Фердинанд II Католик — крал на Арагон и съосновател на обединена Испания

Фердинанд е син на Йоан II Арагонски от втората му съпруга, арагонската благородничка Хуана Енрикес. Той се жени за инфанта Изабела, сестра на Хенрих IV Кастилски от друга майка, на 19 октомври 1469 г. в Оканя. Той става Фердинанд V Кастилски, когато Изабела наследява брат си като кралица на Кастилия през 1474 г. Двамата млади монарси трябва да започнат с гражданска война срещу Хуана, принцеса на Кастилия (известна също като Хуана ла Белтранеха), която твърди, че е дъщеря на Хенри IV. Те побеждават. През 1479 г. Фердинанд наследява баща си като крал на Арагон. Това означава, че короната на Кастилия и различните територии на короната на Арагон са обединени в лична уния. За първи път от VIII век насам се създава единна политическа единица, която може да се нарече Испания, въпреки че различните територии не се управляват правилно като единна единица до XVIII век.

Първите десетилетия от съвместното управление на Фердинанд и Изабела са посветени на завладяването на кралство Гранада - последния мюсюлмански анклав на Иберийския полуостров. Това става до 1492 г., след което евреите са изгонени от Кастилия и Арагон. Кралската двойка изпраща Христофор Колумб на неговата експедиция, която открива Новия свят. По силата на договора от Тордесиляс от 1494 г. извъневропейският свят е разделен между короните на Португалия и Кастилия с линия север-юг през Атлантическия океан.

През последните десетилетия от живота си Фердинанд е зает с т.нар. италиански войни. Той се бори с френските крале за контрол над Италия. През 1494 г. Шарл VIII Френски нахлува в Италия и изгонва братовчеда на Фердинанд, Алфонсо II, от трона на Неапол. Съюзът на Фердинанд с различни италиански князе и с император Максимилиан I прогонва французите до 1496 г. и поставя сина на Алфонсо, Фердинанд, на неаполитанския престол. През 1501 г., след смъртта на Фердинанд II Неаполитански и наследяването му от чичо му Фридрих, Фердинанд Арагонски подписва споразумение с наследника на Карл VIII, Луи XII. Луи току-що е предявил успешно претенциите си към Миланското херцогство и те се споразумяват да поделят Неапол помежду си, като Кампания и Абруци, включително и самият Неапол, отиват при французите, а Фердинанд получава Апулия и Калабрия. Споразумението скоро се разпада и през следващите няколко години великият генерал на Фердинанд Гонсало Фернандес де Кордоба завладява Неапол от французите през 1504 г. Друго по-малко известно "завладяване" се случва през 1502 г., когато Андреас Палеолог, де юре император на Източната римска империя, оставя Фердинанд и Изабела като наследници на империята, като по този начин Фердинанд става де юре римски император.

След смъртта на Изабела кралството ѝ преминава в ръцете на дъщеря ѝ Йоанна. Фердинанд служи като регент на последната по време на отсъствието ѝ в Нидерландия, управлявана от съпруга ѝ ерцхерцог Филип. Фердинанд се опитва да запази регентството за постоянно, но е отблъснат от кастилската аристокрация и заменен със съпруга на Йоанна, който става Филип I Кастилски. След смъртта на Филип през 1506 г., когато Йоанна е психически нестабилна, а нейният и на Филип син Карл Гентски е само на шест години, Фердинанд възобновява регентството, управлявайки чрез Франсиско кардинал Хименес де Сиснерос, канцлер на кралството.

През 1508 г. войната в Италия се подновява, този път срещу Венеция. Всички останали сили на полуострова, включително Луи XII, Фердинанд, Максимилиан и папа Юлий II, се обединяват в Камбрейската лига. Въпреки че французите побеждават Венеция в битката при Агнадело, Лигата скоро се разпада, тъй като и папата, и Фердинанд започват да подозират френските намерения. Вместо това е създадена Свещената лига, в която всички сили се обединяват срещу Франция.

През ноември 1511 г. Фердинанд и зет му Хенри VIII от Англия подписват Уестминстърския договор, с който се задължават да си помагат взаимно срещу Франция. По-рано същата година Фердинанд завладява южната половина на Кралство Навара, управлявано от френски благородник, и я присъединява към Испания. В този момент, за да засили претенциите си към кралството, Фердинанд се жени повторно за много по-младата Жермена от Фоа (1490-1538), внучка на кралица Леонор Наварска. Като цяло Свещената лига постига успех и в Италия, прогонвайки французите от Милано, което е възстановено на херцозите Сфорца с мирния договор от 1513 г. Две години по-късно обаче французите успяват да завладеят Милано отново.

Фердинанд умира през 1516 г. в Мадригалехо, Касерес, Естремадура. Той е превърнал Испания в най-могъщата държава в Европа. Наследяването на внука му Карл, който наследява не само испанските земи на баба си и дядо си по майчина линия, но и хабсбургските и бургундските земи на бащината си фамилия, ще направи наследниците му най-могъщите владетели на континента. Шарл наследява арагонските земи, а също така получава и кастилската корона съвместно с безумната си майка, с което най-сетне се осъществява обединението на испанските тронове под една глава.

Фердинанд и Изабела имат 5 деца: Изабела Астурийска, Хуан Арагонски, Йоанна Кастилска, Мария Арагонска и Катерина Арагонска. Йоанна и Катерина се омъжват за няколко европейски династии, като поставят основите на огромното наследство на внука си Карл V. Негова внучка е английската кралица Мария I.

• Фердинанд е погребан в Капиля Реал в Гранада, заедно със съпругата си, дъщеря си Йоанна и съпруга ѝ Филип, както и с внука си Мигел.
• По време на съвместното му управление с кралица Изабела те използват девиза "Tanto monta, monta tanto, Isabel como Fernando" ("Те са еднакви, Изабел и Фердинанд"). Това е използвано, за да се внуши, че властта им е еднаква и в двете им владения, тъй като подобно споразумение е необичайно по онова време.
• Някои учени твърдят, че Фердинанд, а не злополучният Чезаре Борджия, е истинското вдъхновение за "Князът" на Николо Макиавели, в която той често се споменава.

• История на Испания