Германска империя (1933 – 1945)

История

Нацистите идват на власт през 1933 г. и с помощта на "закон за пълномощията" и референдум установяват абсолютна власт. Те централизират Германия, заменяйки местното самоуправление. Разширяват собствения си "Schutzstaffel" и го поставят под контрола на местната полиция, а за откриване и унищожаване на политическите врагове създават "Гестапо". Незабавно забраняват на евреите да заемат важни длъжности, а скоро ги ограничават и по други начини. След няколко години те изграждат въоръжените сили далеч отвъд ограниченията на Версайския договор.

Втората световна война: 1939-1945 г.

На 1 септември 1939 г. германските войски нападат Полша, с което започва Втората световна война. С над един милион войници армията на Хитлер лесно превзема Полша, като губи около 59 000 войници. страната им е нападната и от Съветския съюз от изток. Полша губи над 900 000 войници.

На 12 октомври 1939 г. Хитлер изпраща писмо до Обединеното кралство, в което обещава мир. Британците продължават войната.

Хитлер завладява Франция в битката за Франция. След това изпраща Луфтвафе да атакува Англия. Уинстън Чърчил, сега министър-председател на Обединеното кралство, не се предава. Битката за Великобритания продължава от юли до октомври 1940 г. Когато тя се проваля, Хитлер нарежда масова бомбардировка на Лондон. Това също се проваля и Хитлер решава да се насочи на изток за своята расова война за унищожаване на славяните и евреите. Това дава време на Великобритания да си възвърне властта.

През 1941 г. Хитлер нарежда операция "Барбароса". Тя продължава от 22 юни 1941 г. до 5 декември 1941 г. Йосиф Сталин, лидерът на Съветския съюз, е отслабил армията си с Великата чистка, която е убила много руски офицери преди войната.

По време на операция "Барбароса" загиват много повече съветски войници, отколкото германски. При Сталинград обаче загиват по около един милион войници от двете страни. Докато Съветският съюз може да замени загубите си, Германия не може.

След Сталинград германците губят инерцията си. Съветите се поучиха от дългите кампании, воюваха по-добре и се сдобиха с много нови оръжия от много ефективни заводи. Съединените щати, Великобритания, Франция и Съветският съюз се сражават заедно и настъпват срещу по-малката германска армия. През май 1945 г. те превземат Берлин, за да спечелят войната.

Много хора от всички страни на войната загиват в боевете в Европа, включително:

• Около един милион германски войници.
• Около един милион френски, британски и американски войници.

Докато се сражава в Съветския съюз:

• Загиват около 5 милиона германски войници и войници от други фашистки страни.
• В боевете срещу тях загиват около 7 милиона съветски войници.
• Около 2 милиона съветски войници умират в нацистките концентрационни лагери и лагери за военнопленници от глад, болести, измръзване и екзекуции.
• Около 10-15 милиона съветски цивилни граждани умират от глад, екзекуции и Холокост.

След като Съюзниците превземат Германия, Съветският съюз създава Германската демократична република. Това е социалистическа държава, която следва комунизма. Обединеното кралство, Съединените щати и Франция създават Федерална република Германия в западната част на страната. Това беше демократична държава.

Християни

Когато нацистите завладяват Германия, повечето хора в страната са християни. Нацистите искаха да променят начина на мислене на хората и не харесваха християнските църкви. Те наблюдавали внимателно свещениците и често ги арестували или наказвали. Към 1940 г. свещеници от цялата нацистка империя са затворени заедно в концентрационния лагер Дахау.

Нацистките лидери като Мартин Борман, Йозеф Гьобелс, Хайнрих Химлер и АлфредРозенберг, подкрепяни от Хитлер, в крайна сметка искат да унищожат християнството. Химлер и Розенберг са имали някои езически идеи. Други, като Борман, са били атеисти. Самият Хитлер ненавиждал християнството, но знаел, че то е важно в германската политика и култура. Поради това той обикновено казвал, че иска да изчака до края на войната, за да се отърве от църквите.

Християнските църкви са третирани зле от нацистите, но по-малките религиозни групи, като евреите и Свидетелите на Йехова, са третирани много по-зле. Нацистите се опитват да убият всички евреи в Европа. Те изпращат хора от други религии, като Свидетелите на Йехова, в концентрационни лагери и лагери на смъртта. Кампанията на нацистите срещу църквите се нарича Kirchenkampf.

Нацистите се опитват да завладеят протестантските църкви в Германия, като ги обединят в една благоприятна за нацистите църква на Националния райх. Някои протестанти подкрепят тази идея. Когато обаче нацистите се опитват да променят Библията, за да кажат, че Исус не е евреин, група пастори основават Изповядващата църква. Изповядващата църква не подкрепя нацистките идеи за контрол над религията или за промяна на Библията. Нацистите обявяват Църквата за незаконна и арестуват стотици нейни пастори.

Хитлер не харесва Католическата църква и се притеснява от нейното влияние върху германската политика. През 1933 г. новото му правителство подписва договор (Райхконкордат) с Ватикана. Договорът обещаваше да позволи на католиците да контролират собствената си църква, но казваше, че свещениците не могат да се занимават с политика. След това обаче Хитлер закрива всяка католическа организация, която не е църква - като католически политически партии, групи за младежи, профсъюзи и вестници. Той убива някои от лидерите на тези групи и в крайна сметка закрива всички католически училища. След това нацистите започват да нападат свещеници и монахини и арестуват много от тях. Папа Пий XI остро протестира в Mit brennender Sorge (папска енциклика от 1937 г.), в която се казва, че нацистките идеи като расизма са лоши и че нацистите преследват Църквата.

Много германци се ядосват, че правителството се намесва в църквите им, но други не се интересуват много. Малцина се опитаха да спрат правителството да убива религиозни малцинства като евреите. Църковните водачи се опитаха да спрат нацистите да се намесват в тяхната религия. Тъй като запазваха известна независимост от държавата, те можеха публично да изразяват несъгласие с някои правителствени политики. Например католическият епископ Аугуст фон Гален и протестантският епископ Теофил Вурм протестират срещу програмата на нацистите за избиване на инвалиди и болни хора. Някои религиозни лидери, като Мартин Ниймьолер, се застъпват за правата на човека в Германия. Няколко свещеници и пастори са екзекутирани за подпомагане на заговора за сваляне на Хитлер през 1944 г., включително пастор Дитрих Бонхьофер и отец Алфред Делп SJ.

Свързани страници

• Адолф Хитлер
• Втората световна война
• Холокостът
• Жертви на Холокоста