Мария I (18 февруари 1516 г. - 17 ноември 1558 г.), известна и като Мария Тюдор, е кралица на Англия и Ирландия от 19 юли 1553 г. до смъртта си. Родена е като най-голямата дъщеря на Хенри VIII и единственото дете на Катерина Арагонска, което оцелява в детска възраст. В ранните години на живота ѝ съдбата ѝ е белязана от споровете за легитимността ѝ след развода и повторните бракове на баща ѝ — проблеми, които влияят на нейните права към престола по време на царуванията на следващите монарси.

Възкачване на престола

След смъртта на своя полубрат Едуард VI, чието управление бе кратко и белязано от протестантски реформи, Мария успява да се възкачи на трона, въпреки опитите той да остави трона на Лейди Джейн Грей. Тя е четвъртият коронован монарх от династията Тюдор и първата жена, която управлява Англия със статут на коронована кралица-регнант през Новото време. Нейното възкачване поставя началото на опитите ѝ да възстанови връзките с папството и да върне страната към римокатолическа държава.

Брак и външна политика

През 1554 г. Мария се омъжва за испанския принц Филип (по-късно крал Филип II на Испания). Бракът има за цел да укрепи съюза с Испания и да подкрепи католическата реакция в Англия, но среща силна вътрешна опозиция — най-известно с въстанието на Уайът (Wyatt's Rebellion), което е смазано. Съюзът с Испания също така поставя Англия в по-сложни отношения с Франция; през 1558 г. английската владение Калais е загубено от французите, което е тежък удар за националния престиж.

Религиозна политика и преследвания

Мария отменя част от протестантските закони от времето на Едуард VI и възстановява върховенството на папата в църковните дела. Възстановяването на католическата йерархия и повторното въвеждане на наказателни закони срещу ереста довеждат до преследвания на протестантите. Според записите в "Книга на мъчениците" на Джон Фокс, почти 300 души са били изгорени на клада като еретици през нейното управление. Това ѝ спечелва прозвището „Кървавата Мария“, дадено от съвременни и по-късни протестантски хроники; историците подчертават, че Фокс е писал от силно антикатолическа позиция, и оценките за мащабите и мотивите на репресиите варират.

Вътрешни и лични трагедии

Мария не ражда деца. След брака ѝ с Филип тя преживява т. нар. „фиктивна бременност“ — период, през който тя вярва, че е бременна, но това се оказва невярно; следват медикаментозни и психологически страдания, които допринасят за влошаване на здравето ѝ. По време на управлението ѝ е взето и съдбоносното решение за екзекуцията на Лейди Джейн Грей и други политически противници, с което тя се опитва да затвърди властта си.

Смърт и наследство

Мария умира на 17 ноември 1558 г. в Гринуич и е погребана в Уестминстърското абатство. Точната причина за смъртта ѝ не е напълно установена; съвременни изследователи посочват инфекция или злокачествено заболяване като възможни причини. След нея на трона се възкачва нейната полусестра по бащина линия Елизабет I се възкачва, която връща страната към протестантството и прокарва друга политики, довели до трайни промени в английската църква и държава.

Оценка и памет

  • Мария остава една от най-поляризиращите фигури в английската история — възхищавана от някои за решимостта и религиозната си убежденост, критикувана от други за жестоките мерки срещу опонентите си.
  • Нейното прозвище „Кървавата Мария“ отразява предимно пропагандни и религиозни разломи от епохата; съвременната историческа наука се опитва да разграничи факти от антикатолическа реторика.
  • Наследството ѝ включва краткосрочното връщане към римокатолицизма, загубата на Калais и събития, които оформят религиозните и политическите дебати в Англия за десетилетия напред.