Едуард VI — крал на Англия и Ирландия (1537–1553) — биография

Биография на Едуард VI (1537–1553) — младият протестантски крал на Англия, регентство, религиозни реформи, военни провали и трагична ранна смърт.

Едуард VI (12 октомври 1537 - 6 юли 1553) е крал на Англия и Ирландия от 28 януари 1547 г. до смъртта си на 6 юли 1553 г.

Роден е на 12 октомври 1537 г. в Хамптън Корт и е единствен син на Хенри VIII Английски и Джейн Сиймор. Майка му умира 12 дни след раждането му. Той става крал на 9-годишна възраст, когато баща му умира. Въпреки че имал две по-големи сестри - Мери и Елизабет, Едуард бил следващият в линията за трона, защото бил мъж. Тъй като бил толкова млад крал, страната се управлявала от благородници. Той имал двама съветници (или регенти). Първият бил неговият чичо, Едуард Сиймур, херцог на Съмърсет, който станал лорд-протектор. През първите две години и половина от управлението на Едуард лорд Съмърсет съветвал и напътствал младия крал. След това Съмърсет е заменен от Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърланд.

Образование и личност

Едуард получил строг хуманистичен и религиозен възпитателен режим. Сред неговите наставници били утвърдени учени и проповедници на реформаторските идеи, които допринесли за формиране на неговите религиозни убеждения и политически наклонности. Още от млад възраст той проявявал сериозен интерес към религиозни въпроси и четял богословска литература на английски и латински.

Религиозни реформи

Едуард е първият протестантски крал на Англия. Въпреки че баща му, Хенри VIII, е откъснал Англиканската църква от Римокатолическата църква, той не е променил много други неща. Повечето от големите промени в Англиканската църква се случват по време на управлението на Едуард. Те са ръководени от Съмърсет, Нортъмбърланд и архиепископ Томас Кранмър.

Под влияние на регентите и Кранмър по време на управлението на Едуард са въведени съществени реформи:

• Въвеждане на богослужение на английски език и издаване на Книгата на общата молитва (Book of Common Prayer) през 1549 г. и ревизирана версия през 1552 г.
• Отмяна или ограничаване на светските обичаи и много католически ритуали, разрешаване на браковете на духовниците и въвеждане на причастие "в и двете вида" (вино и хляб).
• Държавни актове като ликвидация на малки църковни фонди и чинът за отменяне на чините на светите места, които ограничавали католическите институции (например Законът за кандите).
• Подготовка на богословски съчинения като проектите за Четиридесет и две статии, формулиращи протестантската доктрина, но те остават окончателно приети и наложени по-късно.

Външна политика и въстания

По време на управлението на Едуард Англия води активна външна политика, насочена особено срещу Шотландия (т.нар. "Rough Wooing" — опити за принудително уреждане на брак между Едуард и Мери, кралица на шотландците). През 1547 г. англичаните постигат военна победа в битката при Пинки (9 септември 1547 г.), но планът за обединение чрез брак се проваля — Мери е изпратена във Франция и се омъжва за французина. В крайна сметка англо-шотландският конфликт не дава дълготраен резултат и гарнизоните в Шотландия постепенно се изтеглят.

Вътрешните социални и икономически напрежения също бележат периода: следвоенна инфлация, проблеми с добива и дефицитите на храни, обезземляване и размирици. През 1549 г. се разразяват големи бунтове — Западното въстание (поради религиозните промени и аграрни проблеми) и бунтът на Кет (Kett's Rebellion) в Норфолк, насочени срещу ограждания и корупция. На политическата сцена Съмърсет губи влияние през 1549 г.; той е свален и по-късно екзекутиран (1552), а Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърланд, става водеща фигура в управлението.

Болест, смърт и въпрос на наследството

Едуард умира на 15 години и половина, вероятно от туберкулоза (консумация), след продължително влошаване на здравето и повтарящи се инфекции. Смъртта настъпва на 6 юли 1553 г., вероятно в двореца в Гринуич. Погребан е в Уестминстърското абатство.

Преди да умре, уязвим от страха, че католическата Мери ще върне страната към римокатолицизма, Едуард изготвя т.нар. "Devise for the Succession" — документ, с който изключва полусестрите си Мери и Елизабет от престолонаследието и посочва за своя наследница братовчедка си лейди Джейн Грей. Целта била да останат на власт протестантските ръководители и реформи. След смъртта му политическите интриги довеждат до кратко провъзгласяване на Джейн за кралица, но Мери успява бързо да събере подкрепа и да свали Джейн — Мери се коронова като кралица през юли 1553 г.

Наследство

Правителството на Мери отменя голяма част от религиозните реформи на Едуард и връща страната към католическата практика; по време на нейното управление започват преследвания на протестанти. По-късно, след смъртта на Мери, Елизабет възстановява и кодифицира протестантската църква в Англия през 1559 г., като използва и разработки, започнати при Едуард.

В исторически план Едуард VI остава познат като млад владетел, при чието кратко управление са въведени най-решителните протестантски реформи в Англия до времето на Елизабет I. Неговото управление е белязано от борби между лица и фракции, военни амбиции, икономически трудности и религиозни трансформации, чиито последици се усещат десетилетия по-късно.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Едуард VI?

В: На колко години е Едуард, когато става крал?

Въпрос: Защо Едуард става крал вместо двете си по-големи сестри?

Въпрос: Кой съветва и напътства младия крал през първите две години и половина от управлението му?

Въпрос: Какви важни промени в Англиканската църква се случват по време на управлението на Едуард?

Въпрос: Кое събитие се случва по време на управлението на Едуардс, което завършва с поражение?

Въпрос: Как Мери реагира на реформите на Едуардс, след като сваля лейди Джейн Грей от поста кралица?

Търсене по буква