Франклин Д Рузвелт 32-рият президент на САЩ и лидер през Втората световна война

Франклин Делано Рузвелт (30 януари 1882 г. - 12 април 1945 г.) е 32-рият президент на САЩ от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. Изкарва 12 години като президент, като умира малко след началото на четвъртия си мандат — най-дългият общ период на управление в историята на страната. След смъртта му по-късно в действие влиза двадесет и втората поправка, която ограничава броя на президентските мандати. Преди да стане президент, Рузвелт е бил губернатор на Ню Йорк (1929–1932), помощник‑секретар на военноморските сили на САЩ (1913–1920) и политически активен в родния си щат, като е заемал и други длъжности като сенатор от щата Ню Йорк.

Ранен живот и политическа кариера

Рузвелт произхожда от богато семейство и получава добро образование (Groton, Харвард и Колумбийско висше право). През 1910‑те години започва бърза политическа кариера: работи в Министерството на флота, участва в политиката на Демократическата партия и печели доверието на избирателите в Ню Йорк. През 1921 г. той се разболява от полиомиелит, което води до частична парализа на краката — инцидент, който силно променя неговия живот и повлиява върху начина, по който комуникира с обществеността в следващите години. Заедно със съпругата си Елинор Рузвелт той изгражда широк обществен и политически мрежи, които му помагат да се върне във висшата политика.

Новият курс (New Deal)

Избран през 1932 г. по време на Великата депресия, Рузвелт предприема мащабна програма от държавни реформи и проекти, наречена „Новият курс“ (New Deal), с цел възстановяване на икономиката, намаляване на безработицата и защита на най‑уязвимите. Сред най-важните инициативи са:

Създаване на работни програми и инфраструктурни проекти (например Civilian Conservation Corps, Works Progress Administration)
Регулация на земеделието и промишлеността (Agricultural Adjustment Act и др.)
Построяване на телекомуникационни и хидроенергийни съоръжения (Tennessee Valley Authority)
Въвеждане на социални гаранции — ключова е Социалната сигурност от 1935 г., която поставя основите на американската социална система

Рузвелт използва радиото и т.нар. „fireside chats“ (пожарни разговори), за да обяснява политиките си директно на американците, което укрепва личния му образ и доверието в администрацията. През 1937 г. опит за „опакетиране“ на Върховния съд среща силен отпор и не успява да промени баланса на властите според първоначалните намерения.

Водач през Втората световна война

Като президент в навечерието на Втората световна война, Рузвелт балансира между подкрепа за съюзниците и изискванията на вътрешната политика. Налага програми като Lend‑Lease за подпомагане на Великобритания и други съюзници още преди директното влизане на САЩ във войната. След японската атака върху Перл Харбър на 7 декември 1941 г. САЩ обявяват война и стават основна военна и икономическа сила в антихристиянската коалиция срещу Оста.

По време на войната Рузвелт играе централна роля в координацията на военните усилия и в дипломатическия процес между съюзниците. Той участва в големи конференции с премиерите Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин — Теерахан, Касабланка и Йалта (февруари 1945 г.), където се обсъждат военните стратегии и послевоенния ред в Европа и Азия.

Здраве, смърт и наследство

Здравословното състояние на Рузвелт в края на войната рязко се влошава. На 12 април 1945 г. той умира в своята вила в Уорм Спрингс, Джорджия, и е наследен от вицепрезидента Хари С. Труман, който поема ръководството в последните месеци на войната. Смертта на Рузвелт предизвиква силен обществен отклик и започва дискусия за ограничаване на президентските мандати; резултатът е приетата по‑късно двадесет и втора поправка, която ограничава преизбиранията.

Наследството на Рузвелт е многопластово: той разшири ролята на федералното правителство в икономиката и социалната политика, въведе системи за социална защита, води страната през тежка икономическа криза и през Втората световна война. Докато някои критикуват някои негови ходове (например опита за реформи в съда), мнозина го смятат за една от най‑впечатляващите и влиятелни личности в американската история, чието управление оставя трайни следи в политиката и обществения живот.

Семейство

Баща му, Джеймс Рузвелт, и майка му, Сара Делано, произхождат от богати стари нюйоркски семейства, съответно с холандски и френски произход. Франклин е единственото им дете. Баба му по бащина линия, Мери Ребека Аспинуол, е първа братовчедка на Елизабет Монро, съпруга на петия президент на САЩ, Джеймс Монро.

Един от неговите предци е Джон Лотроп, също така предкът на Бенедикт Арнолд и Джоузеф Смит-младши. Една от далечните му роднини по майчина линия е писателката Лора Инголс Уайлдър. Дядо му по майчина линия Уорън Делано II, потомък на пътниците от Мейфлауър Ричард Уорън, Айзък Алертън, Дегори Прийст и Франсис Кук, за период от дванадесет години в Китай печели повече от един милион долара от търговията с чай в Макао, Кантон и Хонконг, но след като се връща в Съединените щати, губи всичко в паниката от 1857 г.

През 1860 г. се връща в Китай и натрупва състояние от печално известната, но изключително доходоносна търговия с опиум, като доставя лекарства на основата на опиум на военното министерство на САЩ по време на Гражданската война в САЩ. Той е пети братовчед и племенник на друг президент на Съединените щати Теодор Рузвелт. Негова 5-та братовчедка, веднъж отстранена, е Елинор Рузвелт, която е и негова вдовица. Веднъж Рузвелт има афера със секретарката на съпругата си, а по-късно избягва да се вижда с нея, за да защити политическата си кариера.

Ранен живот

Франклин Делано Рузвелт е роден на 30 януари 1882 г. в градчето Хайд Парк в долината Хъдсън, Ню Йорк. Когато Рузвелт е на пет години, баща му го води на посещение при президента Гроувър Кливланд. Президентът му казва: "Моето малко човече, имам едно странно желание за теб. То е никога да не бъдеш президент на Съединените щати." Рузвелт става най-дългогодишният президент в американската история.

Ранна политическа кариера

Рузвелт е помощник на министъра на военноморските сили на САЩ по времето на Удроу Уилсън. През 1920 г. е номиниран за кандидат за вицепрезидент при Джеймс М. Кокс. Кокс и Рузвелт губят от Уорън Хардинг и Калвин Кулидж.

През 1921 г. Рузвелт се разболява от полиомиелит - болест, която парализира хората. Той никога повече не ходи, но Рузвелт остава в добра физическа форма и става запален плувец. Рузвелт става защитник на медицинските изследвания и лечението на осакатяващи заболявания, но крие болестта си колкото се може повече от обществеността, страхувайки се от дискриминация. Инвалидността му не ограничава политическата му кариера; през 1928 г. Рузвелт е избран за губернатор на Ню Йорк. Съпругата му Елинор Рузвелт подпомага кариерата му, като пътува и се среща с хора, когато Рузвелт не може да го направи. Тя се прочува като негови очи и уши, срещайки се с хиляди обикновени хора и представяйки проблемите им на Рузвелт.

Председателство

Рузвелт печели изборите срещу непопулярния действащ президент Хърбърт Хувър и става президент в началото на 1933 г.

Той стартира поредица от популярни програми, известни като "Новия курс", за да се бори с Голямата депресия. Новият курс дава работа на хората, които строят пътища, мостове, язовири, паркове, училища и други обществени услуги. Освен това създава системата за социално осигуряване, задължава банките да застраховат клиентите си, предоставя директни помощи на нуждаещите се и въвежда много регулации в икономиката. Благодарение на това той е преизбран с голяма победа през 1936 г. и продължава да прилага Новия курс. Съединените щати не се възстановяват напълно от Голямата депресия, докато не влизат във Втората световна война.

През 1939 г. Рузвелт става първият президент на Съединените щати, който се появява по телевизията. През 1940 г. Рузвелт е избран за трети мандат. По това време той предоставя оръжия и пари на съюзниците, воюващи във Втората световна война, като част от програмата "Ленд-лийз", но Съединените щати все още са технически неутрални във войната.

Война

На 7 декември 1941 г. Япония атакува военната база Пърл Харбър в Хавай. На 8 декември Конгресът на Съединените щати обявява война на Японската империя. Тя е формулирана един час след прочутата позорна реч на Рузвелт. След обявяването съюзниците на Япония - Германия и Италия, обявяват война на Съединените щати. Това доведе до пълното включване на Съединените щати във Втората световна война.

Рузвелт подписва и заповед, с която разрешава японските американци да бъдат изпращани в лагери за интерниране против волята им. Още като президент той умира на 12 април 1945 г. Президент става вицепрезидентът Хари Труман. Втората световна война продължава още почти четири месеца, но победата на Съюзниците вече е сигурна.

Заради преодоляването на трудните предизвикателства на депресията и световната война историците обикновено го смятат за един от най-добрите президенти на САЩ.

"Дата, която ще остане безславна"

Част от речта с известна фраза. (168 KB, формат ogg/Vorbis).

Имате проблеми с прослушването на този файл? Вижте помощ за медиите.

Галерия

Официален портрет, на 18 години, в Гротон, Масачузетс

Конференция в Ялта, февруари 1945 г. Снимано от официалния фотограф на Военното министерство, Обединеното кралство

От Националния архив на САЩ.