Центърът за евтаназия в Хартхайм (на немски: NS-Tötungsanstalt Hartheim) е център за убийства, използван от нацистка Германия за убиване на хора с увреждания по време на Втората световна война. Според идеите на нацистите за евгениката хората с увреждания са "живот, недостоен за живот. Хартхайм е един от шестте "центъра за евтаназия", които нацистите създават за своята програма за евтаназия Т4. Целта им е била да се отърват от всички хора с увреждания в Германия. Центърът за убийства се е помещавал в замъка Хартхайм в Алковен, близо до Линц, Австрия.

История и организация

Центърът в Хартхайм е част от секретната и централно ръководена програма, организирана от високопоставени нацистки функционери, за да бъде "прочистено" обществото от хора, които режимът определя като неползотворни. Официално програмата Т4 започва към края на 1939 г., като през следващите години шест специализирани институции — сред които и Хартхайм — са оборудвани и използвани за масови убийства. Макар през 1941 г. под натиск и обществено внимание официалната програма да бъде формално прекратена, убийствата продължават и от този момент нататък под прикритие и в други форми.

Методи и жертви

Методите в Хартхайм включват системното приемане на пациенти от психиатрични и социални заведения, подмяната на документите, селекция, задушаване с токсични газове (в т.ч. чрез използване на стаи, представяни като душове) и последващо кремиране или погребване. Жертвите са били заблуждавани чрез фалшиви документи и медицински мотивировки; семейства получават фалшиви смъртни свидетелства и невярна информация за причината на смъртта.

Кой е бил убиван: основно хора с интелектуални и психични увреждания, тежки физически заболявания и хронични психиатрични пациенти — деца и възрастни. По-късно Хартхайм е използван и за ликвидиране на затворници и лагерници, пренасочени от концентрационните лагери като част от други нацистки акции.

По различни оценки броят на жертвите в Хартхайм е значителен; историците дават числа, които варират в зависимост от източника и обхвата на включваните потвърдени записи. Независимо от точните цифри, Хартхайм е признат за място на масови убийства и ключов елемент от нацистката политика на "евтаназия".

Персонални отговорности и по-нататъшни операции

Програмата Т4 и центровете за евтаназия са организирани и подпомагани от високопоставени служители на режима. Някои от тях по-късно участват и в други програми за масови убийства. След формалното спиране на Т4, множество методи и служебен опит, придобити в тези центрове, са пренесени в системата на концентрационните лагери и в операции за унищожение на други групи.

Следвоенни реакции и памет

След края на войната част от организаторите и изпълнителите са предадени на съд и осъдени в различни процеси; други остават ненаказани или получават по-леки присъди. В следвоенните десетилетия разкриването на мащаба и механизмите на Т4 и на центровете като Хартхайм става предмет на исторически изследвания, обществени дебати и паметни инициативи.

Днес замъкът Хартхайм е място на памет и документален център, където се съхраняват имената на жертвите, експонират се доказателства, показват се образователни изложби и се провеждат програми за обществено информиране. Паметта за случилото се е част от усилията да се гарантира, че подобни престъпления срещу уязвими групи няма да бъдат забравени и да се предотврати тяхното повторение.

Значение: Хартхайм е едно от най-ярките напомняния за това как медицински и бюрократични структури могат да бъдат използвани за масови нарушения на човешките права. Изследването и запазването на паметта за жертвите са важна част от историческата отговорност и образователната работа срещу дискриминация и насилие.