Средновековие | период от около хиляда години в европейската история

Византия: Източната част на Рим

През 330 г. от н.е. римският император Константин създава Византийската империя (наричана още Източна римска империя). Той прави столица Константинопол. Византийската империя контролира Мала Азия и Северна Африка, а понякога и Южна Испания и Южна Италия. Въпреки това земите ѝ бавно били погълнати от врагове като турците и франките.

Византийската империя оцелява след падането на Западната римска империя и просъществува до 1453 г. Константинопол е град с крепостни стени, разположен на полуостров. Това затруднявало завладяването му от нашественици. Накрая, през 1453 г., Османската империя превзема Константинопол. Те дават на града днешното му име: Истанбул. Това е краят на Византийската империя.

Падането на Константинопол под властта на османските турци понякога се нарича краят на Средновековието.

 
Обсадата на Константинопол е показана в ръкопис от XV в. (Chronique de Charles VII)  

Ислямът и неговият златен век

Ислямският пророк Мохамед основава исляма в началото на VII век. Скоро след смъртта му през 632 г. ислямът се разделя на два клона. Това са мюсюлманите сунити и шиити. Повечето мюсюлмани (около 85 %) са сунити. Мюсюлманите шиити живеят предимно в днешните Иран и Ирак. Разделението между сунити и шиити се сравнява с протестантската реформация в християнската църква, която настъпва много по-късно - през 1517 г.

След смъртта на пророка Мохамед арабските мюсюлмани започват да завладяват много християнски територии и да ги обръщат в исляма. С течение на времето те поемат контрола над днешните Ирак, Сирия, Египет, Северна Африка и Испания. (Франция и други европейски страни остават под християнско управление.) В крайна сметка мюсюлманската Османска империя завладява и части от Източна Европа. Много мюсюлмански държави владеели огромни територии, което ги превърнало в суперсили на Средновековието. Ислямът се разпространява по основните търговски пътища на стария свят. Много търговци и пътешественици стават мюсюлмани.

Средновековието е златен век на знанието в мюсюлманските територии. Докато Европа изпитва големи трудности, ислямският свят постига голям напредък в областта на изкуствата, земеделието, икономиката, промишлеността, правото, литературата, навигацията, философията, науките и технологиите. Много мюсюлмански халифи и султани събирали древните текстове на великите класически империи. (Например халифите на андалуската Кордоба събирали древноримски текстове, а анадолските селджукски султани - древногръцки текстове). По време на този ислямски златен век един персийски мюсюлманин помогнал за развитието на алгебрата.

Златният век на исляма приключва с монголските нашествия в средата на XIII век.

 

Азиатската търговия и бубонната чума

През Средновековието търговията между държавите става много по-разпространена. Повечето от тях се осъществяват по Пътя на коприната - търговски маршрут, който свързва Европа с Близкия изток и Източна Азия. Арабските търговци пренасяли стоки между Европа и Източна Азия по Пътя на коприната.

Леките, лесни за пренасяне и ценни предмети изминаваха най-далечни разстояния. По време на Високото средновековие богатството започва да се завръща и потребителите отново започват да изискват луксозни стоки. Търговците пренасят коприна, порцелан, подправки, тамян, злато и скъпоценни камъни на хиляди километри през пустини, планини и равнини, за да стигнат до Европа. Те пренасят и стъкло от Европа в Азия.

Не всички предмети са пътували по целия Път на коприната. Търговците, които пренасяха по-тежки и по-малко ценни предмети, пътуваха на по-кратки разстояния. Храната, например, пътуваше предимно само в рамките на няколко села.

По време на кръстоносните походи (1095-1291 г.) търговията е прекъсвана неколкократно поради монголски нашествия, войни между мюсюлмани и християни и (по-късно) Черната чума. Историците смятат, че монголите са донесли чумата със себе си от Азия. Тази болест опустошава населението на света от 1347 до 1351 г. Тя убива почти една трета от световното население (въпреки че Америка не е засегната).

Будизмът през Средновековието

Будизмът е нетеистична религия (което означава, че последователите му не вярват в Бог). Тя се основава на философията. Началото му е поставено в Индия. Мюсюлманските нашественици обаче прогонват будизма от Индия. Това принудило будизма да избяга на изток. Днес в Индия има много малко будисти, но в крайна сметка будизмът пуснал силни корени в Китай.

Монголската империя и китайското изследване

През Средновековието монголите създават най-голямата съседна империя в света. Под ръководството на Чингис хан монголите завладяват територии в голяма част от Азия, Близкия изток и далечна Източна Европа. Тъй като Монголската империя била толкова голяма и могъща, в рамките ѝ имало малко войни. Този период днес се нарича Pax Mongolica (pax е латинската дума за "мир"). Подобно на по-ранния римски период Pax Romana, Pax Mongolica е период на относителен мир и стабилност. Това дава възможност на търговията, технологиите и идеите да пътуват безопасно из цяла Евразия. Международната търговия и дипломация по Пътя на коприната се разширяват значително.

По времето на смъртта му през 1227 г. империята на Чингис хан е твърде голяма, за да оцелее. Тя се срива под собствения си размер (както империята на Александър Велики в Древна Гърция). Бившата монголска империя била разделена на четири части. Това позволило на китайците отново да станат доминираща сила в Далечния изток. По-късно, по времето на династията Юан, китайците възвръщат контрола си и над Северен Китай.

Около 1405 г. китайски адмирал на име Джън Хе се отправя да изследва света. Неговата флотилия от 300 "кораба за съкровища" изследва големи райони от източния свят. Тези кораби били многократно по-големи от всичко, което европейците били построили. (Корабът за съкровища на Джън Хе е бил по-широк, отколкото е бил дълъг корабът на Колумб "Санта Мария").

 
Картина на Доня и Елкама, които се борят за свободата на своя народ. Картината се нарича: "Dapperheid van Grote Pier", което означава: "Храбростта на Големия Пир".  

Късно средновековие

Късното средновековие са последните два века от Средновековието - от около 1291 г. (когато приключват кръстоносните походи) до 1492 г. (когато Колумб пътува до Новия свят). През този период е изобретено оръжието, което променя начина, по който се водят войните. Аристокрацията и феодализмът губят значение.

Преди късното Средновековие армиите се формират само при война. Сега държавите създават постоянни армии. Развиват се технологиите, икономиката и науката. Основават се градове, а съществуващите градове стават по-големи и по-богати.

През късното Средновековие Франция и Англия водят Стогодишната война. През този период Китай възвръща независимостта си от Монголската империя. Това прави и Великото московско княжество, което се превръща в най-важната държава в Източна Европа под името "Русия".

Бубонната чума опустошава Евразия и Северна Африка през късното Средновековие. Това е една от най-смъртоносните пандемии в историята. Тя убива между 75 и 200 милиона души. Това е 1/3 до 3/4 от населението на света по онова време.

През XV в. османските турци завладяват Византийската империя. Това прекъсва Пътя на коприната, така че европейците трябва да намерят нови търговски пътища. На свой ред християнските държави прогонват мюсюлманите от Испания. Това предизвиква епохата на откритията по време на Ренесанса.