Новият курс на Франклин Делано Рузвелт — програми, реформи и наследство

"Новият курс" е поредица от програми, стартирани от Франклин Д. Рузвелт по време на неговото президентство. Новият курс е начинът, по който Рузвелт решава проблемите, причинени от Голямата депресия, включително безработицата и свръхпроизводството в селското стопанство. Новият курс често е разделян на два по-малки Нови курса: Първи нов курс и Втори нов курс. По време на Първите сто дни от президентството на Рузвелт, Рузвелт и неговата администрация предлагат много планове за оздравяване на икономиката.

Причини и цели

Целта на Новия курс беше да стабилизира банките и финансовата система, да създаде работни места, да възстанови селското стопанство и промишленото производство и да даде социална защита на най-уязвимите групи. Програмите комбинираха непосредствени мерки за облекчение (relief), политики за възстановяване (recovery) и реформи (reform), които да предотвратят повторение на кризата.

Първи и Втори Нов курс

Първият нов курс (1933–1934) включва бързи закони и програми, приети в първите месеци след встъпването в длъжност на Рузвелт, насочени към спиране на банковите сривове, създаване на работни места и подпомагане на земеделците. Вторият нов курс (от 1935 г. нататък) обръща по-голямо внимание на дългосрочни структурни промени — регулиране на индустрията, социална сигурност и засилване на работническите права.

Основни програми и агенции

Сред най-известните инициативи и техните функции бяха:

• CCC (Civilian Conservation Corps) — Граждански корпус за опазване на околната среда; създаден през 1933 г. за заетост на млади мъже в проекти за опазване на природата, гори и инфраструктура.
• WPA (Works Progress Administration) — създадена през 1935 г. за масово наемане на безработни за обществени строежи, пътища, училища и културни проекти (вкл. програми за писатели и артисти).
• AAA (Agricultural Adjustment Act) — закон от 1933 г., целящ да намали селскостопанското свръхпроизводство чрез субсидии и квоти за производителите с цел да вдигне цените на продуктите. Критики: някои политики увредиха наемните работници и дребните фермери; частично отменен и преработен след съдебни решения.
• TVA (Tennessee Valley Authority) — създадена 1933 г. за регионално планиране и електрификация в долината на река Тенеси; изграждане на язовири, контрол на наводнения и промишлено развитие.
• HOLC (Home Owners' Loan Corporation) — създадена 1933 г. за рефинансиране на ипотечни заеми с цел да се предотврати масово загуба на жилища.
• FERA (Federal Emergency Relief Administration) — Федерална администрация за извънредни ситуации, създадена 1933 г. за директна финансова помощ и създаване на работни места чрез местни програми.
• PWA (Public Works Administration) — програма за обществени строежи, финансираща големи инфраструктурни проекти ( мостове, училища, болници ), стартирана 1933 г.
• CWA (Civil Works Administration) — временна програма от 1933–1934 г. за бързо създаване на работа през зимните месеци, преди по-дълготрайни структури като WPA.
• NRA (National Recovery Administration) — Национална администрация за възстановяване; създадена 1933 г. за координация на индустриалните кодекси, определяне на минимални заплати и работно време. Частично отменена от Върховния съд през 1935 г.
• Social Security Act (1935) — макар и често асоцииран с Втория нов курс, актът въведе пенсионна система, безработица и помощи за най-уязвимите, и остава един от най-дълготрайните резултати на Новия курс.

Влияние върху заетостта и синдикализацията

Една от видимите последици на политиките на Новия курс беше значителното увеличаване на членството в профсъюзи през 1930-те и 1940-те години. Данните, представени тук, илюстрират промяната в процентите на неселскостопанските работници, членуващи в синдикат:

• 1930 г.: 11,6%
• 1937 г.: 22,6%
• 1945 г.: 35,5%
• 1999 г.: 13,9%

Причините за растежа през 1930-те и 1940-те включват по-активна федерална подкрепа за колективни преговори (напр. чрез Закона за националното възстановяване и по-късно Закона НЛРА/Вагнър), както и индустриализацията и военната мобилизация през Втората световна война. По-късните спадове се обясняват с промени в икономиката, глобализация, промени в законодателството и политиката (напр. Taft–Hartley Act от 1947 г.) и структурни трансформации на пазара на труда.

Критики и ограничения

Въпреки положителните резултати, Новият курс бе критикуван от различни посоки: консерватори го обвиняваха в прекомерно разрастване на федералната власт и разходи; някои леви критици смятаха мерките за недостатъчни и прекалено умерени по отношение на преразпределението на богатството. Съдебни предизвикателства доведоха до отмяна на някои програми. Освен това, реализирането на помощта често бе неравномерно по расов признак и в някои региони афроамериканските работници и фермери получавали по-малко ползи.

Наследство

Новият курс промени ролята на федералното правителство в американския живот: създаде социални програми и регулации, които продължиха десетилетия; инвестира в инфраструктура и електрификация; и оформи политическите и икономическите очаквания за отношенията между държава и пазар. Въпреки че сам по себе си Новият курс не сложи край на Голямата депресия (пълното икономическо възстановяване дойде със започването на Втората световна война), той остави трайни институции като социалното осигуряване и по-активна роля на държавата в икономическата политика.

Кратко обобщение

• Новият курс (1933–1939) е поредица от федерални програми за облекчение, възстановяване и реформи.
• Комбинацията от преките помощи, публичните работи и регулациите увеличи заетостта и засили икономическата стабилност.
• Наследството включва социални и институционални промени, както и дългосрочни дебати за ролята на държавата в икономиката.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява Новият курс?

В: Как се разделя Новият курс?

В: Какво се случва през първите сто дни от президентството на Рузвелт?

Въпрос: Какъв е процентът на неселскостопанските работници в профсъюзите през 1930 г.?

В: Какъв е процентът на неселскостопанските работници в профсъюзите през 1999 г.?

В: Кои са някои от програмите, стартирани в рамките на Новия курс?

Въпрос: Какъв е бил процентът на неселскостопанските работници в профсъюзите през 1945 г.?

Търсене по буква