Андалус (Ал-Андалус) — Мюсюлманска Испания: история и култура 711–1492

Ал-Андалус (на арабски: الأندلس) е арабското название на частите на Иберийския полуостров, управлявани от мюсюлмани или маври в различни периоди от периода между 711 и 1492 г. Завладяването започва през 711 г. под водачеството на Тарик ибн Зияд и довежда до бързия крах на вестготското владение в Голямата част от полуострова. Като политическо владение или владения той е последователно провинция на Умаядския халифат, по-късно става автономна емирска държава, а през 929 г. при Абд ар-Рахман III Кордоба е провъзгласена за халифат (929–1031 г.). След разпадането на Кордобския халифат настъпва периодът на тайфа — множество малки, често враждуващи държавици. През вековете властта в различни части на полуострова преминава от арабски към берберски династии (Алморaвиди, Алмохади) и обратно, а картината на политическата власт е динамична и сложна.

Исторически ключови събития

След първоначалното завладяване (началото на VIII в.) през 756 г. Абд ар-Рахман I установява умаядската емирска власт в Кордоба, която постепенно се развива в силна държава. През 929 г. Абд ар-Рахман III се титулува за халиф, което консолидира политическата и културна мощ на Кордоба. Разпадането на халифата през 1031 г. води до появата на множество независими тайфа княжества. През XI–XII в. на полуострова намесват сили от Северна Африка — Алморадивите и по-късно Алмохадите — които временно реорганизират мюсюлманската власт. Важна повратна точка за християнската Реконкиста е битката при Las Navas de Tolosa (1212), която отслабва алмохадското влияние и ускорява християнските завоювания.

Култура, знание и влияние

През най-големия си разцвет, особено по време на Кордобския халифат, Андалус е център на наука, философия, медицина и преводна дейност. Градът Кордоба се превръща в един от водещите културни и икономически центрове както в Средиземноморския басейн, така и в ислямския свят: големи библиотеки, медицински школи и научни работилници привличат учени от различни общности. Оттук арабските и испано-арабските текстове достигат до християнска и латинска Европа (напр. чрез Толовската школа на преводачите), оказвайки влияние върху схоластиката, ретината в медицината и развитието на естествените науки.

Архитектура и градоустройство

Тази цивилизация е била доста напреднала в архитектурата и градоустройството. Маврите въвеждат сложни ирригационни системи (acequias), подобряват обработката на водата с нории и водни колела, развиват интензивно земеделие и разнообразят културите (ориз, цитрусови плодове, захарна тръстика, памук). Икономическото благополучие се дължи на стабилна селскостопанска база и контрол върху търговски пътища — включително търговията със злато от империята Гана в Западна Африка. Маврите са построили много красиви и функционални сгради — джамии, дворци, бани, мостове и водни съоръжения; много от големите им сгради все още се издигат в градовете в Андалусия, например в Севиля, Гранада и Кордоба. Сред най-известните паметници са Голямата джамия на Кордоба (La Mezquita), Алхамбрата в Гранада и Алкасарът в Севиля (с включена по-късна християнска надстройка като кампанила „Гиралда“).

Общество, етническо многообразие и религиозна политика

Мюсюлманска Испания често е описвана като мултикултурна и относително толерантна в смисъл на наличието на дълги периоди, в които евреи, християни и мюсюлмани живеели рамо до рамо и си взаимодействали в икономическия и културния живот. В същото време трябва да се отбележи, че „съвместното съществуване“ (convivencia) е сложен феномен — имало е и периоди на дискриминация, данъци върху немюсюлманите (джизия), а също и изключения, гонения и конфликти.

В обществото имали място и различни етнически и социални групи: араби, бербери, местно население, привърженици на исляма от испански произход (muladíни), както и сакалиба (потомци на европейски роби) по крайбрежието. Макар че тези хора първоначално били доведени като роби, някои от тях станали генерали (подобно на мамлюците в други части на ислямския свят), а някои военачалници временно успяват да установят собствена власт в отделни градове или райони (тайфас).

Икономика и търговия

Икономиката на Ал-Андалус се основава на интензивно селско стопанство, занаятчийство, производство на текстил (особено в Кордоба и Севиля), керамика, метални изделия и търговия. Контактите със Северна Африка, Близкия изток и останалата част от Европа осигуряват потоци от стоки и знания. Монетарните и данъчните системи, както и градските пазари, създават условия за градски растеж и международен обмен.

Краят на мюсюлманската власт и последици

Процесът на Реконкистата (виж Реконкистата) е дълъг и сложен. През 1236 г. под ръководството на Фердинанд III Кастилски е завладян Кордоба, а през следващите десетилетия християнските кралства прогресивно разширяват териториите си. В резултат през 1238 г. в югоизточната част се формира Насридското кралство на Гранада, което остава последната независима мюсюлманска държава на полуострова и често е във васална зависимост от Кастилия до капитулацията си. На 2 януари 1492 г. последният наемен владетел Боабдил предава пълния контрол над Гранада на Фердинанд и Изабела, с което завършва почти осемвековният период на мюсюлманско управление.

Последствията са значими: през 1492 г. е издаден и декрет за изгонване на евреите от кралствата на Кастилия и Арагон (Декретът от Алхамбра), мнозина евреи и мюсюлмани биват принудени да приемат християнството или да напуснат. По-късно, през XVI–XVII в., следват преследвания на мориските (принудително кръстените мюсюлмани) и тяхното масово изселване (1609–1614), което води до трайни социални и икономически промени в Испания.

Наследство

Наследството на Ал-Андалус е многопластово: архитектурни паметници и градски планове, научни и медицински постижения, агрокултурни иновации и езикови и културни преплитания, които оказват влияние върху средновековна и ранно-модерна Европа. Много от идеи, технологии и художествени форми, развивани в Ал-Андалус, стават част от общоевропейското наследство и продължават да бъдат обект на изучаване и възхищение и до днес.

Въпроси и отговори

В: Какво е арабското име, дадено на частите от Иберийския полуостров, управлявани от мюсюлмани?

В: Кои са били някои от владетелите в мюсюлманска Испания?

Въпрос: С какво мюсюлманска Испания се прочува с науката?

Въпрос: Как маврите станали богати?

В: Какъв тип население живее в близост до средиземноморското крайбрежие през този период?

В: Кога Боабдил предава пълния контрол над Гранада на Фердинанд и Изабела?

Търсене по буква