Франклин Делано Рузвелт (30 януари 1882 г. - 12 април 1945 г.) е 32-рият президент на САЩ от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. Изкарва 12 години като президент, като умира малко след началото на четвъртия си мандат — най-дългият общ период на управление в историята на страната. След смъртта му по-късно в действие влиза двадесет и втората поправка, която ограничава броя на президентските мандати. Преди да стане президент, Рузвелт е бил губернатор на Ню Йорк (1929–1932), помощник‑секретар на военноморските сили на САЩ (1913–1920) и политически активен в родния си щат, като е заемал и други длъжности като сенатор от щата Ню Йорк.

Ранен живот и политическа кариера

Рузвелт произхожда от богато семейство и получава добро образование (Groton, Харвард и Колумбийско висше право). През 1910‑те години започва бърза политическа кариера: работи в Министерството на флота, участва в политиката на Демократическата партия и печели доверието на избирателите в Ню Йорк. През 1921 г. той се разболява от полиомиелит, което води до частична парализа на краката — инцидент, който силно променя неговия живот и повлиява върху начина, по който комуникира с обществеността в следващите години. Заедно със съпругата си Елинор Рузвелт той изгражда широк обществен и политически мрежи, които му помагат да се върне във висшата политика.

Новият курс (New Deal)

Избран през 1932 г. по време на Великата депресия, Рузвелт предприема мащабна програма от държавни реформи и проекти, наречена „Новият курс“ (New Deal), с цел възстановяване на икономиката, намаляване на безработицата и защита на най‑уязвимите. Сред най-важните инициативи са:

  • Създаване на работни програми и инфраструктурни проекти (например Civilian Conservation Corps, Works Progress Administration)
  • Регулация на земеделието и промишлеността (Agricultural Adjustment Act и др.)
  • Построяване на телекомуникационни и хидроенергийни съоръжения (Tennessee Valley Authority)
  • Въвеждане на социални гаранции — ключова е Социалната сигурност от 1935 г., която поставя основите на американската социална система

Рузвелт използва радиото и т.нар. „fireside chats“ (пожарни разговори), за да обяснява политиките си директно на американците, което укрепва личния му образ и доверието в администрацията. През 1937 г. опит за „опакетиране“ на Върховния съд среща силен отпор и не успява да промени баланса на властите според първоначалните намерения.

Водач през Втората световна война

Като президент в навечерието на Втората световна война, Рузвелт балансира между подкрепа за съюзниците и изискванията на вътрешната политика. Налага програми като Lend‑Lease за подпомагане на Великобритания и други съюзници още преди директното влизане на САЩ във войната. След японската атака върху Перл Харбър на 7 декември 1941 г. САЩ обявяват война и стават основна военна и икономическа сила в антихристиянската коалиция срещу Оста.

По време на войната Рузвелт играе централна роля в координацията на военните усилия и в дипломатическия процес между съюзниците. Той участва в големи конференции с премиерите Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин — Теерахан, Касабланка и Йалта (февруари 1945 г.), където се обсъждат военните стратегии и послевоенния ред в Европа и Азия.

Здраве, смърт и наследство

Здравословното състояние на Рузвелт в края на войната рязко се влошава. На 12 април 1945 г. той умира в своята вила в Уорм Спрингс, Джорджия, и е наследен от вицепрезидента Хари С. Труман, който поема ръководството в последните месеци на войната. Смертта на Рузвелт предизвиква силен обществен отклик и започва дискусия за ограничаване на президентските мандати; резултатът е приетата по‑късно двадесет и втора поправка, която ограничава преизбиранията.

Наследството на Рузвелт е многопластово: той разшири ролята на федералното правителство в икономиката и социалната политика, въведе системи за социална защита, води страната през тежка икономическа криза и през Втората световна война. Докато някои критикуват някои негови ходове (например опита за реформи в съда), мнозина го смятат за една от най‑впечатляващите и влиятелни личности в американската история, чието управление оставя трайни следи в политиката и обществения живот.