Нацистка Германия (Трети райх) 1933–1945 — определение и факти
Нацистка Германия (Трети райх) 1933–1945: ключови факти, идеология, възход и падение, Холокостът, Втората световна война и последствия — ясен исторически обзор за студенти и изследователи.
Нацистка Германия е периодът, в който нацистката партия на Адолф Хитлер контролира Германия. Понякога се нарича и Трети райх (на немски: Drittes Reich), което означава "Трета империя" или "Трето царство". Първата германска империя е Свещената римска империя. Втората е Втората германска империя от 1871 до 1918 г. Нацистите казват, че създават третата, макар самата тя изобщо никога да не е била монархия. Въпреки това терминът "Трети райх" беше по-популярен в други държави. В Германия той е бил просто Райхът (произнася се "рике") или Големият германски райх (на немски: Großdeutsches Reich).
Адолф Хитлер ръководи нацистка Германия до разгрома ѝ във Втората световна война в битката за Берлин и се самоубива през 1945 г. Нацистката партия е унищожена през същата година, тъй като нейните лидери бягат, арестувани са или се самоубиват. Някои от тях са екзекутирани за военни престъпления от западните и съветските сили. Други оцеляват, като някои от тях получават важни постове. Въпреки това тяхната расова политика никога повече не се задържа на власт в Германия.
Нацисткото правителство е създадено с идеята, че някои раси са по-добри от другите. Нацистите смятат, че "арийската раса" (чистите германци) е най-добрата от всички раси и заслужава власт и уважение. Тази идея печели уважение, след като Голямата депресия прави много важни хора бедни и безсилни. Хитлер обвинява за проблемите еврейските капиталисти и комунистическите банди. Той успява да накара германците да се чувстват като невинни жертви, които трябва да поемат управлението на Европа.
Когато в края на Втората световна война нацисткият режим е унищожен, Германия е разделена на четири "окупационни зони". Съветският съюз завладява Източна Германия. Обединеното кралство, Франция и Съединените щати получиха части от Западна Германия.
Как нацистите дойдоха на власт
Нацистите използват икономическата криза, страхове от комунизъм и политическа нестабилност, за да натрупат подкрепа. След назначаването на Хитлер за канцлер през януари 1933 г. режимът бързо премахва политическата опозиция чрез закони и насилие. През март 1933 г. парламентът приема Закона за пълномощията (Ermächtigungsgesetz), който дава широка власт на правителството и фактически разпуска демократичните институции. Последвала е систематична "глайхшалтунг" (синхронизация) — унифициране на обществения живот, медиите, съдебната система и образованието под контрола на партията.
Вътрешна политика, репресии и контрол
Режимът изгражда мощен репресивен апарат: СС (Schutzstaffel), Гестапо и мрежа от концлагери за задържане и унищожаване на противници. Свободата на словото и печата изчезва, синдикатите са забранени, а независимите партии — премахнати. Нацистката идеология прониква в училищата, културата и науката. Етническите и расови закони, най-известни като Нюрнбергските закони от 1935 г., отнемат граждански права от евреи и други групи.
Икономика и общество
Икономическата политика на режима включва държавни програми за заетост (строеж на пътища, военни поръчки), силна милитаризация и реструктуриране на промишлеността в полза на подготовка за война. Това намалява безработицата, но прави икономиката зависима от постоянна експанзия и военни усилия. Социалните политики насърчават традиционните роли на семейството, а също така подлагат различни "нежелателни" групи на дискриминация и преследване.
Преследване и Холокост
Една от най-зловещите черти на режима е систематичното преследване и убийство на милиони хора. В центъра е програмата за окончателно решение на "еврейския въпрос" — Холокостът, при който са убити около 6 милиона евреи. Освен тях жертви стават и роми, хора с увреждания, политически противници, хомосексуалисти, Свидетели на Йехова и други. Системата на лагерите на смъртта, масовите стрелби и промишленото убийство в газови камери представляват централен елемент от нацистките престъпления срещу човечеството.
Външна политика и Втората световна война
Външната политика на Третия райх е насочена към ревизия на установения след Първата световна война ред и към териториално разширение. Това включва аншлъс на Австрия, окупацията на Судетската област и нахлуването в Полша през септември 1939 г., което предизвиква Втората световна война. Войната се разраства в цяла Европа и отвъд, като нацистка Германия създава съюзи (основно с Италия и Япония) и окупира големи територии. По време на войната се извършват безброй военни престъпления и систематични зверства спрямо цивилното население.
Крах, съд и последици
Военният провал и коалицията на Съюзниците довеждат до разгрома на нацисткия режим през 1945 г. Хитлер се самоубива в края на април 1945 г., а Германия капитулира през май. Веднага след войната са организирани Нюрнбергските процеси (1945–1946) срещу най-висшите лидери на нацисткия режим, където мнозина са признати за виновни и осъдени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В Германия и в цяла Европа започва процес на денацификация, възстановяване и преследване на извършителите на престъпления.
Разделение и дългосрочно наследство
Следвоенната Германия е разделена на четири окупационни зони, които по-късно водят до създаването на Федерална република Германия (Западна Германия) и Германска демократична република (Източна Германия) през 1949 г. В продължение на десетилетия нацисткото минало продължава да бъде предмет на изследване, съдебни дела и обществен дебат. Нацистката идеология е криминализирана и маргинализирана в следвоенна Германия, а паметта за жертвите се поддържа чрез музеи, мемориали и образование.
Съвременна оценка: Нацистка Германия остава в историята като режим, който комбинира тоталитарен контрол, агресивна външна политика и систематично насилие срещу определени групи от населението. Последствията му — човешки, политически и морални — продължават да влияят върху Европa и света и днес.
История
Нацистите идват на власт през 1933 г. и с помощта на "закон за пълномощията" и референдум установяват абсолютна власт. Те централизират Германия, заменяйки местното самоуправление. Разширяват собствения си "Schutzstaffel" и го поставят под контрола на местната полиция, а за откриване и унищожаване на политическите врагове създават "Гестапо". Незабавно забраняват на евреите да заемат важни длъжности, а скоро ги ограничават и по други начини. След няколко години те изграждат въоръжените сили далеч отвъд ограниченията на Версайския договор.
Втората световна война: 1939-1945 г.
На 1 септември 1939 г. германските войски нападат Полша, с което започва Втората световна война. С над един милион войници армията на Хитлер лесно превзема Полша, като губи около 59 000 войници. страната им е нападната и от Съветския съюз от изток. Полша губи над 900 000 войници.
На 12 октомври 1939 г. Хитлер изпраща писмо до Обединеното кралство, в което обещава мир. Британците продължават войната.
Хитлер завладява Франция в битката за Франция. След това изпраща Луфтвафе да атакува Англия. Уинстън Чърчил, сега министър-председател на Обединеното кралство, не се предава. Битката за Великобритания продължава от юли до октомври 1940 г. Когато тя се проваля, Хитлер нарежда масова бомбардировка на Лондон. Това също се проваля и Хитлер решава да се насочи на изток за своята расова война за унищожаване на славяните и евреите. Това дава време на Великобритания да си възвърне властта.
През 1941 г. Хитлер нарежда операция "Барбароса". Тя продължава от 22 юни 1941 г. до 5 декември 1941 г. Йосиф Сталин, лидерът на Съветския съюз, е отслабил армията си с Великата чистка, която е убила много руски офицери преди войната.
По време на операция "Барбароса" загиват много повече съветски войници, отколкото германски. При Сталинград обаче загиват по около един милион войници от двете страни. Докато Съветският съюз може да замени загубите си, Германия не може.
След Сталинград германците губят инерцията си. Съветите се поучиха от дългите кампании, воюваха по-добре и се сдобиха с много нови оръжия от много ефективни заводи. Съединените щати, Великобритания, Франция и Съветският съюз се сражават заедно и настъпват срещу по-малката германска армия. През май 1945 г. те превземат Берлин, за да спечелят войната.
Много хора от всички страни на войната загиват в боевете в Европа, включително:
- Около един милион германски войници.
- Около един милион френски, британски и американски войници.
Докато се сражава в Съветския съюз:
- Загиват около 5 милиона германски войници и войници от други фашистки страни.
- В боевете срещу тях загиват около 7 милиона съветски войници.
- Около 2 милиона съветски войници умират в нацистките концентрационни лагери и лагери за военнопленници от глад, болести, измръзване и екзекуции.
- Около 10-15 милиона съветски цивилни граждани умират от глад, екзекуции и Холокост.
След като Съюзниците превземат Германия, Съветският съюз създава Германската демократична република. Това е социалистическа държава, която следва комунизма. Обединеното кралство, Съединените щати и Франция създават Федерална република Германия в западната част на страната. Това беше демократична държава.
Християни
Когато нацистите завладяват Германия, повечето хора в страната са християни. Нацистите искаха да променят начина на мислене на хората и не харесваха християнските църкви. Те наблюдавали внимателно свещениците и често ги арестували или наказвали. Към 1940 г. свещеници от цялата нацистка империя са затворени заедно в концентрационния лагер Дахау.
Нацистките лидери като Мартин Борман, Йозеф Гьобелс, Хайнрих Химлер и АлфредРозенберг, подкрепяни от Хитлер, в крайна сметка искат да унищожат християнството. Химлер и Розенберг са имали някои езически идеи. Други, като Борман, са били атеисти. Самият Хитлер ненавиждал християнството, но знаел, че то е важно в германската политика и култура. Поради това той обикновено казвал, че иска да изчака до края на войната, за да се отърве от църквите.
Християнските църкви са третирани зле от нацистите, но по-малките религиозни групи, като евреите и Свидетелите на Йехова, са третирани много по-зле. Нацистите се опитват да убият всички евреи в Европа. Те изпращат хора от други религии, като Свидетелите на Йехова, в концентрационни лагери и лагери на смъртта. Кампанията на нацистите срещу църквите се нарича Kirchenkampf.
Нацистите се опитват да завладеят протестантските църкви в Германия, като ги обединят в една благоприятна за нацистите църква на Националния райх. Някои протестанти подкрепят тази идея. Когато обаче нацистите се опитват да променят Библията, за да кажат, че Исус не е евреин, група пастори основават Изповядващата църква. Изповядващата църква не подкрепя нацистките идеи за контрол над религията или за промяна на Библията. Нацистите обявяват Църквата за незаконна и арестуват стотици нейни пастори.
Хитлер не харесва Католическата църква и се притеснява от нейното влияние върху германската политика. През 1933 г. новото му правителство подписва договор (Райхконкордат) с Ватикана. Договорът обещаваше да позволи на католиците да контролират собствената си църква, но казваше, че свещениците не могат да се занимават с политика. След това обаче Хитлер закрива всяка католическа организация, която не е църква - като католически политически партии, групи за младежи, профсъюзи и вестници. Той убива някои от лидерите на тези групи и в крайна сметка закрива всички католически училища. След това нацистите започват да нападат свещеници и монахини и арестуват много от тях. Папа Пий XI остро протестира в Mit brennender Sorge (папска енциклика от 1937 г.), в която се казва, че нацистките идеи като расизма са лоши и че нацистите преследват Църквата.
Много германци се ядосват, че правителството се намесва в църквите им, но други не се интересуват много. Малцина се опитаха да спрат правителството да убива религиозни малцинства като евреите. Църковните водачи се опитаха да спрат нацистите да се намесват в тяхната религия. Тъй като запазваха известна независимост от държавата, те можеха публично да изразяват несъгласие с някои правителствени политики. Например католическият епископ Аугуст фон Гален и протестантският епископ Теофил Вурм протестират срещу програмата на нацистите за избиване на инвалиди и болни хора. Някои религиозни лидери, като Мартин Ниймьолер, се застъпват за правата на човека в Германия. Няколко свещеници и пастори са екзекутирани за подпомагане на заговора за сваляне на Хитлер през 1944 г., включително пастор Дитрих Бонхьофер и отец Алфред Делп SJ.
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява нацистка Германия?
О: Нацистка Германия е периодът, в който Адолф Хитлер и нацистката партия контролират Германия. Понякога се нарича и Трети райх, което означава "Трета империя" или "Трето царство".
В: Кои са първите две германски империи?
О: Първата германска империя е Свещената римска империя, която просъществува от 800 или 962 г. до разпадането ѝ през 1806 г. по време на Наполеоновите войни. Втората е Германската империя от 1871-1918 г., която се разпада през 1918 г., когато кайзер Вилхелм II е принуден да се откаже от престола, когато през 1918 г. е създадена Ваймарската република.
Въпрос: Как Хитлер ръководи нацистка Германия?
О: Хитлер ръководи нацистка Германия до разгрома ѝ във Втората световна война през 1945 г., след което се самоубива. Нацистката партия е унищожена през същата година, тъй като нейните лидери бягат, арестувани са или се самоубиват. Някои от тях са екзекутирани за военни престъпления от западните и съветските сили, докато други оцеляват и получават важни постове.
Въпрос: Каква идея са имали нацистите за расата?
О: Нацистите са вярвали, че "арийската раса" (чистите бели германци) заслужава да властва над всички останали раси. Тази идея придобива уважение, след като Голямата депресия прави много важни германци бедни и безправни. Хитлер обвинява евреите, комунистите, либералите и много други за тези проблеми и кара много германци да се чувстват като невинни жертви, които трябва да поемат управлението на Европа.
Въпрос: Как нацистите се опитват да създадат империя?
О: Нацистите се опитват да създадат империя с колонии, като използват за модел колониите на своя съюзник Италия в Африка.
В: Какво се случва в края на Втората световна война?
О: В края на Втората световна война Германия е разделена на четири "окупационни зони". Съветският съюз завладява Източна Германия, а Обединеното кралство, Франция и Съединените щати - части от Западна Германия.
обискирам