Елинор Рузвелт

Ранен живот

Фон

Мястото ѝ на раждане е 56 West 37th Street, Ню Йорк, Ню Йорк. Родителите ѝ са Елиът Рузвелт I и Анна Хол Рузвелт. Двама братя следват младата Анна Рузвелт. Семейство Рузвелт се допълва с Елиът младши (1889-1893 г.) и Хол Рузвелт (1891-1941 г.). Тя е пета братовчедка, веднъж отстранена, на Франклин Рузвелт, който по-късно става неин съпруг.

Тя е любима племенница на Теодор Рузвелт, един от президентите на САЩ.

Семейството ѝ е потомък на Клаес Мартенсен ван Розенвелт. Той е пристигнал в Ню Амстердам, Манхатън, от Нидерландия през 40-те години на XIX век. Неговите внуци, Йоханес и Якобус, поставят началото на два клона на фамилията Рузвелт. Потомците на Йоханес са семейство Рузвелт от Ойстър Бей, Ню Йорк. Потомците на Якобус са семейство Рузвелт от Хайд Парк, Ню Йорк. Елинор е потомка на клона на Йоханес. Бъдещият ѝ съпруг Франклин е потомък на клона на Якобус.

Теодор Рузвелт, един от президентите на Съединените щати, е неин чичо. Той е като баща на Елинор, бъдещата първа дама. Анна Елинор обичала да използва името Елинор, като използвала името си като Анна Елинор само в официални документи и за подписване на банкови чекове. От страна на майка си тя е потомка на Уилям Ливингстън, подписал Конституцията на САЩ.

Детство

Родителите ѝ умират рано. След това я отглежда баба ѝ по майчина линия, Мари Лъдлоу Хол (1843-1919). Детството си прекарва в Тиволи, Ню Йорк. Повечето членове на семейството на майка ѝ са склонни да я гледат отвисоко, може би заради обикновения ѝ външен вид и високата ѝ метър и осемдесет рамка. Дори Хайд Парк Рузвелт, включително бъдещата ѝ свекърва Сара Делано Рузвелт, ѝ правели забележки за Манхатън Рузвелт: "ние имаме всички външности и пари".

В последно време се появиха твърдения, че в дома на баба си по майчина линия тя се е чувствала несигурна. Много от членовете от мъжки пол употребявали много напитки. Веднъж, когато гостувала на леля си Бами Рузвелт (сестра на Теодор Рузвелт), тя се сринала и през сълзи възкликнала: "Нямам истински дом".

Леля Бами беше много полезна. Опита се да й намери по-добри възможности за образование. Тя уреди Елинор да замине да се обучава в Англия и Елинор с готовност се съгласи.

Образование

Елинор получава насърчение от Бами Рузвелт, сестра на Теодор Рузвелт, да получи добро образование. Тя заминава за Лондон и започва обучението си в девически пансион в Allenswood, извън Лондон. Учи там от 1899 до 1902 г. Нейна директорка е мадмоазел Мари Сувестре. По-късно Елинор си спомня, че Сувестре е била една от трите основни личности, оказали влияние върху живота ѝ.

През лятото Елинор посещава Европа заедно с директорката си Сувестре. Освен това тя изучава история, език и литература. Започва да се интересува от социалната справедливост, а обучението ѝ дава знания и увереност да представя възгледите си по много въпроси. Един от най-великите моменти в училището в Аленсууд е, когато попада в отбора по хокей на трева. Тя беше една от любимите ученички на училището и когато се върна в САЩ, тя липсваше на училището.

Елинор и ФДР

През 1902 г. Елинор и Франклин Делано Рузвелт (ФДР) се запознават, когато той е студент в Харвард. Срещат се и се сгодяват през ноември 1903 г. Майката на ФДР обаче е против брака им. Тя дори изпраща ФДР на дълга обиколка, за да забави брака и да промени мнението на ФДР. Въпреки това на 17 март 1905 г., в деня на Свети Патрик, ФДР и Елинор се женят. Президентът Теодор Рузвелт поема церемониалната роля да даде булката. След брака свекървата на Елинор продължава да дава съвети (а може би и да се намесва) в живота на младата двойка.

След смъртта на съпруга си през 1945 г. Елинор Рузвелт продължава да живее в имението Хайд Парк в каменна вила в близост до главната къща. Постройката е възникнала като малка мебелна фабрика Val-Kill Industries и е преустроена във вила, използвана от Елинор и нейните близки приятели. Вилата предоставя на Елинор ниво на уединение, което тя желае от много години, и тя я смята за първия си истински дом. Сега вилата се нарича Център "Елинор Рузвелт" и в нея се провеждат много програми, които продължават нейното наследство.

Елинор на 14 години

Първа дама

Започва да изпълнява ролята на първа дама от 1933 г., когато започва първият мандат на съпруга ѝ като президент на САЩ. Елинор е активна първа дама със собствена идеология по много въпроси.

Тя подкрепя движението за граждански права и правата на афроамериканците. Съпругът ѝ обаче се нуждаеше от подкрепата на демократите от южните щати на САЩ. Поради това той не се е изказвал за американското движение за граждански права. Вместо това Елинор се превръща в негова връзка с афроамериканското население и помага на Франклин Рузвелт да спечели много гласове.

През 1939 г. афроамериканската оперна певица Мариан Андерсън не получава разрешение от "Дъщерите на американската революция" да изнесе концерт в Конституционната зала във Вашингтон заради расовата си принадлежност. Елинор организира изпълнението на Андерсън на стъпалата на Мемориала на Линкълн в неделя на Великден пред 70 000 души публика. Милиони хора слушат изпълнението и по радиото.

Втората световна война

По време на Втората световна война Елинор Рузвелт продължава да е много активна. Веднъж тя става съпредседател на комитет за гражданска защита. Тя посещава много места, както граждански, така и военни, за да повиши бойния дух. Особено подкрепяла афроамериканците и жените.

По време на Втората световна война съпругът ѝ като президент на САЩ подписва заповед, наречена Executive Order 9066. С тази заповед в специални лагери са затворени около 110 000 американски граждани от японски произход. Елинор се противопоставя на решението на съпруга си да подпише тази заповед.

За известен период от време тя печели по 1000 долара седмично за реклама за Панамериканското бюро за кафе. Осем чуждестранни правителства са подкрепяли и финансирали Бюрото. Държавният департамент на САЩ се опитал да отмени сделката, но не успял да го направи.

Следвоенна политика

След Втората световна война тя, заедно с Рене Касин, Джон Питърс Хъмфри и други, изготвя декларация за Организацията на обединените нации: Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Тя е и първият председател на Комисията по правата на човека на ООН. На 10 декември 1948 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации приема декларацията. Това я прави много известна и е голямо постижение за нея.

В продължение на около четири десетилетия, от 1920 г. до смъртта си през 1962 г., Елинор продължава да се занимава с политически въпроси. Тя се противопоставя на поправката за равните права. Смятала, че тази поправка ще попречи на Конгреса на САЩ да приеме други правила за защита на работещите жени.

Рузвелт е опитен стрелец с лък и една от първите съвременни жени, които се занимават с лов с лък. Тя дори пише, използвайки мъжко име "Чък Пейнтън", за ловните си преживявания в популярното по онова време ловно списание Ye Sylvan Archer. Един от ценните ловни трофеи на Рузвелт е украсявал библиотеката на съпруга ѝ. Сега той е част от колекцията "Обществен форум" на института Смитсониън.

Католическият въпрос

През юли 1949 г. несигурното ѝ отношение към американските католици предизвиква публичен дебат с Франсис кардинал Спелман, католически архиепископ на Ню Йорк. Елинор е писала против някои предложения, като например финансирането на определени (нерелигиозни) дейности, като например автобусен транспорт за учениците, на католическите училища. Спелман изтъкна, че Върховният съд наскоро е потвърдил такива разпоредби. Той също така я обвини в антикатолицизъм. Повечето демократи се обединиха зад Елинор Рузвелт и я подкрепиха. Спелман идва в дома на Елинор в Хайд Парк, за да преодолее различията им.

Във всеки случай Елеонора никога не е била толкова популярна сред католиците, колкото съпругът ѝ. Те също така не са доволни от подкрепата на Елеонора за движението за контрол на раждаемостта. Те също така са били възмутени от нейното предвоенно (преди Втората световна война) спонсориране на Американския младежки конгрес, в който комунистите са били силно представени, но католическите младежки групи не са били представени.

Ню Йорк и национална политика

През 1954 г. Кармине ДеСапио води кампания срещу сина на Елеонор, Франклин Д. Рузвелт младши, по време на изборите за главен прокурор на Ню Йорк. Франклин (младши) губи. Елинор смята ДеСапио за отговорен за поражението на сина ѝ. Тя се отвращава от политическото поведение на ДеСапио до края на 50-те години. Заедно със старите си приятели като Хърбърт Лемън и Томас Финлетър тя успява да отстрани ДеСапио от властта през 1961 г.

Елинор Рузвелт е близка приятелка на Адлай Стивънсън. Тя подкрепя кандидатурите му на президентските избори през 1952 и 1956 г. През 1960 г. тя отново подкрепя Стивънсън, но президентската номинация получава Джон Ф. Кенеди.

През 1964 г. Елинор Рузвелт помага за създаването на международния парк "Рузвелт Кампобело" с площ 2800 акра на остров Кампобело, Ню Брънзуик. Това се случва след подаряването на лятното имение на Рузвелт на канадското и американското правителство.

Елинор говори пред ООН през 1947 г.

Семейни въпроси

Свекърва

Сара Делано Рузвелт е нейна свекърва. Още преди Елинор да се омъжи за ФДР, тя не е имала добри отношения със Сара Делано. Биографите и историците все още продължават да обсъждат този въпрос и причините за трудните им отношения. Въпреки това в първите години на брака си Елинор цени предложенията на свекърва си, докато самата тя не успее да развие увереност в домашните дела.

Може би Сара е искала голям успех за сина си ФДР във всички житейски сфери, включително и в брака. Тя винаги е давала своята обич към ФДР до степен да го разглези. Тя дори е давала скъпи подаръци на децата на ФДР и Елинор. Понякога Елинор е имала проблеми, свързани с такива скъпи подаръци от свекърва ѝ.

Ойстър Бей Рузвелт

Елинор винаги се е радвала на благоразположението на чичо си Теодор Рузвелт, главната фигура на семейство Рузвелт от Ойстър Бей. Въпреки това тя се намира в противоречие с братовчедка си Алис Рузвелт. Алис е дъщеря на Теодор Рузвелт. Чичо Теодор смятал, че поведението на Елинор е по-отговорно, социално приемливо и сговорчиво от това на собствената му дъщеря Алис. Алис беше красива и изключително фотогенична, но беше бунтарска личност. Понякога Теодор Рузвелт ѝ казвал: "Защо не можеш да приличаш повече на "братовчедка си Елинор"?". Тези преживявания полагат основите на нещастните отношения между двете високопоставени братовчедки за цял живот.

С нарастването на политическата кариера на ФДР отношенията между Елинор и Ойстър Бей Рузвелт се влошават. Има коментари на "братовчедката Алис", като например описанието ѝ на ФДР като "две трети каша и една трета Елинор". Въпреки това при встъпването в длъжност на ФДР като президент през 1933 г. поканите отиват при Алис, за да присъства заедно с братята си Кермит Рузвелт и Арчибалд Рузвелт, с които Елинор е близка.

Елинор през 1933 г.

Смърт

През 1961 г. всички томове на автобиографията ѝ са събрани в "Автобиографията на Елинор Рузвелт". Тя обаче ще бъде отпечатана около 45 години по-късно.

Елинор Рузвелт преживява съпруга си с близо 20 години. От 1919 г. тя страда от туберкулоза на костния мозък. Тя се е появявала отново от време на време.

Умира вечерта на 7 ноември 1962 г. в апартамента си в Манхатън, Ню Йорк, от туберкулоза. По време на смъртта си е на 78 години. Погребана е до съпруга си Франклин Д. Рузвелт в Хайд Парк, Ню Йорк. Хората я харесват толкова много, че на публикувана по това време възпоменателна карикатура просто са изобразени два ангела, гледащи надолу към отвор в облаците, с надпис "Тя е тук", тъй като не е необходимо представяне и хората могат да разберат, че "тя" означава Елинор Рузвелт.

Елинор Рузвелт запазва силна лоялност към Теодор Рузвелт ("чичо Тед") през целия си живот. Сред вещите ѝ е членската ѝ карта за Асоциацията на Теодор Рузвелт.

През 1968 г. получава наградата на ООН в областта на правата на човека. След смъртта ѝ неуспешно се прави опит да ѝ бъде присъдена Нобелова награда за мир.

Елинор в по-късните години

Свързани страници

• Франклин Делано Рузвелт
• Elliott Roosevelt I
• Анна Хол Рузвелт
• Зала Рузвелт
• Теодор Рузвелт
• Моли Ярд
• Луси Пейдж Мърсър Рутърфърд