Иши последният известен член на народа яхи Биография от Теодора Крьобер
Иши биография от Теодора Крьобер за последния известен член на народа яхи, открит край Оровил през 1911, живот и изследвания в Антропологическия музей в Сан Франциско
"Иши в два свята" е биография на Иши, последния известен член на индианския народ яхи. Автор на книгата е Теодора Крьобер. Книгата излиза през 1961 г. и бързо придобива популярност — преведена е на девет езика и допринася значително за опознаването на съдбата на коренните американци в Калифорния.
Исторически и културен контекст
Яхи са част от по-широката езикова група яна и са живеели в Северна Калифорния. През втората половина на XIX век, след златната треска и интензивното разселване на европейските заселници, много от племената са били подложени на насилие, болести и загуба на територии. Смята се, че по това време популацията на яхи е била почти напълно унищожена, което поставя Іши в центъра на историята като символ на една изчезваща общност.
Откриване и живот в музея
През 1911 г. Иши е намерен сам и гладуващ край Оровил, Калифорния. Антрополозите Алфред Луис Крьобер и Томас Уотърман го отвеждат в Антропологическия музей в Сан Франциско, където той остава до смъртта си през 1916 г. Там Иши работи като информатор и демонстрира пред изследователите традиционни умения — изработване на оръжия и инструменти, приготвяне на храна, разказва истории и пее песни на своя език. Тези демонстрации и записите, направени от антрополозите, са сред най-ценните източници за познаване на културата на яхи.
За книгата и подходът на Теодора Крьобер
Теодора Крьобер се омъжва за Алфред Крьобер през 1926 г. Въпреки че никога лично не е срещала Иши, тя използва дневници, интервюта (включително с Томас Уотърман), музейни бележки и устни разкази, за да възстанови живота и обкръжението му. В книгата тя съчетава етнографска информация с повествователен стил, с цел да представи Иши не просто като „обект на изследване“, а като жив човек със своя история и човешко достойнство.
Етична критика и наследство
Историята на Іши и начинът, по който е изучаван и изложен в музея, предизвиква по-късни дискусии по етични въпроси: до каква степен учените са имали право да изследват и публично демонстрират човека; какви са границите между научния интерес и уважението към личността и нейните ритуали. Особено чувствителен е въпросът за отношението към тленните останки на коренните американци и последвалите усилия за репатриране и достойно погребение.
Влияние и значимост
Книгата на Теодора Крьобер остава едно от най-достъпните и популярни представяния на живота на Іши и изчезналата култура на яхи. Творбата повлиява общественото възприемане на историята на индианците в Калифорния и подтиква по-широки разговори за историческата отговорност, зачитането на културните различия и етиката в антропологията. Разказът за Іши е превеждан и адаптиран в различни форми — от статии и документални материали до сценични и визуални реализции — като продължава да предизвиква интерес и размисъл.
Забележка: Името "Иши" произлиза от думата за "човек" в един от езиците на региона и остава името, с което той е известен в историческите извори. Книгата на Теодора Крьобер се чете както като биография, така и като възпоменание за една култура, загубена в резултат на драматичните социални промени в края на XIX век.
Иши, обект на "Иши в два свята
Снимка на Алфред Крьобер и Иши от 1911 г.
Резюме
Книгата се състои от две части. Първата част се нарича "Иши Яхи". В нея се разказва за историята и културата на народа яхи. Втората част се нарича "Господин Иши". В нея се разказва за живота му в музея.
Първата част започва с историята на Калифорния преди европейската колонизация. Крьобер пише, че макар и да е имало малко яхи, някога те са заемали голяма част от долината на Сакраменто. Други, по-многобройни индиански народи вероятно са изтласкали яхите в планините. В първата част се описват също езикът на яхите и пейзажът, в който са живели близо до планината Ласен.
Няколко глави в първия раздел са посветени на унищожаването на яхите от белите заселници. Втората част на книгата започва с историята на музея в Сан Франциско, където е отнесен Иши. В нея се разказва и как той получава името Иши. В музея Алфред Крьобер и други организират ежеседмични публични демонстрации. Обикновено Иши демонстрирал опъване на тетива за лък или палене на огън с огнена тренировка. Накрая приятелите на Иши трябвало да уговорят Иши да работи като пазач, така че университетът да плаща за издръжката му. Освен с Крьобер, Уотърман и Поуп, Иши се сприятелява и с други приятели на антрополозите от коренното американско население, като Хуан Долорес, индианец от племето тохоно о'одъм. Иши прекарва голяма част от времето си в музея, като изработва инструменти и оръжия. Той също така ходи на лов с приятелите си. В последната глава на книгата се разказва, че Иши се разболява от туберкулоза в края на 1914 г. и скоро след това умира от тази болест.
Въпроси и отговори
В: Кой пише "Иши в два свята"?
О: Теодора Крьобер пише "Иши в два свята".
В: Кога е публикувана книгата "Иши в два свята"?
О: "Иши в два свята" е публикувана през 1961 г.
В: На колко езика е преведена книгата "Иши в два свята"?
О: "Ishi in Two Worlds" е преведена на девет езика.
В: Как е открита Иши?
О: Иши е открит сам и гладуващ край Оровил, Калифорния, през 1911 г.
Въпрос: Кой отведе Иши в Антропологическия музей в Сан Франциско?
О: Антрополозите Алфред Луис Крьобер и Томас Уотърман отвеждат Иши в Антропологическия музей в Сан Франциско.
В: Кога умира Иши?
О: Иши умира през 1916 г.
Въпрос: Защо Теодора Крьобер решава да напише биография на Иши?
О: Теодора Крьобер, която се омъжва за Алфред Крьобер през 1926 г., решава да напише биография на Иши, въпреки че никога не го е срещала.
обискирам