Голямата депресия е най-тежката световна икономическа криза през 20-и век. Тя започва след пада на фондовата борса в САЩ през 1929 г. и се разгръща в целия свят през следващото десетилетие. Падането на цените на фондовата борса на Уолстрийт е особено тежко в дните между 24 и 29 октомври 1929 г.; много хора губят спестяванията си и бизнеси фалират. Много работници остават без работа и без дом. До 1933 г. безработицата в САЩ достига около 25 % (в някои оценки и малко повече), а загубите на доходи, спестявания и стандарта на живот са масови. Това слага край на богатството и оптимизма от т.нар. "ревящите двадесет години". Често се посочва датата 29 октомври 1929 г. – т.нар. Черен вторник – като начало на кризата, но икономистите отбелязват, че той е само един от важните фактори (икономистите).

Причини и механизми на разпространение

Причините за Голямата депресия са сложни и мнозина икономисти виждат комбинация от фактори:

  • Спекулативен балон на фондовия пазар и слабости в банковата система, които довеждат до масови банкрутства на банки и загуба на доверие в паричните системи.
  • Срив на търсенето и производство — предприятия намаляват производство и наемат по-малко работници, което води до лавинообразно увеличаване на безработицата.
  • Политики, които задълбочават кризата: повишаване на митата и защитни мерки, като митата, намаляват международната търговия; според някои оценки това влошава световната икономическа обстановка.
  • Монетарната политика — икономистът Милтън Фридман (заедно с Анна Шварц) твърди, че една от основните причини за задълбочаването на депресията е свиването на паричната маса от страна на Федералния резерв: банките фалират, кредитът изчезва и икономиката се свива.
  • Фактори като земеделска криза и природни бедствия (например Dust Bowl в американския Среден запад) довеждат до масова миграция и допълнителни социални проблеми.

Ход, социални последици и международни ефекти

В периода 1929–1933 депресията се задълбочава: хиляди банки фалират, индустриалното производство пада силно, бизнеси затварят, фермерите губят доходи и земи. Много семейства губят жилища и са принудени да търсят помощ в приюти или да мигрират в търсене на работа. В резултат на това се увеличават бедността и социалното напрежение. В някои страни кризата подпомага политически промени и радикализация — в европейски държави тя улеснява възхода на популистки и авторитарни движения.

Политически реакции в САЩ: Хувър и Рузвелт

Когато започва кризата, президент на САЩ е ХърбъртХувър, поради което той е обвиняван за неспособността на държавата да реши проблема по-ефективно. Политиките на Хувър са насочени главно към подпомагане на банките и бизнеса и към доброволни действия от страна на частния сектор; много американци обаче виждат тези мерки като недостатъчни.

На изборите през 1932 г. американците избират за президент Франклин Д. Рузвелт. Той идва на власт с обещанието за активна държавна намеса и промяна на политиката. В първите си месеци той предлага серия от закони и програми, целящи да стабилизират икономиката, да създадат работни места и да защитят най-уязвимите групи. Тази серия мерки става известна като "Нов курс" (New Deal).

Новият курс: ключови програми

Новият курс обхваща множество програми и закони, насочени към различни проблеми:

  • Защита на банковата система: през 1933 г. се въвежда строг контрол и се създава институция, която гарантира депозити (FDIC), за да възстанови доверието в банките.
  • Работни програми: Създадени са големи програми за наемане на безработни, като WPA (Works Progress Administration) и други местни и федерални инициативи, които строят пътища, училища, болници и други обществени обекти.
  • Гражданският корпус за опазване на околната среда (Civilian Conservation Corps, CCC) — в рамките на CCC много млади мъже работят на открито по проекти за опазване на природата, изграждане на пътища и горско стопанство. Мъжете получавали по тридесет долара на месец, от които двадесет и пет долара изпращали вкъщи, и освен това получавали безплатна храна и подслон. CCC осигурява работа и дисциплина за милиони млади мъже в периода на депресията.
  • Социална защита: Една от най-трайните реформи е Социално осигуряване (Social Security Act, 1935). Тя предоставя пенсионни плащания за възрастни и елементарна социална защита за безработни и уязвими групи, като създава основа за модерната американска социална политика. Социалното осигуряване дава на старите хора малък доход, така че да имат пари за основни нужди.
  • Инфраструктурни и регионални програми: проекти като TVA (Tennessee Valley Authority) реконструират райони, осигуряват електричество и работни места, стимулирайки икономическата активност.

Резултатите от Новия курс и край на депресията

Новият курс не премахва веднага всички икономически проблеми, но спира най-острото влошаване, намалява страданието и въвежда системи за социална защита, които остават дълго време. Някои икономисти оспорват колко бързо и напълно тези мерки са довели до възстановяване; други подчертават политическата и социалната роля на реформите — те възстановяват доверието в институциите и намаляват риска от социални бунтове.

Окончателното икономическо възстановяване става при индустриалната мобилизация за Втората световна война. Между 1939 г. и 1944 г. растящото военно производство и включването на милиони хора в армията и в индустрията довеждат до значително намаляване на безработицата и увеличаване на икономическата активност. Така Голямата депресия фактически приключва през Втората световна война, докато новите социални и регулаторни механизми на Новия курс остават част от американската политика.

Наследство

Голямата депресия променя начина, по който се мисли за ролята на държавата в икономиката: оттогава нататък много правителства приемат по-активни мерки за стабилизиране на икономиката, регулиране на финансовите пазари и защита на най-уязвимите граждани. Кризата също така води до промени в международната търговия и в икономическите теории — голяма част от икономическата мисъл в средата на 20-и век е повлияна от уроките на този период.

Голямата депресия беше наистина тежко изпитание за много хора по света, но също така доведе до дълбоки политически и социални реформи, които оформят модерните държави благосъстояние.