Център за евтаназия в Хартхайм

Статистика на Хартхайм

През юни 1945 г., след като Съединените щати завладяват Австрия, американски войник открива в замъка статистиката на Хартхайм. Това е доклад от 39 страници, написан за Програмата за евтаназия Т-4 (Aktion T4). Предназначен е бил да бъде видян само от другите нацисти в програмата. В доклада се съдържали месечни сметки за това колко хора с умствени и физически увреждания са били "дезинфекцирани" (обгазени до смърт) в шестте центъра за евтаназия на нацистите. През 1968 г. и 1970 г. един бивш служител казва, че е трябвало да събере материалите в края на 1942 г. Статистиката на Хартхайм включвала страница, в която се казвало, че "дезинфекцирането [убийството] на 70 273 души с очакван живот от 10 години" е спестило храна на стойност 141 775 573,80 райхсмарки.

Брой убити по време на първата фаза на изтребление в Хартхайм

Според статистиката на Хартхайм между май 1940 г. и 1 септември 1941 г. в газовата камера в Хартхайм са убити общо 18 269 души:

Година	1940								1941								Общо убити
Месец	Май	Jun	Юли	Aug	Септември	Октомври	Nov	Декември	Ян	Feb	Мар	Apr	Май	Jun	Юли	Aug
Смъртни случаи	633	982	1,449	1,740	1,123	1,400	1,396	947	943	1,178	974	1,123	1,106	1,364	735	1,176	18,269

Тези статистически данни обхващат само първата фаза на изтребване от нацистката програма за евтаназия - действие Т4. Хитлер официално прекратява тази програма поради протести, но тайно продължава да убива хора с увреждания. Освен това той продължава да убива хора, които не харесва, чак до края на войната.

Според оценките в Хартхайм са екзекутирани общо 30 000 души. Сред убитите са болни затворници, затворници с увреждания и затворници от концентрационни лагери. Убийствата са извършвани чрез отравяне с въглероден оксид.

14 f 13 Програма "Специално третиране"

Само три дни след официалния край на акция Т4 в Хартхайм пристига камион със 70 еврейски затворници от концентрационния лагер Маутхаузен. Затворниците са убити в Хартхайм. Центърът за убийства в Хартхайм си спечелва особена репутация, тъй като в него са обгазени най-голям брой пациенти и най-много затворници от концентрацията. Техният брой се оценява на 12 000 души.

Затворниците в Маутхаузен, които вече не са в състояние да работят, особено в кариерите, и "политически нежеланите" затворници са докарани в Хартхайм, за да бъдат екзекутирани. Сред тези жертви са:

• "германоненавистници" (хора, които не са съгласни с действията на нацистите)
• "Комунистите
• "Полски фанатици"

От 1944 г. нататък лекарите от Т4 вече не избират болни, възрастни или инвалидизирани затворници, които да бъдат убити. Вместо това новата цел на нацистите е да освободят бързо място в лагера Маутхаузен, затова изпращат групи жени в Хартхайм, за да бъдат убити. През 1944 г. от концентрационния лагер Гусен, а вероятно и от Равенсбрюк, идват други транспорти. Тези транспорти са съставени предимно от жени, болни от туберкулоза, и жени, които са били обявени за психично болни.

Лекари

В заповедта на Адолф Хитлер от 1 септември 1939 г., с която се одобрява стартирането на програмата Т4, се споменават само лекарите. Поради тази причина организаторите на акция Т4, Виктор Брак и Карл Брандт, нареждат само лекари да екзекутират болни пациенти. Лекарите контролират отровния газ в центровете за евтаназия. Много лекари използвали фалшиви имена в записите за убитите от тях хора.

От 1940 г. до 1945 г. Рудолф Лонауер е главен лекар в Хартхайм, а Георг Рено е заместник-главен лекар.

Виктор Брек дава показания в своя защита по време на процеса срещу лекарите в Нюрнберг през 1947 г.

Станция за задържане Niedernhart

Центровете за евтаназия Action T4 са имали временни пунктове за задържане на жертвите. Например много камиони, превозващи жертви към Хартхайм, спирали в психиатричния институт Нидернхарт в Линц, където старши лекар бил Рудолф Лонауер, както и в Хартхайм. В Нидернхарт жертвите са били убивани предимно чрез глад или свръхдоза (чрез даване на смъртоносни количества лекарства). Пациентите са били разпределяни в категории. Някои от тях се избират и се отвеждат в Хартхайм, за да бъдат убити.

Жертви

Хора с увреждания

Нацистите са смятали, че много различни групи хора, но най-вече хората с увреждания, са "недостойни за живот". Те убиват деца и възрастни в своите центрове за евтаназия. Сред тези жертви са:

• Хора със здравословни проблеми, като епилепсия и мускулна дистрофия.
• Хора с физически увреждания
• Хора с психични заболявания, като шизофрения и биполярно разстройство.
• Хора с интелектуални затруднения (наричани тогава умствена изостаналост или слабоумие).
• Глухи или слепи хора

Духовенство

В Хартхайм са убити близо 350 свещеници. Сред жертвите са 310 полски свещеници, седем германци, шестима чехи, четирима люксембургци, трима холандци и двама белгийци. Много от тях са взети от Свещеническия блок в концентрационния лагер Дахау.

Капеланът на Дахау, Херман Шайперс, също е преместен в блока за инвалиди на лагера, за да може да бъде отведен в Хартхайм. Сестрата на Шайперс - която поддържала връзка с него по пощата - проследила д-р Бернсдорф, който отговарял за духовниците, затворени в свещеническия блок. Тя му казала, че в Мюнстерланд много хора знаят, че затворените свещеници са изпращани в газовите камери. След разговора Бернсдорф се обадил в комендантството в Дахау. Шайперс съобщава, че на същия ден, 13 август 1942 г., той и още трима германски духовници са спасени от изпращане в Хартхайм. Те били преместени от блока за инвалиди, където Schutzstaffel (SS) изпращали затворници, когато щели да бъдат изпратени в друг лагер. Четиримата духовници са изпратени обратно в блока за свещеници.

Автобусът, който е откарал жертвите до Hartheim

Свързани страници

• Нацистката евгеника
• Холокостът
• Нацистка Германия