Средновековие — европейска епоха (476–1492): дефиниция и ключови характеристики
Средновековие (476–1492) — европейска епоха: дефиниция и ключови характеристики — феодализъм, вяра, войни, чума и преход към ранна модерна Европа.
Средновековието е период от около хиляда години в европейската история. Започва около 476 г., когато Западната римска империя приключва съществуването си, и продължава до пристигането на Христофор Колумб в Новия свят през 1492 г. Този период от време се нарича "Средновековие", тъй като се развива между падането на императорския Рим и началото на ранната модерна Европа. Често той се разделя на Ранно средновековие, Високо средновековие и Късно средновековие. В историческата наука също се използват и други ориентири за края на Средновековието — например падането на Константинопол през 1453 г. или началото на Ренесанса и големите географски открития.
Имена и възприятие
Понякога за описание на Средновековието се използват други наименования, като "Средните векове". Друго название е "епохата на вярата", защото християнството и ислямът стават много по-популярни и оформят силно обществените институции и ценности. Ранното Средновековие дълго време е било описвано от някои европейски интелектуалци като "Тъмните векове", тъй като се смятало, че за кратък период са настъпили упадък на културата, литературата и науката. Съвременните изследвания обаче показват, че това схващане е опростено и често погрешно: през Средновековието има значителни културни, технологични и социални промени и постижения.
Литературни и източникови ограничения
През Средновековието грамотността сред населението е била ниска, а писмените извори — ограничени. Поради това историците понякога разполагат с по-малко сведения за ежедневието на обикновените хора в сравнение с по-късни епохи. Много от наличните извори са манастирски хроники, юридически документи, хартии на владетели и архитектурни паметници. Същевременно именно манастирите и по-късно университетите съхраняват и предават знанията, което обяснява запазването на много текстове от Античността до нашето време.
Социална и икономическа структура
Падането на Рим и последвалите нашествия на варварските племена променят коренно европейската политическа карта. В много райони животът на обикновения човек е кратък, труден и беден. Имало е масови миграции, войни и епидемии, а някои райони изпитват упадък на градската икономика. В отговор на несигурността постепенно се оформя системата на феодализъм: земевладелци (владетели и аристокрация) предоставят земя на васали в замяна на военна служба и лоялност, а селяните (серфове и свободни земеделци) работят земята и плащат данъци под формата на труд и натурални продукти.
Политика и държави
С течение на вековете върху територията на старата Западна Римска империя се формират нови политически образувания и постепенно се израстват ранните форми на национални държави. Такива нови образувания са Англия, Шотландия, Унгария, Испания, Португалия, Полша, Литва, Дания, Норвегия и Франция (която се развива от кралството на франките). В Източна Европа и на Балканите, както и в Близкия изток, също настъпват значими политически процеси, включително разцветът и трансформациите на Византийската империя и появата на нови държавни формации под влияние на исляма.
Култура, образование и наука
Въпреки че част от класическото знание от Рим и Гърция е изгубено или е по-трудно достъпно, през Средновековието се развиват нови форми на учене и мислене. Важна роля играят манастирите и катедралните школи, а от XII–XIII век започват да се основават първите университети, които систематизират обучението по богословие, право, медицина и свободни изкуства. През Високото и Късното средновековие се правят и практични технологични подобрения — в земеделието, строителството, металургията и мореплаването — които повишават производителността и подпомагат растежа на градовете и търговията.
Изкуство и архитектура
Средновековното изкуство включва различни стилове и жанрове: религиозни миниатюри и ръкописи, икони, скулптура, витражи и монументални съоръжения. В архитектурата се развиват романският стил (масивни стени и полукръгли арки) и по-късно готическият стил (стръмни арки, ребрени сводове и големи витражни прозорци), които оставят трайни паметници — катедрали, манастири и граждански сгради.
Войни, кръстоносни походи и болести
Средновековието е време на интензивни военни конфликти — както местни междувластия, така и по-широки сблъсъци като Кръстоносните походи, които променят контактите между Европа и Близкия изток. Особено разрушително влияние има бубонната чума през XIV век, която убива милиони хора в Европа и Азия, с тежки социални и икономически последици.
Икономически и градски живот
От XI век нататък се наблюдава възраждане на търговията, появяват се търговски пътища, търговски гилдии и по-големи градски центрове. Тези промени водят до увеличаване на парично-стоковите отношения и до появата на по-организирани пазари, банки и морски републики. Градовете стават средище на занаяти, култура и политическа автономия, което в края на средновековния период ускорява процесите, довели до раждането на модерните държави и капиталистическите отношения.
Преход към Новото време
Към края на Средновековието редица фактори — икономически, политически, културни и технологични — създават предпоставки за големите промени в Европа: Ренесансът, реформацията, централизацията на властта в национални държави и географските открития. Откриването на Америка през 1492 г. се приема от много историци като един от символичните знаци за края на Средновековието и началото на ранната модерна Европа.
Историография и значение
Днес изследователите подчертават сложността и многообразието на Средновековието: то не е само упадък след Античността, а и период на възстановяване, адаптация и нови постижения. Средновековската Европа е място на взаимодействие между различни култури — християнски, ислямски и еврейски; място на трансфер на знания и технологии между Изтока и Запада; и основа, върху която се изграждат съвременните европейски институции и културни традиции.
Като цяло Средновековието е сложна и многопластова епоха, която оформи много от аспектите на съвременния свят — от право и държавност до изкуство и религия. Нейното изучаване продължава да се развива благодарение на археологията, критичния анализ на писмени извори и сравнителни изследвания.
Византия: Източната част на Рим
През 330 г. от н.е. римският император Константин създава Византийската империя (наричана още Източна римска империя). Той прави столица Константинопол. Византийската империя контролира Мала Азия и Северна Африка, а понякога и Южна Испания и Южна Италия. Въпреки това земите ѝ бавно били погълнати от врагове като турците и франките.
Византийската империя оцелява след падането на Западната римска империя и просъществува до 1453 г. Константинопол е град с крепостни стени, разположен на полуостров. Това затруднявало завладяването му от нашественици. Накрая, през 1453 г., Османската империя превзема Константинопол. Те дават на града днешното му име: Истанбул. Това е краят на Византийската империя.
Падането на Константинопол под властта на османските турци понякога се нарича краят на Средновековието.
Обсадата на Константинопол е показана в ръкопис от XV в. (Chronique de Charles VII)
Ислямът и неговият златен век
Ислямският пророк Мохамед основава исляма в началото на VII век. Скоро след смъртта му през 632 г. ислямът се разделя на два клона. Това са мюсюлманите сунити и шиити. Повечето мюсюлмани (около 85 %) са сунити. Мюсюлманите шиити живеят предимно в днешните Иран и Ирак. Разделението между сунити и шиити се сравнява с протестантската реформация в християнската църква, която настъпва много по-късно - през 1517 г.
След смъртта на пророка Мохамед арабските мюсюлмани започват да завладяват много християнски територии и да ги обръщат в исляма. С течение на времето те поемат контрола над днешните Ирак, Сирия, Египет, Северна Африка и Испания. (Франция и други европейски страни остават под християнско управление.) В крайна сметка мюсюлманската Османска империя завладява и части от Източна Европа. Много мюсюлмански държави владеели огромни територии, което ги превърнало в суперсили на Средновековието. Ислямът се разпространява по основните търговски пътища на стария свят. Много търговци и пътешественици стават мюсюлмани.
Средновековието е златен век на знанието в мюсюлманските територии. Докато Европа изпитва големи трудности, ислямският свят постига голям напредък в областта на изкуствата, земеделието, икономиката, промишлеността, правото, литературата, навигацията, философията, науките и технологиите. Много мюсюлмански халифи и султани събирали древните текстове на великите класически империи. (Например халифите на андалуската Кордоба събирали древноримски текстове, а анадолските селджукски султани - древногръцки текстове). По време на този ислямски златен век един персийски мюсюлманин помогнал за развитието на алгебрата.
Златният век на исляма приключва с монголските нашествия в средата на XIII век.
Азиатската търговия и бубонната чума
През Средновековието търговията между държавите става много по-разпространена. Повечето от тях се осъществяват по Пътя на коприната - търговски маршрут, който свързва Европа с Близкия изток и Източна Азия. Арабските търговци пренасяли стоки между Европа и Източна Азия по Пътя на коприната.
Леките, лесни за пренасяне и ценни предмети изминаваха най-далечни разстояния. По време на Високото средновековие богатството започва да се завръща и потребителите отново започват да изискват луксозни стоки. Търговците пренасят коприна, порцелан, подправки, тамян, злато и скъпоценни камъни на хиляди километри през пустини, планини и равнини, за да стигнат до Европа. Те пренасят и стъкло от Европа в Азия.
Не всички предмети са пътували по целия Път на коприната. Търговците, които пренасяха по-тежки и по-малко ценни предмети, пътуваха на по-кратки разстояния. Храната, например, пътуваше предимно само в рамките на няколко села.
По време на кръстоносните походи (1095-1291 г.) търговията е прекъсвана неколкократно поради монголски нашествия, войни между мюсюлмани и християни и (по-късно) Черната чума. Историците смятат, че монголите са донесли чумата със себе си от Азия. Тази болест опустошава населението на света от 1347 до 1351 г. Тя убива почти една трета от световното население (въпреки че Америка не е засегната).
Будизмът през Средновековието
Будизмът е нетеистична религия (което означава, че последователите му не вярват в Бог). Тя се основава на философията. Началото му е поставено в Индия. Мюсюлманските нашественици обаче прогонват будизма от Индия. Това принудило будизма да избяга на изток. Днес в Индия има много малко будисти, но в крайна сметка будизмът пуснал силни корени в Китай.
Монголската империя и китайското изследване
През Средновековието монголите създават най-голямата съседна империя в света. Под ръководството на Чингис хан монголите завладяват територии в голяма част от Азия, Близкия изток и далечна Източна Европа. Тъй като Монголската империя била толкова голяма и могъща, в рамките ѝ имало малко войни. Този период днес се нарича Pax Mongolica (pax е латинската дума за "мир"). Подобно на по-ранния римски период Pax Romana, Pax Mongolica е период на относителен мир и стабилност. Това дава възможност на търговията, технологиите и идеите да пътуват безопасно из цяла Евразия. Международната търговия и дипломация по Пътя на коприната се разширяват значително.
По времето на смъртта му през 1227 г. империята на Чингис хан е твърде голяма, за да оцелее. Тя се срива под собствения си размер (както империята на Александър Велики в Древна Гърция). Бившата монголска империя била разделена на четири части. Това позволило на китайците отново да станат доминираща сила в Далечния изток. По-късно, по времето на династията Юан, китайците възвръщат контрола си и над Северен Китай.
Около 1405 г. китайски адмирал на име Джън Хе се отправя да изследва света. Неговата флотилия от 300 "кораба за съкровища" изследва големи райони от източния свят. Тези кораби били многократно по-големи от всичко, което европейците били построили. (Корабът за съкровища на Джън Хе е бил по-широк, отколкото е бил дълъг корабът на Колумб "Санта Мария").
Картина на Доня и Елкама, които се борят за свободата на своя народ. Картината се нарича: "Dapperheid van Grote Pier", което означава: "Храбростта на Големия Пир".
Късно средновековие
Късното средновековие са последните два века от Средновековието - от около 1291 г. (когато приключват кръстоносните походи) до 1492 г. (когато Колумб пътува до Новия свят). През този период е изобретено оръжието, което променя начина, по който се водят войните. Аристокрацията и феодализмът губят значение.
Преди късното Средновековие армиите се формират само при война. Сега държавите създават постоянни армии. Развиват се технологиите, икономиката и науката. Основават се градове, а съществуващите градове стават по-големи и по-богати.
През късното Средновековие Франция и Англия водят Стогодишната война. През този период Китай възвръща независимостта си от Монголската империя. Това прави и Великото московско княжество, което се превръща в най-важната държава в Източна Европа под името "Русия".
Бубонната чума опустошава Евразия и Северна Африка през късното Средновековие. Това е една от най-смъртоносните пандемии в историята. Тя убива между 75 и 200 милиона души. Това е 1/3 до 3/4 от населението на света по онова време.
През XV в. османските турци завладяват Византийската империя. Това прекъсва Пътя на коприната, така че европейците трябва да намерят нови търговски пътища. На свой ред християнските държави прогонват мюсюлманите от Испания. Това предизвиква епохата на откритията по време на Ренесанса.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Средновековието?
О: Средновековието е период от около хиляда години в европейската история, който започва около 476 г. и завършва около 1492 г. Наричано е още "епоха на вярата" поради нарастващата популярност на християнството и исляма по това време.
Въпрос: Как е било разглеждано ранното Средновековие от учените в миналото?
О: Учените от миналото погрешно са смятали, че през този период е имало много малко култура, добра литература, изкуство или напредък, затова са го наричали "тъмни векове".
В: Какво се случва с Европа след падането на Римската империя?
О: След падането на Римската империя Европа преживява масови миграции, войни и епидемии, които я опустошават. Това довело до загуба на много нови знания, придобити от римляните.
Въпрос: Кой става император на римляните през 800 г.?
О: През 800 г. Карл Велики става император на римляните. Той насърчил реда, образованието и цивилизацията, което помогнало на Европа бавно да си възвърне изгубеното.
Въпрос: Какви са последствията от живота през този период?
О: Животът на хората е бил кратък и труден поради войните и епидемиите, които убиват милиони хора в Европа и Азия. В продължение на 300 години е имало и непрекъснато насилие, докато феодализмът не намалил част от него.
Въпрос: Какви народи се формират в старата Западна римска империя през този период от време? О: Нациите, които се формират в старата Западна римска империя, включват Англия, Шотландия, Унгария, Испания, Португалия, Полша, Литва, Дания, Норвегия, Франция (която се развива от кралството на франките).
обискирам