Ан Болейн

Личност и външен вид

Имаше много различни мнения за красотата на Анна. Венецианският дневник Марино Сануто описва Анна като "не една от най-красивите жени на света; тя е със среден ръст, смугла кожа, дълъг врат, широка уста, не много повдигната гръд ... очи, които са черни и красиви". През септември 1531 г. Симон Грине пише на Мартин Буцер, че Анна е "млада, хубава, с доста тъмен тен". Ланселот дьо Карл я нарича "красива" с добра фигура. Един венецианец в Париж през 1528 г. също казва, че тя е красива. Най-известното описание на Анна е написано от католика Никълъс Сандърс през 1586 г. Той го пише няколко години след смъртта на Анна. Въпреки че това е най-известното, то вероятно е и най-малко правилното описание. "Ан Болейн - казва той, - беше доста висока ... с черна коса и овално лице с блед тен, сякаш страдаше от жълтеница. Имаше стърчащ зъб под горната устна, а на дясната си ръка - шест пръста (което според историците сега не е вярно). Под брадичката ѝ имало голям вен, затова, за да скрие грозотата си, носела висока рокля, покриваща гърлото ѝ... Беше красива на вид, с хубава уста." Сандърс твърди, че именно заради Ан Хенри се е отметнал от католическата църква. Думите на Сандърс за Ан създават това, което Ерик Айвс нарича "чудовищна легенда" за Ан Болейн. Ан била и добра танцьорка. Уилям Форест, който пише модерна поема за Катерина Арагонска, хвали танците на Ан. Той казва, че тя имала "превъзходни" умения като танцьорка. "Тук - пише той - имаше свежа млада девойка, която можеше да се спъва и да върви".

Ранен живот

За ранния живот на Анна се знае малко, като се започне от датата и мястото на раждането ѝ. Тя е родена или през 1501, или през 1507 г., тъй като според един източник при завръщането си от Франция през 1521 г. е била на 20 години, а според друг - по време на смъртта си през 1536 г. все още не е била на 29 години. Мястото на раждане е било или Бликлинг Хол в Норфолк, или замъкът Хевър в Кент. Тя е дъщеря на сър Томас Болейн, придворен и по-късно дипломат, и съпругата му лейди Елизабет Хауърд, дъщеря на херцога на Норфолк. Тя има две сестри и братя: сестра Мери и брат Джордж.

Ранното образование на Ан е същото като на момичетата от нейния клас. Академичното ѝ образование се ограничава до аритметика, семейна генеалогия, граматика, история, четене и писане. Тя получава силно възпитание в религията и Писанията, тъй като Болейн са семейство с твърди религиозни убеждения. Ан развива домакински умения, като танци, бродерия, добри маниери и морал, управление на домакинството, музика, ръкоделие и пеене, и се отличава със свирене на няколко музикални инструмента, включително блокфлейта, арфа, лютня и виргинал. Научила се да играе игри, като карти, шах и зарове, и да се занимава с игри на открито, като стрелба с лък, соколарство, конна езда и лов. Анна също така е научена да се подчинява на мъжете в живота си - първо на баща си, а след това на съпруга си, когато се омъжва.

През 1513 г. тя е изпратена в кралския двор на Маргарита Австрийска в Нидерландия, за да завърши образованието си. Докато е там, Анна се научава да говори френски и изучава изкуство, култура, танци, литература, музика и поезия. На следващата година тя е прехвърлена във френския двор по повод сватбата на принцеса Мария Тюдор, по-малката сестра на крал Хенри VIII, с френския крал Луи XII. Анна остава във Франция след смъртта на Луи XII и служи като придворна дама на кралица Клод при възкачването на Франциск I. В домакинството на кралица Клод Анна завършва изучаването на френски език и придобива задълбочени познания за френската култура и етикет. Освен английски, френски и малко италиански, Анна демонстрира и практически познания по латински. Тя също така развива интерес към модата и религиозната философия, която призовава за реформиране на Църквата. Анна остава във Франция до края на зимата на 1521 г.

Връщане в Англия

Ан е призована да се върне в Англия, за да се омъжи за далечния си братовчед Джеймс Бътлър с надеждата да разреши спор за наследство в графство Ормонд. Когато обаче планът се проваля, Томас Болейн намира място за дъщеря си в английския двор като придворна дама на кралица Катерина. Там Ан се влюбва в сър Хенри Пърси, който е най-големият син на граф Нортъмбърланд, и двамата тайно се сгодяват за съпруга за голямо неудоволствие на семействата си. Кардинал Уолси нарежда да ги разделят. Ан е изпратена у дома в замъка Хевър, а Хенри Пърси е принуден да се ожени за лейди Мери Талбот, дъщеря на Едуард Талбот, граф на Шрусбъри. Ан обвинява кардинал Уолси за изгубената си любов и е решена да му отмъсти, защото я е нарекъл "глупаво момиче".

Кралска любовна афера

Анна се връща в кралския двор и скоро крал Хенри се влюбва страстно в нея. Той иска тя да стане негова любовница, но тя категорично отказва, което още повече засилва желанието на Хенри към нея.

От брака на крал Хенри с Катерина Арагонска се ражда само една дъщеря - принцеса Мария, която не е смятана за подходяща да управлява страната след смъртта му. Хенри се нуждае от син, който да го наследи и да осигури династията на Тюдорите, но Катрин вече е твърде стара, за да има деца. Тогава Хенри вижда в Ан отговор на проблема с наследяването и решава да се разведе с Катрин, за да може да се ожени за Ан и да има наследници от мъжки пол.

Той заявява, че бракът не е валиден, защото Катрин е била омъжена за по-големия му брат Артър, принц на Уелс, преди да се омъжи за Хенри. Артър умира няколко месеца след брака на петнадесетгодишна възраст и папата издава специално разрешение, тъй като бракът никога не е бил сключен, за да може Катрин да се омъжи за Хенри и съюзът между Испания и Англия да бъде запазен. Сега крал Хенри смята, че бракът им изобщо не е трябвало да бъде разрешаван и че те са били наказани да нямат синове. Той цитира стих от Библията, в който се казва, че "човек не може да се жени за жената на брат си". Той каза, че постъпва така, както смята за правилно, макар че все още обича Катрин, но съвестта му не му позволява да продължи да живее в грях с нея. Плановете за развод предизвикват много сплетни в двора и в чужбина и стават известни като "Голямото дело на краля".

Съставен е специален съд под ръководството на Уолси, който решава дали разводът да бъде разрешен. Доведен е служител на папата в Рим и е проведен съдебен процес. Длъжностното лице заяви, че не може да реши какво да направи. Искал папата да реши вместо него. Папата се страхуваше да не обиди Карл V, император на Свещената Римска империя, племенник на Екатерина, и какво ще се случи, ако разреши развода. Той не взе решение. Междувременно Анна и крал Хенри ставаха все по-нетърпеливи.

Брак

След като става самостоятелен маркиз на Пембрук, Ан се чувства достатъчно сигурна и в края на 1532 г. най-накрая отстъпва пред Хенри и скоро забременява. За да имат законен наследник на трона, това означава, че Ан и Хенри трябва бързо да узаконят съюза си и затова се женят тайно на 25 януари 1533 г., въпреки че разводът не е осъществен.

Вече не се надява папата да му даде развод, а бракът на Хенри с Катерина Арагонска е обявен за незаконен през май следващата година от новоназначения архиепископ на Кентърбъри Томас Кранмър, бивш капелан на Болейн. Катрин е изпратена от двора с титлата вдовстваща принцеса на Уелс, сякаш никога не е била омъжена за Хенри.

Вече призната за законна съпруга на Хенри, Анна е официално коронована за кралица на Англия на 1 юни 1533 г. Оставаше само да се роди син и триумфът ѝ щеше да бъде пълен.

На 7 септември 1533 г. Анна ражда дъщеря - бъдещата Елизабет I Английска. Крал Хенри е много разочарован, след всичките му проблеми проблемът с наследяването все още не е решен. Скоро обаче Анна забременява отново, но това завършва със спонтанен аборт през лятото на 1534 г. Хенри започнал да се тревожи, че Ан не може да му роди здраво мъжко дете. Усещайки недоволството на краля, Ан става все по-несигурна и все по-трудна и Хенри започва да се уморява от нея. Положението само се влошило, когато кралят започнал да обръща специално внимание на една придворна дама на име Джейн Сиймор.

Когато на 29 януари 1536 г. Анна ражда мъртво дете от мъжки пол, Хенри се чувства предаден и се настройва изцяло срещу нея, обвинявайки я, че го е омагьосала.

Падение и екзекуция

Новият секретар на Хенри, Томас Кромуел, търси начин да се отърве от Анна, за да може Хенри да се ожени отново. Той намира хора, които твърдят, че Ан е била любовница на други мъже, докато е била омъжена за крал Хенри. Тя е изправена пред съд и е призната за виновна в измяна, прелюбодейство и кръвосмешение, въпреки че вероятно е била невинна. Мъжете, които са обвинени, че са били нейни любовници, са сър Франсис Уестън, музикантът ѝ Марк Смитън, сър Хенри Норис, Уилям Бреретън и брат ѝ виконт Рочфорд Джордж Болейн. Всички те били осъдени и екзекутирани.

Анна е екзекутирана на 19 май 1536 г. в Лондонската кула, Лондон, Англия. Погребана е в Кралския параклис "Свети Петър ад Винкула" в Лондонската кула.