Изабела Кастилска (22 април 1451 – 26 ноември 1504) е кралица на Кастилия и Леон. Родена е като дъщеря на крал Йоан II Кастилски и неговата втора съпруга Изабела Португалска. Известна е с ролята си при обединяването на испанските кралства и с финансовата подкрепа за пътуванията на Христофор Колумб.
Ранен живот и брак. Изабела израства в сложна политическа среда, където браковете служат като инструмент за съюзи и влияние. В опит да си осигури силен съюз, тя първоначално обмисля връзки със Португалия, но през 1469 г. се омъжва тайно за графа на Арагон Фердинанд II Арагонски. Бракът се оказва не само личен съюз, но и политически съюз, който по-късно ще бъде основа за обединението на Кастилия и Арагон. От брака им се раждат няколко деца, сред които са известните Катерина Арагонска, (която по-късно се омъжва за Хенри VIII от Англия) и Йоанна (наричана По-късно Йоанна Кастилска).
Възкачване на трона и война за наследство. След смъртта на крал Енрике IV избухва спор за престола. Претенциите на дъщерята на Енрике (известна исторически като Хуана ла Белтранейя) предизвикват Войната за кастилския наследник (1475–1479). След няколко военни действия и политически преговори Изабела успява да утвърди своята власт и да бъде призната за кралица на Кастилия. В хода на тези събития съпругът ѝ Фердинанд наследява Арагон, а двамата стават известни като Католическите монарси (Los Reyes Católicos) — символично начало на процеса, довел до обединението на испанските владения.
Вътрешна политика и религиозна политика. Изабела провежда редица реформи за засилване на кралската власт и централизация на управлението: реорганизация на администрацията, укрепване на съдебната система и подкрепа за кралската хазна. Заедно с Фердинанд тя инициира и утвърждава мерки за религионно единство. На тяхно искане през 1478 г. е създаден Инквизиционният съд в Испания с цел утвърждаване на католическата ортодоксия; през 1492 г. след падането на Гранада е издаден и т.нар. Алхамбраски указ (Alhambra Decree), който постановява изгонване или приемане на кръщение от страна на еврейското население на Испания. Тези политики имат дълготрайни и спорни последици за испанското общество.
Завършване на Реконкистата и международна политика. През 1492 г. с падането на Гранада и предаването на емирите приключва процесът на Реконкистата — християнско възстановяване на контрол над Апенинския полуостров, продължавал векове. Като резултат голяма част от Иберийския полуостров остава под властта на християнските династии Кастилия и Арагон, което укрепва позицията на монархията на Изабела и Фердинанд в Европа.
Открития и спонсорство на Колумб. Изабела и Фердинанд подкрепят морските експедиции, търсейки нови търговски пътища и територии. Изабела отпуска средства за първото пътуване на Христофор Колумб за откриване на Америка през 1492 г. и помага за финансирането на общо четири от неговите плавания. Откритията на Колумб отварят път за по-нататъшна колонизация и за разширяване на испанското влияние в Новия свят.
Семейство и наследство. Изабела и Фердинанд имат няколко деца; най-известните сред тях са Йоанна (наричана По-късно Йоанна Кастилска), която наследява испанските владения и се омъжва за Филип Красивия, и Катерина Арагонска, която по-късно става съпруга на Хенри VIII от Англия. Изабела е баба на Карлос I на Испания (Карл V, император на Свещената Римска империя), който ще играе ключова роля в европейската политика през XVI век.
Смърт и значение. Изабела умира на 26 ноември 1504 г. След нейната смърт започва сложен период на политическа борба за контрол над испанските корони — между нейния съпруг Фердинанд, нейната дъщеря Йоанна и новите европейски династични интереси. Наследството на Изабела включва централизирана монархия, религиозна политика с дълбоки последици за населението и началото на испанската колониална експанзия в Америка, които заедно трансформират Испания и Европа в края на XV и в началото на XVI век.
