продължило през по-голямата част от Средновековието. Повечето от тези роби били "бели" и идвали от други части на Европа и Източна Европа. С колонизирането на Новия свят робството е било утвърден източник на евтина работна ръка. По времето, когато Колумб пристига в Америка, европейците вече използват африкански роби в колониите си в Западна Африка.

Африка

Историците смятат, че между 650 г. и 60-те години на ХХ в. в арабския свят са поробени от 10 до 18 милиона души. Те са отведени от Европа, Азия и Африка през Червено море, Индийския океан и пустинята Сахара. В продължение на четири века, започвайки от края на XV в., милиони африканци са взети като роби от европейците. Идеята за това им хрумва от арабските империи, които от VII в. насам взимат черни роби от Африка. Европейците започват да изнасят африканци в Новия свят като източник на евтина работна ръка в колониалните плантации. Това се нарича атлантическа търговия с роби. Първите опити за поробване на коренните жители на Америка се провалят, което дава началото на търговията с африкански роби. Африканците били сравнително лесен източник на роби, тъй като на европейските търговци не им се налагало да ги залавят, а разчитали на араби и други африканци да направят това вместо тях. Още преди външните търговци на роби да се възползват от африканците, самите африканци са установили търговия с роби. Тяхната икономика не се е основавала на пари, а на търговия. Робите са били стока (заместител на парите).

 
Верига, използвана по време на търговията с роби в Бадагри, Нигерия  

Продажби на роби

Робите често се продават на пазари и търгове. Търговете на роби показват, че на робите не се е гледало като на човешки същества с човешки права. Вместо това те са били смятани за собственост, която може да бъде купена или продадена. Продадените роби често са били обявявани във вестниците, подобно на днешните вестници, които обявяват коли или къщи. Търговците на роби дори са били вписвани в публични указатели (като днешните телефонни указатели).^p. 96

Робите не са имали право на глас по отношение на това, което се е случвало с тях. В много случаи семействата са били разделяни и продавани на различни собственици за различни суми пари. Милиони семейства се разделят по този начин и никога повече не се виждат.

Видове търгове

Имаше три вида търгове: "Вземи и тръгни", "Да спечели този, който предложи най-висока цена" и "Сбогуване".

При търга "вземи и тръгни" купувачът дава на търговеца на роби определена сума пари и получава билет. Когато се чуеше барабанен звук, заграждението, в което се намираха робите, се отваряше. Купувачът се втурва вътре и взема роба или робите, които иска. След това той показва билета си на търговеца на роби, преди да си тръгне.

При търг "да спечели този, който предложи най-висока цена" робите се показват на купувачите един по един. Ако повече от един купувач искаше даден роб, всички купувачи трябваше да наддават за роба (предлагайки това, което са готови да платят). Купувачът разследваше робите и ги караше да бъдат дрънкани и измъчвани от него. Купувачът, предложил най-високата цена, ще може да купи роба за сумата, която е предложил.

По време на "схватката" купувачите бързо вземали робите, които искали, и ги отвеждали на работа.

Работниците са били подготвяни за това, когато продавачите са ги намазвали с мазнина и катран, за да изглеждат по-здрави.

 
Скулптура, изобразяваща нигериец, който предстои да бъде продаден  


Първият търг на роби в Нови Амстердам през 1655 г.  

Свързани страници

• Робство
• Арабска търговия с роби
• Атлантическа търговия с роби
• Средният път
• Трафик на хора