Хартхайм — нацистки център за убийства от програмата Т4
Хартхайм — нацистки център за евтаназия Т4: историята на замъка като място за системни убийства на хора с увреждания, памет, жертви и разследване на престъпленията.
Центърът за евтаназия в Хартхайм (на немски: NS-Tötungsanstalt Hartheim) е център за убийства, използван от нацистка Германия за убиване на хора с увреждания по време на Втората световна война. Според идеите на нацистите за евгениката хората с увреждания са "живот, недостоен за живот. Хартхайм е един от шестте "центъра за евтаназия", които нацистите създават за своята програма за евтаназия Т4. Целта им е била да се отърват от всички хора с увреждания в Германия. Центърът за убийства се е помещавал в замъка Хартхайм в Алковен, близо до Линц, Австрия.
История и организация
Центърът в Хартхайм е част от секретната и централно ръководена програма, организирана от високопоставени нацистки функционери, за да бъде "прочистено" обществото от хора, които режимът определя като неползотворни. Официално програмата Т4 започва към края на 1939 г., като през следващите години шест специализирани институции — сред които и Хартхайм — са оборудвани и използвани за масови убийства. Макар през 1941 г. под натиск и обществено внимание официалната програма да бъде формално прекратена, убийствата продължават и от този момент нататък под прикритие и в други форми.
Методи и жертви
Методите в Хартхайм включват системното приемане на пациенти от психиатрични и социални заведения, подмяната на документите, селекция, задушаване с токсични газове (в т.ч. чрез използване на стаи, представяни като душове) и последващо кремиране или погребване. Жертвите са били заблуждавани чрез фалшиви документи и медицински мотивировки; семейства получават фалшиви смъртни свидетелства и невярна информация за причината на смъртта.
Кой е бил убиван: основно хора с интелектуални и психични увреждания, тежки физически заболявания и хронични психиатрични пациенти — деца и възрастни. По-късно Хартхайм е използван и за ликвидиране на затворници и лагерници, пренасочени от концентрационните лагери като част от други нацистки акции.
По различни оценки броят на жертвите в Хартхайм е значителен; историците дават числа, които варират в зависимост от източника и обхвата на включваните потвърдени записи. Независимо от точните цифри, Хартхайм е признат за място на масови убийства и ключов елемент от нацистката политика на "евтаназия".
Персонални отговорности и по-нататъшни операции
Програмата Т4 и центровете за евтаназия са организирани и подпомагани от високопоставени служители на режима. Някои от тях по-късно участват и в други програми за масови убийства. След формалното спиране на Т4, множество методи и служебен опит, придобити в тези центрове, са пренесени в системата на концентрационните лагери и в операции за унищожение на други групи.
Следвоенни реакции и памет
След края на войната част от организаторите и изпълнителите са предадени на съд и осъдени в различни процеси; други остават ненаказани или получават по-леки присъди. В следвоенните десетилетия разкриването на мащаба и механизмите на Т4 и на центровете като Хартхайм става предмет на исторически изследвания, обществени дебати и паметни инициативи.
Днес замъкът Хартхайм е място на памет и документален център, където се съхраняват имената на жертвите, експонират се доказателства, показват се образователни изложби и се провеждат програми за обществено информиране. Паметта за случилото се е част от усилията да се гарантира, че подобни престъпления срещу уязвими групи няма да бъдат забравени и да се предотврати тяхното повторение.
Значение: Хартхайм е едно от най-ярките напомняния за това как медицински и бюрократични структури могат да бъдат използвани за масови нарушения на човешките права. Изследването и запазването на паметта за жертвите са важна част от историческата отговорност и образователната работа срещу дискриминация и насилие.
Замъкът Хартхайм през 2005 г.
Статистика на Хартхайм
През юни 1945 г., след като Съединените щати завладяват Австрия, американски войник открива в замъка статистиката на Хартхайм. Това е доклад от 39 страници, написан за Програмата за евтаназия Т-4 (Aktion T4). Предназначен е бил да бъде видян само от другите нацисти в програмата. В доклада се съдържали месечни сметки за това колко хора с умствени и физически увреждания са били "дезинфекцирани" (обгазени до смърт) в шестте центъра за евтаназия на нацистите. През 1968 г. и 1970 г. един бивш служител казва, че е трябвало да събере материалите в края на 1942 г. Статистиката на Хартхайм включвала страница, в която се казвало, че "дезинфекцирането [убийството] на 70 273 души с очакван живот от 10 години" е спестило храна на стойност 141 775 573,80 райхсмарки.
Брой убити по време на първата фаза на изтребление в Хартхайм
Според статистиката на Хартхайм между май 1940 г. и 1 септември 1941 г. в газовата камера в Хартхайм са убити общо 18 269 души:
| Година | 1940 | 1941 | Общо убити | ||||||||||||||
| Месец | Май | Jun | Юли | Aug | Септември | Октомври | Nov | Декември | Ян | Feb | Мар | Apr | Май | Jun | Юли | Aug | |
| Смъртни случаи | 633 | 982 | 1,449 | 1,740 | 1,123 | 1,400 | 1,396 | 947 | 943 | 1,178 | 974 | 1,123 | 1,106 | 1,364 | 735 | 1,176 | 18,269 |
Тези статистически данни обхващат само първата фаза на изтребване от нацистката програма за евтаназия - действие Т4. Хитлер официално прекратява тази програма поради протести, но тайно продължава да убива хора с увреждания. Освен това той продължава да убива хора, които не харесва, чак до края на войната.
Според оценките в Хартхайм са екзекутирани общо 30 000 души. Сред убитите са болни затворници, затворници с увреждания и затворници от концентрационни лагери. Убийствата са извършвани чрез отравяне с въглероден оксид.
14 f 13 Програма "Специално третиране"
Само три дни след официалния край на акция Т4 в Хартхайм пристига камион със 70 еврейски затворници от концентрационния лагер Маутхаузен. Затворниците са убити в Хартхайм. Центърът за убийства в Хартхайм си спечелва особена репутация, тъй като в него са обгазени най-голям брой пациенти и най-много затворници от концентрацията. Техният брой се оценява на 12 000 души.
Затворниците в Маутхаузен, които вече не са в състояние да работят, особено в кариерите, и "политически нежеланите" затворници са докарани в Хартхайм, за да бъдат екзекутирани. Сред тези жертви са:
- "германоненавистници" (хора, които не са съгласни с действията на нацистите)
- "Комунистите
- "Полски фанатици"
От 1944 г. нататък лекарите от Т4 вече не избират болни, възрастни или инвалидизирани затворници, които да бъдат убити. Вместо това новата цел на нацистите е да освободят бързо място в лагера Маутхаузен, затова изпращат групи жени в Хартхайм, за да бъдат убити. През 1944 г. от концентрационния лагер Гусен, а вероятно и от Равенсбрюк, идват други транспорти. Тези транспорти са съставени предимно от жени, болни от туберкулоза, и жени, които са били обявени за психично болни.
Лекари
В заповедта на Адолф Хитлер от 1 септември 1939 г., с която се одобрява стартирането на програмата Т4, се споменават само лекарите. Поради тази причина организаторите на акция Т4, Виктор Брак и Карл Брандт, нареждат само лекари да екзекутират болни пациенти. Лекарите контролират отровния газ в центровете за евтаназия. Много лекари използвали фалшиви имена в записите за убитите от тях хора.
От 1940 г. до 1945 г. Рудолф Лонауер е главен лекар в Хартхайм, а Георг Рено е заместник-главен лекар.
Виктор Брек дава показания в своя защита по време на процеса срещу лекарите в Нюрнберг през 1947 г.
Станция за задържане Niedernhart
Центровете за евтаназия Action T4 са имали временни пунктове за задържане на жертвите. Например много камиони, превозващи жертви към Хартхайм, спирали в психиатричния институт Нидернхарт в Линц, където старши лекар бил Рудолф Лонауер, както и в Хартхайм. В Нидернхарт жертвите са били убивани предимно чрез глад или свръхдоза (чрез даване на смъртоносни количества лекарства). Пациентите са били разпределяни в категории. Някои от тях се избират и се отвеждат в Хартхайм, за да бъдат убити.
Жертви
Хора с увреждания
Нацистите са смятали, че много различни групи хора, но най-вече хората с увреждания, са "недостойни за живот". Те убиват деца и възрастни в своите центрове за евтаназия. Сред тези жертви са:
- Хора със здравословни проблеми, като епилепсия и мускулна дистрофия.
- Хора с физически увреждания
- Хора с психични заболявания, като шизофрения и биполярно разстройство.
- Хора с интелектуални затруднения (наричани тогава умствена изостаналост или слабоумие).
- Глухи или слепи хора
Духовенство
В Хартхайм са убити близо 350 свещеници. Сред жертвите са 310 полски свещеници, седем германци, шестима чехи, четирима люксембургци, трима холандци и двама белгийци. Много от тях са взети от Свещеническия блок в концентрационния лагер Дахау.
Капеланът на Дахау, Херман Шайперс, също е преместен в блока за инвалиди на лагера, за да може да бъде отведен в Хартхайм. Сестрата на Шайперс - която поддържала връзка с него по пощата - проследила д-р Бернсдорф, който отговарял за духовниците, затворени в свещеническия блок. Тя му казала, че в Мюнстерланд много хора знаят, че затворените свещеници са изпращани в газовите камери. След разговора Бернсдорф се обадил в комендантството в Дахау. Шайперс съобщава, че на същия ден, 13 август 1942 г., той и още трима германски духовници са спасени от изпращане в Хартхайм. Те били преместени от блока за инвалиди, където Schutzstaffel (SS) изпращали затворници, когато щели да бъдат изпратени в друг лагер. Четиримата духовници са изпратени обратно в блока за свещеници.
Автобусът, който е откарал жертвите до Hartheim
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше центърът за евтаназия в Хартхайм?
О: Центърът за евтаназия в Хартхайм е център за убийства, който нацистка Германия използва за убиване на хора с увреждания по време на Втората световна война.
В: Какво са вярвали нацистите за хората с увреждания?
О: Според идеите на нацистите за евгениката хората с увреждания са "живот, недостоен за живот".
В: Колко "центъра за евтаназия" са създали нацистите за своята програма за евтаназия Т4?
О: Нацистите създават шест "центъра за евтаназия" за своята програма за евтаназия Т4 и Хартхайм е един от тях.
В: Каква е била целта на нацистите при създаването на центровете за евтаназия?
О: Целта на нацистите е била да се отърват от всички хора с увреждания в Германия.
В: Къде е бил разположен центърът за убийства в Хартхайм?
О: Центърът за умъртвяване е бил разположен в замъка Хартхайм в Алковен, близо до Линц, Австрия.
В: Какво представлява програмата за евтаназия Т4?
О: Програмата за евтаназия Т4 е нацистка програма, която има за цел да убива хора с увреждания.
В: Каква е причината за решението на нацистите да убиват хора с увреждания?
О: Нацистите са вярвали в евгениката и са смятали, че хората с увреждания са "живот, недостоен за живот". Затова те решават да ги убиват.
обискирам