Ядрен шпионаж

Проект "Манхатън

По време на проекта "Манхатън", когато по време на Втората световна война Съединените щати, Обединеното кралство и Канада работят заедно за създаването на първите ядрени оръжия, се извършва голям ядрен шпионаж, при който учени или техници, работещи по проекта, изпращат информация за разработването на бомбите и техните проекти на Съветския съюз. Тези хора често са наричани "атомни шпиони" и работата им продължава и в началото на Студената война. Съществуват много разногласия относно точните подробности за тези случаи, макар че част от тях бяха разрешени, когато бяха публикувани стенограмите на проекта VENONA. Това бяха тайни съобщения между съветски агенти и съветското правителство, които бяха открити и декодирани. Някои въпроси обаче остават неуредени.

Някои от най-известните от тях са :

• Клаус Фукс - физик, избягал от Германия, който работи с британците в Лос Аламос по време на проекта "Манхатън". В крайна сметка е разкрит. Признава се и е осъден на затвор във Великобритания. По-късно е освободен и се премества в Източна Германия. Поради близката си връзка с много части на проекта и дълбоките си технически познания той е смятан за най-ценния от "атомните шпиони" по отношение на информацията, която е предоставил на Съветския съюз за американската програма за атомно делене. Той също така дава ранна информация за американската програма за водородна бомба, но тъй като не е бил там по времето, когато е открит успешният проект на Телер-Улам, информацията му за това не се смята за много ценна.
• Теодор Хол - млад американски физик в Лос Аламос, чийто шпионаж е разкрит едва в края на ХХ век. Той никога не е бил арестуван заради шпионажа си и никога не го е признал напълно.
• Дейвид Грийнглас - американски машинен работник в Националната лаборатория в Лос Аламос по време на проекта "Манхатън". Грийнглас признава, че по време на Втората световна война е предал на Съветския съюз груби схеми на лабораторни експерименти. Сега се смята, че някои части от показанията му срещу сестра му и зет му (Розенбергови, вж. по-долу) са измислени, за да се опита да предпази собствената си съпруга от неприятности. Грийнглас признава, че е шпионирал, и получава дългогодишна присъда в затвора.
• Джордж Ковал - роден в САЩ син на семейство от Беларус. Премества се в Съветския съюз, където се присъединява към Червената армия и разузнавателната служба ГРУ. Намира пътя си към американската армия и става офицер по радиационно здраве. Получава информация за детонатора "Urchin", използван в плутониевата бомба, която е хвърлена върху Нагасаки, Япония. Работата му не е известна на САЩ до 2007 г., когато след смъртта си е признат за герой на Руската федерация от Владимир Путин.
• Етел и Джулиъс Розенберг - американци, за които се предполага, че са участвали в координирането и набирането на епизодична мрежа, включваща Дейвид Грийнглас. Докато повечето учени смятат, че Джулиъс вероятно е участвал в някаква мрежа, дали Етел е участвала или е знаела за дейностите, остава спорен въпрос. Джулиъс и Етел отказват да се признаят по каквито и да било обвинения и са осъдени и екзекутирани в затвора Синг-Синг.
• Хари Голд - американец, признава, че работи за Greenglass и Fuchs.

През 1949 г. Съветският съюз изпробва първата си атомна бомба. Има разногласия по въпроса дали този шпионаж е помогнал на Съветския съюз да направи атомна бомба по-бързо. Макар че част от предоставената информация, като например информацията, предоставена от Клаус Фукс, вероятно е могла да бъде много полезна, начинът, по който хората, отговарящи за съветския проект за бомба, действително са използвали информацията, е накарал по-късните учени да смятат, че тя всъщност не е ускорила много процеса на създаване на бомби в Съветския съюз. Според този разказ информацията е била използвана най-вече за "проверка" на работата на собствените учени на Съветския съюз и малко от нея всъщност е била споделена със съветските учени, тъй като нито на техните учени, нито на шпионите се е вярвало много. По-късно научните изследвания показват също, че най-големият проблем в ранните разработки на Съветския съюз не са били проблемите с проектирането на оръжията, а по-скоро с набавянето на материали.

Клаус Фукс е смятан за най-ценния от атомните шпиони по време на проекта "Манхатън".


Чертеж на проект за ядрено оръжие от Дейвид Грийнглас, показващ какво се предполага, че е дал на Розенбергови, за да го предадат на Съветския съюз.

Израел

През 1986 г. Мордехай Вануну, който е работил в ядрено съоръжение в Израел, предоставя информация за израелската програма за ядрени оръжия на британската преса. Хората и преди са смятали, че Израел има напреднала и тайна програма и колекция от ядрени оръжия, но сега вече знаят със сигурност. Израел никога не е казвал, че има или няма програма за ядрени оръжия, а Вануну е отвлечен и контрабандно вкаран в Израел, където е осъден за държавна измяна и шпионаж.

Спори се дали Вануну е бил технически замесен в шпионаж: Вануну и неговите поддръжници твърдят, че той трябва да бъде наречен информатор (човек, който е разкрил нещо тайно и незаконно), докато противниците му смятат, че той е предател и че това, което е направил, е помогнало на враговете на Израел. След като Вануну напуска Израел, той не предава информацията си веднага. Преди да го направи, той пътува около година.

Китайска народна република

В доклада от 1999 г. на специалната комисия на Камарата на представителите на САЩ за националната сигурност на САЩ и военните и търговските проблеми с Китайската народна република, председателствана от републиканеца Кристофър Кокс (наричан "Докладът на Кокс"), се разкрива, че американските служби за сигурност са смятали, че в американските лаборатории за проектиране на ядрени оръжия се извършва ядрен шпионаж от страна на Китайската народна република (КНР). В доклада се казва, че Китай е "откраднал класифицирана информация за всички най-модерни термоядрени бойни глави на САЩ" от 70-те години на миналия век насам, включително проектирането на усъвършенствани бойни глави, неутронната бомба и "оръжейни кодове", които позволяват компютърни симулации на ядрени опити (и позволяват на Китай да напредва в разработването на оръжия, без да прави собствени опити). Съединените щати очевидно не са знаели за това до 1995 г.

Разследванията, описани в доклада, в крайна сметка водят до ареста на Уен Хо Лий, учен от Лос Аламос, който първоначално е обвинен, че е предоставил информация за оръжия на Китай. В крайна сметка обаче делото срещу Ли се разпада и той е обвинен само в неправилно боравене с данни. Други арестувани или глобени лица и групи са ученият Питър Лий (без връзка с Уен Хо Лий), който е арестуван за предполагаемо предаване на Китай на тайни за радари за подводници, както и Loral Space & Communications и Hughes Electronics, които са предали на Китай тайни за ракети. Не са извършени други арести във връзка с кражбата на ядрените проекти.

Пакистан

През януари 2004 г. пакистанският ядрен учен д-р Абдул Кадир Хан призна, че е продал ограничена технология за ядрени оръжия на Либия, Иран и Северна Корея. Според неговите показания и докладите на разузнавателните служби Хан е продал проекти за центрофуги, използвани за обогатяване на уран, и китайски проекти за ядрена бойна глава, а самите центрофуги е продал на тези три държави. Преди това се твърди, че Хан е взел проекти за газови центрофуги от компания за обогатяване на уран в Нидерландия (URENCO), които е използвал, за да помогне за стартирането на собствената си програма за ядрени оръжия в Пакистан. На 5 февруари 2004 г. президентът на Пакистан, генерал Первез Мушараф, заяви, че е помилвал Хан. Пакистанското правителство заявява, че не е участвало в шпионажа, но отказва да предаде Хан за разпит от Международната агенция за атомна енергия.