Иши (ок. 1861 г. - 25 март 1916 г.) е последният известен член на индианския народ яхи от Калифорния в САЩ. Останалите представители на племето яхи (както и много от членовете на родното им племе яна) са избити по време на геноцида в Калифорния през XIX в. Иши живее през по-голямата част от живота си изолиран от съвременната американска култура. През 1911 г., на 50-годишна възраст, той излиза в близост до подножието на връх Ласен в Северна Калифорния.
Име и първи контакти
Иши, което на езика яна означава "мъж", е осиновено име. Антропологът Алфред Крьобер му дава това име, защото в културата на яхите традицията изисква да не произнася собственото си име, докато не бъде официално представен от друг яхи. Когато го попитали за името му, той отговорил: "Нямам име, защото нямаше хора, които да ме нарекат", което означава, че не е имало друг яхи, който да произнесе името му вместо него.
Живот и взаимодействие с антрополозите
Иши е приет от антрополози от Калифорнийския университет в Бъркли, които го изучават и го наемат като чистач. През останалите пет години от живота си той живее в университетска сграда в Сан Франциско. Животът му е показан и обсъждан в много филми и книги. Популярна биография е "Иши в два свята", публикувана от Теодора Крьобер през 1961 г.
Какво научиха антрополозите
По време на престоя си при учените Иши демонстрира множество традиционни умения и знания, които бяха ценен източник на информация за изчезващия начин на живот на яхите. Сред документираните умения и знания са:
- изработка на оръжие и каменни инструменти;
- правенето на огън с помощта на лък и дрян (bow drill);
- ловни и кулинарни техники, включително приготвяне на местни растения и животни;
- традиционни песни, митове и езиков материал — записи и бележки на езика яхи, които са ценни за лингвистите;
- плетарство и други занаятчийски умения.
Социално положение и ежедневие
Иши живее в музейна сграда и работи като помощник и чистач, но също така прави демонстрации за студенти, посетители и изследователи. Връзките му с Алфред Крьобер и други учени са сложни: от една страна той е обект на научно изследване, от друга — човешко същество, което търси общуване и подкрепа. Учи някои английски думи, докато антрополозите записват негови разкази, песни и речников материал.
Смърт и етични въпроси
Иши умира на 25 март 1916 г. — вероятно от туберкулоза, болест, към която редица коренни американци нямат имунитет. След смъртта му е извършена аутопсия и част от останките са задържани за научни изследвания. Този факт предизвиква по-късно значителни етични дискусии за отношението на науката към телата и културните останки на коренните народи и води до призиви за връщане и надлежно погребение. Практиките от онова време и начинът, по който е третиран Иши след смъртта му, се разглеждат днес като пример за нуждата от по-голямо уважение и съгласуваност с представителите на коренните общности.
Наследство и влияние
Материалите, записите и артефактите, свързани с Иши, продължават да бъдат източник за изследвания в антропологията, лингвистиката и историята на Калифорния. Историята му има важно място в дискусиите за последиците от заселването на европейците в Северна Америка, за културното оцеляване и за етичните стандарти в музейната практика. Книгата на Теодора Крьобер "Иши в два свята" прави неговата история достъпна за по-широка публика и създава основа за множество статии, документални филми и художествени произведения.
Съвременна оценка
Днес разказът за Иши се разглежда не само като биография на един човек, но и като символ на културната загуба и на преживяванията на индианските общности през XIX и началото на XX век. Неговите записи и демонстрации са помогнали за съхраняване на елементи от яхийската култура, но също така подчертават сложните морални и научни въпроси, възникнали при контактите между изследователи и коренни народи.


