Нацистка евгеника: идеология, стерилизации, Акция T4 и Холокост
Задълбочен преглед на нацистката евгеника: идеология, масови стерилизации, ужаса на Акция T4 и връзката ѝ с Холокоста.
Нацистката евгеника е набор от идеологии и практики, които станаха централен елемент от политиката в нацистка Германия след идването на власт на националсоциалистите през 1933 г. Тази идеология комбинира расова теория, социален дарвинизъм и „расова хигиена“ (racial hygiene) — псевдонаучни твърдения, че някои хора и „раси“ са биологически превъзходни, а други са „низши“ или „нежелателни“. По мнение на нацистите арийската раса е „господстващата раса“ и трябва да бъде „защитена“ от „ослабване“ чрез вмешателства в човешката наследственост. Освен етнически групи, като тези, към които са отправени предразсъдъци срещу други народи, нацистите считат за „недостойни за живот“ и големи групи от хора с увреждания или с повтарящи се наследствени заболявания.
Идеологични и „научни“ претекст
Евгениката преди нацистите е била международно движение, но националсоциалистите я радикализират и прилагат като държавна политика. Те използват „научни“ аргументи, статистики и медицински експертизи, за да легитимират дискриминация, лишаване от права и насилствени мерки. Това дава основание на законодателни актове, административни процедури и медико-правни институции, които решават кой има право да живее, да се размножава или да остава в обществото.
Закони, стерилизации и административни процедури
Скоро след идването си на власт нацистите приемат закони, които усъвършенстват и институционализират евгеничните практики. Най-известният е „Закон за предотвратяване на наследствено болните“ (Gesetz zur Verhütung erbkranken Nachwuchses) от 1933 г., който дава правна основа за принудителна стерилизация на хора, за които държавата решава, че имат „наследствени“ заболявания. Чрез специални „наследствено-здравни“ съдилища (Erbgesundheitsgerichte) хиляди хора са обявявани за „неподходящи“ да имат деца. В резултат на тези политики повече от 400 000 души са принудително стерилизирани — операция, която ги лишава от възможността да създават поколение.
Акция T4 и центрове за евтаназия
Нацистката политика към хората с увреждания ескалира до систематично убийство. През 1939 г. започва програма, известна като „Акция T4“, която има за цел да „освободи“ обществото от хора, смятани за „живот недостоен за живеене“. Тази програма е администрирана на високо ниво и е ръководена от лица като Филип Бьолер и д-р Карл Брант. В рамките ѝ хора с увреждания са транспортирани към специални центрове за евтаназия, сред които са познатите Хадамар и Хартхайм, както и други места като Sonnenstein и Grafeneck.
Методите са брутални: убиване чрез смъртоносни инжекции, систематично лишаване от храна, както и използване на отровен газ — в някои случаи във фургони (газови вани на колела) и в improvised или специално построени газови камери. По официални данни в центровете, пряко свързани с Акция T4, са убити десетки хиляди хора; общият брой на жертвите на широката програма за „евтаназия“ и свързаните с нея убийства през войната се оценява на десетки хиляди до стотици хиляди в зависимост от методологията на изчисленията.
Лагери на смъртта и връзката с Холокоста
Опитите да се приложат „ефективни“ методи за масово убийство в рамките на акциите срещу хора с увреждания непосредствено подпомагат развитието на техники и административни практики, които по-късно са използвани в лагери за изтребление (лагери на смъртта). Нацистката държава разширява машината на насилието: под предлог на „преселване“, „трудова приспособимост“ или „релокация“ милиони хора — предимно евреи и роми, както и политически противници, социални маргинали, сексуални малцинства и други групи — са депортирани до лагерите, където мнозина са убити в газови камери или умират от глад, заболявания и изтощителен труд.
Нацистите преследват целта да „изтребят“ (унищожат) големи групи хора в рамките на т.нар. „крайно решение“ (Finale Lösung). Много от техниките — систематично организирани транспортни логистики, предсензорни и бюрократични процедури за регистрация, селекция и убийство — имат своите прообрази и опит в практиките, използвани срещу хората с увреждания.
Ролята на лекарите, администрацията и обществото
В нацистката система значителна част от медицинските професионалисти и административни органи участват пряко в прилагането на евгенични и убийствени политики — от диагнози и решения за стерилизация до извършване на убийства. Това води до разследвания и съдебни процеси след края на войната, сред които е и Нюрнбергският процес срещу лекари (Doctors’ Trial). Отговорността на медицинската общност поражда дълбоки дебати и политики в областта на медицинската етика след войната, включително формулирането на Нюрнбергския кодекс за човешките изследвания и акцент върху информираното съгласие.
Последици, памет и уроки
- Мащабът и жестокостта на нацистката евгеника оставят дълбоки следи: разрушени животи, семьи и общности, и множество трайни социални и етични последици.
- Следвоенното правосъдие изправя пред съда някои от виновниците, а науката и медицинската етика преосмислят принципите на експериментиране и грижата за уязвими групи.
- Днес паметници, музеи и научни изследвания документират и обясняват тези престъпления, за да предотвратят повторение и да образоват обществото за опасностите от расова теоретизация и държавно санкционирана дискриминация.
Нацистката евгеника не е само исторически факт: тя е предупреждение за това как псевдонаучни идеологии, комбинирани с власт и бюрокрация, могат да доведат до масови нарушения на човешките права и до геноцид. Разбирането на механизмите, правните и социални условия, които позволяват такива практики, е важно за защитата на човешкото достойнство и за предотвратяване на бъдещи злоупотреби.
Газова камера в болница Хадамар
Групи, обект на нацистите
Според идеите на нацистите за евгеника много различни групи хора са "непълноценни" или "недостойни за живот". Сред тях са:
- Евреите
- Роми
- Хора с умствени и физически увреждания
- Сред тях са хора с епилепсия, шизофрения, биполярно разстройство, интелектуални затруднения, церебрална парализа, мускулна дистрофия, глухота и слепота.
- хора, които не са съгласни с политическите убеждения на нацистите (като комунисти и социалисти).
- Лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ) хора
- Хора, които не могат да работят
- Славянски народи
- Чернокожи
- Престъпници
"Информационен плакат" в подкрепа на евгениката от изложбата "Чудесата на живота" в Берлин през 1935 г.
Ролята на Съединените щати
Движението за евгеника е много популярно в Съединените щати по времето, когато се разпространява в Германия. Калифорнийски евгеници започват да пишат материали, които насърчават евгениката и стерилизацията, и ги изпращат на германски учени и медицински специалисти. До 1933 г. в Калифорния са принудени да се стерилизират повече хора, отколкото във всички останали американски щати, взети заедно. Нацистите получават идеята за своята програма за задължителна (принудителна) стерилизация отчасти от програмата на Калифорния.
През 1927 г. в Берлин е създаден Институтът по антропология "Кайзер Вилхелм" (KWIA) с голяма финансова подкрепа от американската филантропска група "Рокфелер". Директор на KWIA е Ойген Фишер, немски професор по медицина, антропология и евгеника. Фишер твърди, че е открил научни доказателства за идеите на нацистите за евгеника, и нацистите използват работата му, за да оправдаят политиката си в областта на евгениката.
През 1934 г. калифорнийският лидер в областта на евгениката К.М.Гьоте посещава Германия. По онова време в Германия насилствено се стерилизират повече от 5000 души месечно. Гьоте се похвалил на свой колега:
"Ще ви бъде интересно да научите, че работата ви е изиграла важна роля за формирането на мнението на групата интелектуалци, които застават зад Хитлер в тази епохална програма. Навсякъде усещах, че мненията им са били изключително стимулирани от американската мисъл... Искам, скъпи ми приятелю, да носиш тази мисъл със себе си до края на живота си, че наистина си подтикнал към действие едно голямо правителство от 60 милиона души."
Изследователят на евгениката Хари Х. Лафлин често се хвалел, че неговият модел на закони за евгенична стерилизация е бил приложен в Нюрнбергските закони на Германия. През 1936 г. Лафлин е поканен на церемония по връчване на награди в Хайделбергския университет в Германия. (Церемонията е насрочена за годишнината от деня, в който Хитлер уволнява всички евреи от факултета в Хайделберг две години по-рано). На Лафлин е предложена почетна докторска степен за работата му върху "науката за расовото прочистване". Лафлин не можеше да си позволи да присъства и трябваше да вземе докторската си степен от института "Рокфелер". След това с гордост споделил наградата с колегите си, като отбелязал, че според него тя показва "общото разбиране на германските и американските учени за същността на евгениката".
Възгледите на Хитлер за евгениката
Адолф Хитлер чете книги за расова хигиена, докато е в затвора Ландсберг. "Расовата хигиена" е съвкупност от идеи, според които само на определени хора трябва да се разрешава да имат деца. На хората, които принадлежали към раси, считани за "низши", не се разрешавало да имат деца. По този начин тези раси в крайна сметка щели да изчезнат.
Хитлер вярва, че Германия е станала слаба и е била отровена от "по-нисши" хора. Той вярва, че тези "непълноценни" хора разрушават германското общество и са причината за проблемите на Германия.
Във Втората си книга, която никога не е публикувана по време на нацистката епоха, Хитлер възхвалява древногръцкия град Спарта. В Спарта всички новородени бебета били преглеждани внимателно. Всяко бебе, което изглеждало слабо, болно или имало някакво увреждане, било убивано. Само на здравите и силни деца се разрешавало да живеят. Това означавало, че те са единствените живи хора, които могат да имат деца и да продължат спартанската раса. Хитлер възхвалява този ранен модел на евгениката:
Излагането на болни, слаби, деформирани деца, накратко, тяхното унищожаване [убийство], е било по-достойно и всъщност хиляди пъти по-хуманно от жалкото безумие на нашето време [при което се позволява на най-инвалидните хора да оцелеят], и то на всяка цена... за да се създаде впоследствие раса от дегенерати, обременени с болести.
По принцип Хитлер казва, че е по-добре (и по-евтино) да се убиват хора с увреждания, отколкото да им се позволява да живеят и да имат деца. Той е смятал, че ако на хората с увреждания се позволи да имат деца, техните деца също ще имат увреждания. Така че хората с увреждания трябва да бъдат убивани, за да се предотврати "размножаването [създаването] на раса от" "непълноценни" хора.
По-късно Хитлер прилага същите идеи към други хора, които смята за "по-нисши". Холокостът се основава на идеята, че всички тези "непълноценни" хора трябва да бъдат избити, за да не съществуват повече в Третия райх - планираната от Хитлер нацистка империя.
Заповед на Хитлер за действие T4
Нацистка програма за евгеника
При организирането на програмата си за евгеника нацистите се вдъхновяват от програмите за принудителна стерилизация в САЩ и особено от законите за евгеника, приети в Калифорния.
На 14 юли 1933 г. нацистите приемат Закон за предотвратяване на наследствено болни потомци. ("Наследствени болести" са генетични нарушения, които се предават от родителите на децата. "Потомство" означава "деца"). Този закон прави няколко неща:
- Тя изискваше всеки с генетично заболяване да бъде стерилизиран.
- Той задължава лекарите да докладват на нацистите за всеки пациент с генетично заболяване (с изключение на жените над 45-годишна възраст).
- С него се въвеждат глоби за наказване на лекарите, които не сътрудничат на закона.
През 1934 г. близо 4000 души обжалват съдебни решения, според които трябва да бъдат стерилизирани. Общо 3 559 от жалбите (89%) са неуспешни. До края на нацисткия режим нацистите създават над 200 наследствени здравни съдилища (Erbgesundheitsgerichte). Въз основа на техните решения над 400 000 души са били принудени да бъдат стерилизирани.
Нацистки институции за евгеника
Нацистите превръщат шест психиатрични болници в "Центрове за евтаназия", където хората с увреждания (включително деца) са отвеждани, за да бъдат убити. Тези шест болници са Бернбург, Бранденбург, Графенек, Хадамар, Хартхайм и Зоненщайн - центрове за евтаназия.
Първоначално нацистите убиват пациентите в газови фургони. Пациентите са били поставяни във фургони, а изгорелите газове от двигателите на фургоните са били изпомпвани във фургоните. Въглеродният окис в изгорелите газове убивал пациентите. По-късно в центровете за евтаназия са изградени газови камери, в които се използва чист въглероден оксид за умъртвяване на пациентите.
Идентифициране на "генетично болни" хора
През юли 1934 г. нацистка Германия приема Закон за опростяване на здравната система. Този закон определя правилата, по които нацистите ще решават дали даден човек е "генетично болен". Човекът ще бъде изпратен в Съд за генетично здраве, който ще реши дали трябва да бъде стерилизиран.
Лекарските кабинети и социалните служби трябва да предоставят на нацистите информация за хора, които може да са "генетично болни".
Нацистките политики на евгеника по отношение на брака
Нюрнбергските закони от 1935 г. задължават всеки, който иска да се ожени, да се изследва за генетични нарушения. Целта на това правило е била да се гарантира, че "арийската раса" ще остане "чиста", без хора с увреждания в нея. По време на запознанства всеки бил насърчаван да разпитва внимателно партньора си за това дали някой в семейството му някога е имал генетично разстройство. На членовете на Schutzstaffel (SS) било наредено внимателно да разпитват евентуалните брачни партньори, за да се уверят, че в семейството им няма наследствени заболявания или лудост, но да правят това внимателно, за да не наранят чувствата на жената. Било им казано, че ако трябва да отхвърлят жената по евгенични причини, трябва да го направят учтиво и да не я разстройват.
Газов ван в Хартхайм за убийство на пациенти
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява нацистката евгеника?
О: Нацистката евгеника е набор от убеждения и правила, които са много важни за нацистка Германия по време на Втората световна война. Според тези убеждения арийската раса е господстващата раса - най-добрата от всички - и всички други раси са низши (не толкова добри). Имало е и много други хора, за които нацистите са вярвали, че са "недостойни за живот", като например хората с увреждания.
Въпрос: Как нацистите са се опитвали да се отърват от тези, които са смятали за "непълноценни"?
О: Нацистите се опитват да се отърват от тези, които смятат за "непълноценни", като принуждават над 400 000 души с увреждания да бъдат стерилизирани (да им бъде направена операция, която да им направи невъзможно да имат деца) и убиват над 300 000 души с увреждания в рамките на програма, наречена "Акция Т4". В рамките на тази програма нацистите изпращат хора с увреждания на места като Центровете за евтаназия в Хадамар и Хартхайм, където те са убивани със смъртоносни инжекции и отровен газ, във фургони и газови камери в Центровете за евтаназия.
Въпрос: Какво са научили нацистите от убийствата на хора с увреждания?
О: От убийствата на хора с увреждания нацистите научават как да изграждат лагери за изтребление (лагери на смъртта). Те използват тези лагери на смъртта като част от целта си да изтребят (убият всички) евреи и роми в Европа. Те изпращат и много други хора, които смятат за непълноценни, в концентрационни лагери, където са принудени да работят като роби.
Въпрос: Кого нацистите са смятали за по-висш?
О: Нацистите са смятали членовете на арийската раса за по-висши в сравнение с всички останали раси, които са смятали за по-нисши или не толкова добри.
В: Какво представляваше акция Т4?
О: Акция Т4 е програма, създадена от нацистите, при която над 300 000 инвалиди са убити чрез смъртоносни инжекции или отровен газ в центровете за евтаназия Хадамар или Хартхайм.
В: Къде нацистка Германия е изпращала хората, считани за "непълноценни"?
О: Считаните за "непълноценни" от нацистка Германия са изпращани или в лагери за изтребление (лагери на смъртта), където целта им е била изтребване (избиване на всички) на евреите и ромите в Европа, или в концентрационни лагери, където са ги принуждавали да полагат робски труд.
обискирам