Тонкинската резолюция (1964) — решение за ескалация във Виетнам
Тонкинската резолюция (1964): ключов момент на ескалация във Виетнам — анализ на инцидентите, политическите мотиви и дългосрочните последици за американската намеса.
Резолюцията от Тонкинския залив (август 1964 г.) е съвместна резолюция на Конгреса на САЩ, която фактически предоставя на президентската администрация широки пълномощия да предприема военни действия във Виѐтнам и така ускорява прякото включване на САЩ в войната във Виетнам.
Предистория
В продължение на години преди 1964 г. САЩ водят и подпомагат ограничени и често тайни операции срещу комунистическия Северен Виетнам. ЦРУ и други агенции организират и подкрепят южновиетнамски екипи за саботаж и набези в територията на Севера (частично чрез операции като т.нар. Operation 34A). В същото време американски кораби извършват наблюдателни и разузнавателни патрули в крайбрежните води на Северен Виетнам; такива мисии (понякога наричани DESOTO patrols) включват кораби като Мадокс, които изпълняват и шпионски задачи.
Инцидентите в Тонкинския залив
На 2 август 1964 г. е имало сблъсък между патрулния разрушител Мадокс и северновиетнамски моторни лодки; Мадокс претърпява атаки, при които отговаря с артилерийски огън и въздушна подкрепа. На 4 август администрацията на президента Линдън Джонсън съобщава, че корабите Мадокс и Търнър Джой отново са били нападнати в Тонкинския залив и че тези нападения представляват агресия срещу американски сили. В резултат президентът поиска от Конгреса да му даде мандат да „върне атаките“ и да защити националните интереси.
Приемане на резолюцията и последици
На 7 август 1964 г. Конгресът прие т.нар. Резолюция от Тонкинския залив, която даде на президента правото да предприема „всички необходими мерки“ за отблъскване на нападения и за предотвратяване на по-нататъшна агресия. Резолюцията бе използвана като легитимация за по-широка военна ескалация: в следващите месеци и години САЩ разшириха въздушните удари (включително операция „Rolling Thunder“), увеличиха броя на военноморските и въздушните мисии и в крайна сметка разположиха големи сухопътни части във Виетнам.
Критика и историческа оценка
По-късно разсекретени документи и анализи (включително оценката на американското разузнаване) поставиха под въпрос твърденията за втория инцидент от 4 август — много историци и експерти считат, че той е бил преувеличен или неправилно интерпретиран. Резолюцията от Тонкинския залив се превърна в символ на това как на базата на ограничена и спорна информация може да бъде даден „бял чек“ за военна намеса, а нейното приемане остава често цитирано като пример за разминаване между изпълнителната власт и реалните факти.
Последиците за вътрешната политика в САЩ бяха тежки: нарастваха обществените протести срещу войната, увеличи се недоверието към правителството, а конгресовите и юридическите механизми за контрол върху употребата на военна сила станаха предмет на ревизия (включително по-късни инициативи като War Powers Act). Историческата оценка на събитията от август 1964 г. подчертава както значението на разузнавателната и политическата отговорност, така и рискa от прибързани решения в условия на криза.
Фон
През юни 1964 г. правителството изготвя резолюция. Вярвайки, че животът на американските моряци е в опасност от северновиетнамците, Конгресът приема резолюцията с готовност. Резолюцията дава на президента правомощието да започне война във Виетнам. Както казва Джонсън, тя е "като нощницата на баба - покрива всичко". Резолюцията щеше да приключи, когато президентът смяташе, че ситуацията в Югоизточна Азия е безопасна, или когато Конгресът реши да я прекрати. Сенатор Мансфийлд не беше убеден, че САЩ действат правилно.
Президентът Джонсън подписва резолюцията на 20 април 1964 г.
Резултати и значимост
С резолюцията Джонсън изглеждаше, че нацията е зад него. Сега войната наистина можеше да се пренесе на Север. Тази ескалация на САЩ във Виетнамската война прави Джонсън да изглежда твърд. Рейтингът на общественото му одобрение се повиши от 42 на 72%, което му помогна да спечели президентските избори. Резолюцията и президентските избори показаха, че нацията е обединена зад своя президент в политиката му спрямо Виетнам.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява резолюцията за Тонкинския залив?
О: Резолюцията за Тонкинския залив е съвместна резолюция на Конгреса на САЩ за започване на войната във Виетнам от страна на Съединените щати.
В: С какво се занимаваше ЦРУ преди приемането на резолюцията за Тонкинския залив?
О: Преди да бъде приета резолюцията за Тонкинския залив, ЦРУ изпраща южновиетнамски екипи на саботажни мисии в Севера.
В: Какво са правили американските кораби като "Мадокс" преди приемането на резолюцията за Тонкинския залив?
О: Американски кораби като "Мадокс" изпълняваха шпионски мисии в крайбрежните води на Севера.
Въпрос: Какво твърди президентът на САЩ Джонсън, че се е случило с "Maddox" и "Turner Joy" в Тонкинския залив?
О: Президентът на САЩ Джонсън твърди, че северновиетнамците са извършили две нападения срещу "Maddox" и "Turner Joy" в Тонкинския залив.
Въпрос: Кога президентът на САЩ Джонсън поиска подкрепата на Конгреса за връщане на атаките?
О: Президентът на САЩ Джонсън поиска подкрепата на Конгреса за връщане на атаките на 4 август.
Въпрос: Колко време преди приемането на резолюцията за Тонкинския залив ЦРУ е изпращало екипи на саботажни мисии на север?
О: ЦРУ изпраща екипи на саботажни мисии на Север в продължение на десетилетие преди приемането на резолюцията за Тонкинския залив.
В: Какви бяха атаките срещу "Мадокс" и "Търнър Джой", посочени като причина за приемането на резолюцията за Тонкинския залив?
О: Нападенията срещу "Maddox" и "Turner Joy" бяха посочени като причина за приемането на резолюцията за Тонкинския залив.
обискирам