Джулиъс Робърт Опенхаймер — американски физик, ръководител на проекта „Манхатън”
Джулиъс Робърт Опенхаймер (22 април 1904 г., Ню Йорк - 18 февруари 1967 г., Принстън, Ню Джърси) е американски физик от еврейски произход. Той е най-известен като научен ръководител на проекта "Манхатън". По време на Вторатасветовна война в рамките на проекта са създадени първите ядрени оръжия. Ето защо Опенхаймер е наричан "бащата на атомната бомба".
"Знаехме, че светът няма да бъде същият", спомня си той моментите след успешното изпробване на атомната бомба в Ню Мексико, САЩ, години по-късно. "Няколко души се смееха, няколко плакаха, повечето мълчаха. Спомних си репликата от хиндуисткото свещено писание "Бхагавад-Гита". Вишну се опитва да убеди принца, че трябва да изпълни дълга си, и за да го впечатли, приема многоръката си форма и казва: "Аз станах Смъртта, унищожителката на световете". Предполагам, че всички сме си го мислили по един или друг начин".
Цитатът от хиндуисткото писание става един от най-известните цитати на Опенхаймер.
След войната той губи разрешението си за достъп до класифицирана информация и работата си поради опасения за ядрен шпионаж. Връща се към преподавателската дейност и умира от рак на гърлото на 62-годишна възраст.
Ранен живот и образование
Опенхаймер е роден в заможна емигрантска семейна среда в Ню Йорк. Учи в Харвардския университет, където първоначално се интересува и от литература, но скоро се ориентира към физиката. След период в Кеймбридж (Cavendish Laboratory), където натрупва опит в експерименталната физика, продължава докторантурата си при Макс Борн в Университета в Гьотинген, където защитава дисертация по квантова механика през 1927 г. В тези години опознава водещите европейски теоретични физици и се утвърждава като талантлив теоретик.
Научна дейност и приноси
През 1930-те години Опенхаймер развива широка научна дейност в областта на квантовата механика и ядрената физика. Някои от по-известните му приноси включват:
Като преподавател в Калифорнийския университет в Бъркли и посетител в други институции, Опенхаймер обучава и вдъхновява цяло поколение американски теоретични физици. Неговата работа обхваща квантова теория на полето, ядрената физика и проблеми от космологията и астрофизиката.
Проект „Манхатън” и Лос Аламос
По време на Втората световна война Опенхаймер става научен ръководител на изследователския център в Лос Аламос (New Mexico), където събраните учени разработват първите действащи атомни оръжия. Под негово ръководство експерименталните и теоретичните екипи координират усилията за реализиране на сложните инженерни, физични и материални проблеми. Тестът в пустошта на Ню Мексико (известен като "Trinity") през юли 1945 г. дава илюстрация на мащаба и етическите дилеми на проекта, отразени в неговите по-късни възгледи и цитата от Бхагавад-Гита.
Следвоенна дейност, политика и отнемане на достъпа
След войната Опенхаймер заема важни административни и съветни постове — сред тях е директор на Institute for Advanced Study в Принстън (1947–1966) и председателство на Общия съветителен комитет на Атомната енергийна комисия (AEC), където играе ключова роля в обсъжданията по контрола на ядрените оръжия и научната политика. Той публично изразява загриженост за развитието на водородната бомба и подкрепя международни мерки за контрол на ядрените технологии.
Поради предишни политически контакти и асоциации (неговата обкръжаваща среда и членове на семейството са имали леви политически симпатии в 1930-те) през 1954 г. е проведено публично изслушване, в резултат на което му е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация. Този процес посява разделение в научната общност и остава спорен пример за сложното съчетание на наука, политика и сигурност в Студената война.
През 1963 г. Конгресът и администрацията възстановяват в някаква степен признанието на заслугите му чрез присъждането на престижната Enrico Fermi Award, което е възприето като частично изкупление и публично възстановяване на репутацията му.
Личен живот и наследство
Опенхаймер е женен за Кетрин ("Кити") Пюнин; има и брат — Френк Опенхаймер, също физик, който по-късно основава научно-популярния музей Exploratorium в Сан Франциско. Робърт Опенхаймер умира на 62-годишна възраст от рак на гърлото в Принстън през 1967 г.
Неговото наследство е сложно: от една страна, той остава символ на научния триумф и техническата способност за реализиране на невиждани по мащаб проекти; от друга — неговата кариера е и предупреждение за моралните и политическите отговорности на учените. Имената му остават свързани с ключови теоретични резултати, с изграждането на американската физическа школа и с дълбоките етични дебати, породени от ядрената ера.
J. Робърт Опенхаймер, "бащата на атомната бомба", е първият директор на Националната лаборатория в Лос Аламос от 1943 г.
Въпроси и отговори
В: Кой е Джулиъс Робърт Опенхаймер?
О: Джулиъс Робърт Опенхаймер е американски физик от еврейски произход.
В: С какво е най-известен Опенхаймер?
О: Опенхаймер е известен най-вече като научен ръководител на проекта "Манхатън", в рамките на който са създадени първите ядрени оръжия.
В: Защо Опенхаймер е наричан "бащата на атомната бомба"?
О: Опенхаймер е наричан "бащата на атомната бомба", защото е научен ръководител на проекта "Манхатън", в рамките на който са създадени първите ядрени оръжия.
В: Какво казва Опенхаймер след успешното изпитание на атомната бомба в Ню Мексико?
О: Опенхаймер си спомня: "Знаехме, че светът няма да бъде същият. Няколко души се засмяха, няколко се разплакаха, но повечето мълчаха".
В: Кой цитат споменава Опенхаймер след успешното изпитание на атомната бомба?
О: Опенхаймер спомена цитат от хиндуисткото писание "Бхагавадгита": "Сега аз станах Смъртта, разрушителката на световете."
В: Защо Опенхаймер губи разрешението си за достъп до класифицирана информация и работата си след войната?
О: Опенхаймер губи разрешението си за достъп до класифицирана информация и работата си след войната поради опасения за ядрен шпионаж, породени от антиядреното движение.
В: Как умира Опенхаймер и на каква възраст?
О: Опенхаймер умира от рак на гърлото на 62-годишна възраст.
