Средновековието е период от около хиляда години в европейската история. Започва около 476 г., когато Западната римска империя приключва съществуването си, и продължава до пристигането на Христофор Колумб в Новия свят през 1492 г. Този период от време се нарича "Средновековие", тъй като се развива между падането на императорския Рим и началото на ранната модерна Европа. Често той се разделя на Ранно средновековие, Високо средновековие и Късно средновековие. В историческата наука също се използват и други ориентири за края на Средновековието — например падането на Константинопол през 1453 г. или началото на Ренесанса и големите географски открития.
Имена и възприятие
Понякога за описание на Средновековието се използват други наименования, като "Средните векове". Друго название е "епохата на вярата", защото християнството и ислямът стават много по-популярни и оформят силно обществените институции и ценности. Ранното Средновековие дълго време е било описвано от някои европейски интелектуалци като "Тъмните векове", тъй като се смятало, че за кратък период са настъпили упадък на културата, литературата и науката. Съвременните изследвания обаче показват, че това схващане е опростено и често погрешно: през Средновековието има значителни културни, технологични и социални промени и постижения.
Литературни и източникови ограничения
През Средновековието грамотността сред населението е била ниска, а писмените извори — ограничени. Поради това историците понякога разполагат с по-малко сведения за ежедневието на обикновените хора в сравнение с по-късни епохи. Много от наличните извори са манастирски хроники, юридически документи, хартии на владетели и архитектурни паметници. Същевременно именно манастирите и по-късно университетите съхраняват и предават знанията, което обяснява запазването на много текстове от Античността до нашето време.
Социална и икономическа структура
Падането на Рим и последвалите нашествия на варварските племена променят коренно европейската политическа карта. В много райони животът на обикновения човек е кратък, труден и беден. Имало е масови миграции, войни и епидемии, а някои райони изпитват упадък на градската икономика. В отговор на несигурността постепенно се оформя системата на феодализъм: земевладелци (владетели и аристокрация) предоставят земя на васали в замяна на военна служба и лоялност, а селяните (серфове и свободни земеделци) работят земята и плащат данъци под формата на труд и натурални продукти.
Политика и държави
С течение на вековете върху територията на старата Западна Римска империя се формират нови политически образувания и постепенно се израстват ранните форми на национални държави. Такива нови образувания са Англия, Шотландия, Унгария, Испания, Португалия, Полша, Литва, Дания, Норвегия и Франция (която се развива от кралството на франките). В Източна Европа и на Балканите, както и в Близкия изток, също настъпват значими политически процеси, включително разцветът и трансформациите на Византийската империя и появата на нови държавни формации под влияние на исляма.
Култура, образование и наука
Въпреки че част от класическото знание от Рим и Гърция е изгубено или е по-трудно достъпно, през Средновековието се развиват нови форми на учене и мислене. Важна роля играят манастирите и катедралните школи, а от XII–XIII век започват да се основават първите университети, които систематизират обучението по богословие, право, медицина и свободни изкуства. През Високото и Късното средновековие се правят и практични технологични подобрения — в земеделието, строителството, металургията и мореплаването — които повишават производителността и подпомагат растежа на градовете и търговията.
Изкуство и архитектура
Средновековното изкуство включва различни стилове и жанрове: религиозни миниатюри и ръкописи, икони, скулптура, витражи и монументални съоръжения. В архитектурата се развиват романският стил (масивни стени и полукръгли арки) и по-късно готическият стил (стръмни арки, ребрени сводове и големи витражни прозорци), които оставят трайни паметници — катедрали, манастири и граждански сгради.
Войни, кръстоносни походи и болести
Средновековието е време на интензивни военни конфликти — както местни междувластия, така и по-широки сблъсъци като Кръстоносните походи, които променят контактите между Европа и Близкия изток. Особено разрушително влияние има бубонната чума през XIV век, която убива милиони хора в Европа и Азия, с тежки социални и икономически последици.
Икономически и градски живот
От XI век нататък се наблюдава възраждане на търговията, появяват се търговски пътища, търговски гилдии и по-големи градски центрове. Тези промени водят до увеличаване на парично-стоковите отношения и до появата на по-организирани пазари, банки и морски републики. Градовете стават средище на занаяти, култура и политическа автономия, което в края на средновековния период ускорява процесите, довели до раждането на модерните държави и капиталистическите отношения.
Преход към Новото време
Към края на Средновековието редица фактори — икономически, политически, културни и технологични — създават предпоставки за големите промени в Европа: Ренесансът, реформацията, централизацията на властта в национални държави и географските открития. Откриването на Америка през 1492 г. се приема от много историци като един от символичните знаци за края на Средновековието и началото на ранната модерна Европа.
Историография и значение
Днес изследователите подчертават сложността и многообразието на Средновековието: то не е само упадък след Античността, а и период на възстановяване, адаптация и нови постижения. Средновековската Европа е място на взаимодействие между различни култури — християнски, ислямски и еврейски; място на трансфер на знания и технологии между Изтока и Запада; и основа, върху която се изграждат съвременните европейски институции и културни традиции.
Като цяло Средновековието е сложна и многопластова епоха, която оформи много от аспектите на съвременния свят — от право и държавност до изкуство и религия. Нейното изучаване продължава да се развива благодарение на археологията, критичния анализ на писмени извори и сравнителни изследвания.


