Професионален съюз

Дейности

Профсъюзите правят много неща за своите членове. Това включва:

• Колективно договаряне: Лидерите на синдиката работят с ръководството (хората, които управляват предприятието), за да постигнат договор, който дава на работниците това, което искат. Това е така, защото синдикалните лидери могат да заплашват със стачка.
• Предимства: В началото профсъюзите са изплащали на членовете си обезщетение за безработица в случай на нараняване на работното място, несправедливо уволнение или болест. Днес това обикновено се прави от правителството. Профсъюзите могат също така да предоставят на членовете си адвокат, който да ги представлява, ако някога бъдат съдени в съда или обвинени в престъпление.
• Политика: Профсъюзите често работят за приемането на закони, които помагат на тяхната кауза. Някои от тях събират пари за политици, които са приятелски настроени към профсъюзите. Те също така лобират за закони, които помагат на профсъюзите. Някои политически партии са много близки до профсъюзите, като например Лейбъристката партия в Обединеното кралство.

Член 8 от Международния пакт за икономически, социални и културни права гарантира правото на създаване и присъединяване към синдикати и на стачки.

Удари

Ако колективното договаряне не дава резултат, профсъюзите често използват стачки, за да постигнат исканията си. Обикновено обаче заплахата от стачка е достатъчна: над 98% от договорите на синдикатите се подновяват без стачка.

История

Професионалните съюзи са наследници на търговските гилдии от Средновековието. Тези гилдии са се състояли от независими квалифицирани работници (или занаятчии), които са били обучавани и квалифицирани от гилдия.

Британски синдикати 1750-1850

Профсъюзът е обединение на хора от различни професии, които искат да запазят и подобрят работните си места и условията си на труд и живот. Членовете на един профсъюз обикновено работят в един и същи бранш.

В крайна сметка профсъюзът е приет като факт от британските правителства и работодатели, но с много борба. Приемането на профсъюзите не е случайно; то се случва, когато британската индустрия е най-уверена, а стабилният икономически растеж е потиснал революционния ентусиазъм. В същото време това е средство, с което работодателите могат да откупят недоволството с по-високи заплати и по-добри условия на труд.

Това не означава, че профсъюзите са били харесвани от истаблишмънта. Всъщност профсъюзите е трябвало да се погрижат да си създадат добър имидж в условията на средата на Виктория, за да спечелят толерантност и приемане. В началото на XIX в. обаче бъдещето на профсъюзите не е сигурно.

Развитие на синдикатите

Профсъюзите се развиват бавно във Великобритания, но могат да се проследят още от Средновековието. В средновековните градове и села започват да се развиват търговски гилдии. Както майсторите, така и работниците са били прикрепени към гилдията на своя конкретен занаят.

През 1563 г. правителството на Елизабет 1 приема Устав на артистите. Уставът има някои отрицателни последици, като например забраната чираците да търсят работа извън енорията си, но има и положителни последици, като например задължението на мировите съдии да поддържат стандарта на живот и да наблюдават чираците в своя район. Това означава, че занаятчиите са получили известна защита от държавата.

През XIX век нагласите се променят. Хората вече ненавиждаха държавната намеса в бизнеса си. С нарастването на населението се увеличавал и размерът на предприятията и вече не било възможно работодателите да поддържат лични отношения с всеки служител. Поради тази причина през 1813 г. уставът е отменен. Сега работниците започват да създават търговски клубове и асоциации, за да защитават индустриалните и личните си интереси.

Първите профсъюзи са били само за квалифицирани "занаятчии". Тези занаятчийски профсъюзи или "общества" са били създадени главно сред обущари, печатари и механици. Занаятчийските профсъюзи са се отличавали с това, че са имали:

1. Социални помощи.
2. Правила за чиракуване - броят на новопостъпилите в занаята е строго ограничен.
3. Такси за участие.
4. Колективно договаряне с работниците за определяне на нивата на заплатите.

Занаятчийските дружества са имали само няколко членове и са били ограничени до определен занаят в определен град. Членовете им обикновено са били грамотни и рационалистично настроени. Същинското дружество обикновено се е помещавало в публичен дом, където са се провеждали събранията и т.н.

Приятелски дружества

Те се различават от професионалните съюзи, но имат някои общи функции. Приятелските дружества са били организации за самопомощ. Срещу абонаментна такса те предоставяха финансова помощ на работниците например в случай на смърт или заболяване. Обикновено те са базирани на местно ниво; през 20-те години на XIX в. в Тайнсайд има 165 дружества с общо 10 000 членове. Постепенно дружествата или групите от работници се обединяват в по-големи организации, наречени "комбинации". Вместо просто да изплащат обезщетения, те стават по-борбени и започват да лобират за по-добри условия, по-добро заплащане и т.н. Работниците също така можеха да подават петиции до парламента, когато имаха конкретни оплаквания, свързани например с условията на труд или заплатите. През XVIII в. тези професионални клубове стават все по-агресивни и влиятелни. Малките групи се обединяват в "комбинации" и провеждат кампании за подобряване на условията на труд и изискват по-високи заплати. Някои от тях организират местни стачки.

Комбинирани актове

Правителството осъзна, че трябва да се направи нещо по отношение на комбинациите. Аристокрацията се притеснява от броя и силата на комбинациите. Френската революция само ги изплашила още повече. В резултат на гореспоменатата ситуация са въведени Законите за комбинациите от 1799 г. и 1800 г. Законите забраняват на профсъюзите да се обединяват, за да водят кампании за по-добри условия на труд и за увеличаване на заплатите. Ако работниците нарушат този нов закон, те могат да бъдат изпратени в затвора за срок до 3 месеца. Този закон се прилагал стриктно.

Комбинираните актове нямат голям успех, а профсъюзът просто продължава да работи тайно. Е.П. Томсън твърди, че броят на профсъюзите дори се е увеличил. Някои профсъюзи се наричали "приятелски дружества" и по този начин продължавали да работят. През 1823 г. лондонски шивач на име Франсис Плейс оглавява движението за отмяна. С подкрепата на депутата Джоузеф Хюм правителството е убедено да създаде парламентарна комисия, която да разгледа въпроса за отмяната. Правителството вече не се страхуваше от революция, а комбинациите и мирните преговори вече изглеждаха приемливи. Комитетът препоръча отмяната на законите за комбинациите и парламентът предприе съответните действия. Актовете за комбинациите са отменени през 1824 г. Профсъюзите вече са законни.

Стачките бързо започват в цялата страна. Тогава правителството решава да въведе Закон за изменение на комбинацията през 1825 г., който разрешава съществуването на профсъюзи, но им отказва правото да организират протести.

Проблемите на ранния синдикализъм

Профсъюзите се сблъскват с доста проблеми при създаването и организирането си:

1. Превантивното законодателство (закони и др.), най-вече законите за комбинацията от 1799-1800 г. 2. Разпространението на домашната система на работа. 3. идентичност на интересите между работодателя и домашния работник (домашните работници са имали контакт само с работодателя си, но не и с колегите си - работодателите са възприели "патерналистичен" подход към работниците си) 4. В началото на XIX в. фабричното производство не е било развито. Веднага след като фабриките са започнали да функционират, са се появили "работническите класи". Традиционната връзка на доверие между работодател и работници по-късно ерозира и работещите започват да се сдружават в клубове. 5. Опасения на правителството. Правителството вярвало, че всички работещи хора могат да се обединят в клубове и да реагират масово на социалните промени, които плашели правителството. Управляващите класи свързваха "комбинациите" с революция. Многобройните актове за комбинации от 1700-1800 г. имаха за цел да предотвратят създаването на профсъюзи.

Ранни национални професионални съюзи

През 20-те години на XIX в. се разпространява идеята за създаване на национален съюз.

През 1829 г. Джон Дохърти, производител на памук от Манчестър, свиква конференция на остров Ман, за да обсъди идеята за национален профсъюз. След това той създава Големия общ съюз на предачите на Великобритания и Ирландия. През юли следващата година той създава Национална асоциация за защита на труда, в която влизат представители на повечето професии. През 1831 г. асоциацията се разпада, главно поради лошите комуникационни връзки, които правят невъзможно организирането на събития.

Робърт Оуен и GNCTU

През февруари 1834 г. е създаден Великият национален консолидиран профсъюз, до голяма степен благодарение на Робърт Оуен. Оуен мечтае за социалистическо общество и се надява, че националният съюз ще помогне за това.

Робърт Оуен е важна фигура в създаването на GNCTU. Оуен и Дохърти са били съмишленици и GNCTU се основава на Големия общ съюз на Дохърти. Съюзът е силно повлиян от социализма на Оуен.

Защо е създадена GNCTU?

Целите на GNCTU са ясни и традиционни, поради което е трябвало да се използват стачни действия:

1. Подобряване на заплатите и/или условията;
2. Защита на работниците от влошаване на заплатите и/или условията на труд.

Провалът на GNCTU

Спорно е дали съюзът му е успял. Той продължава само шест месеца (от февруари до август 1834 г.). Оуен твърди, че в него членуват около половин милион души, но според други оценки броят им е около 16 000.

Съюзът се провали по няколко причини. Оуен не разбираше и не съпреживяваше страданията на работниците, които имаха истински и огромни притеснения. Общото събрание на работниците подкрепяше войнствените действия, но Оуен предпочиташе стабилния, по-легален подход. Размерът на GNTCU също така затруднява организирането на стачки. Допълнителен проблем е фактът, че много работодатели забраняват на служителите си да се присъединяват към ВНТСУ и отказват да ги пускат на работа, ако не са подписали документ, с който се отказват от организацията.

Мъчениците от Толпадъл

През февруари 1834 г. шестима работници от Толпадъл в Дорсет създават профсъюз. Средното семейство се нуждаело от 13 шилинга, за да оцелее, но мъжете получавали само 9 шилинга. Ръководени от Джордж Лавлес, работниците във фермата се борят за увеличаване на заплатите. Собственикът на земята Джеймс Фрамптън е решен да спре индустриалните действия; той докладва за групата на министъра на вътрешните работи лорд Мелбърн. Мъжете са арестувани, съдени и осъдени на седем години затвор. Съдията казал, че е направил това, за да ги даде за пример в името на стабилността на нацията. Мъжете станали известни като мъчениците от Толпудъл и желанието на съдията било изпълнено. Подкрепата за ВНКТУ рязко спада и до август 1834 г. той се разпада.

Професионални съюзи между 1835 и 1850 г.

Ортодоксалното мнение е, че през следващите 15 години след разпадането на GNCTU синдикалната дейност на практика спира, като много работници се включват в алтернативните реформи, приети от чартизма. Въпреки това в квалифицираните професии профсъюзите процъфтяват, като в началото на 40-те години на XIX в. в тях членуват около 100 000 души.

Критика

Профсъюзите са критикувани за това, че увеличават разходите на работниците. Поради това се твърди, че ще бъдат наемани по-малко хора. Профсъюзът може също така да защитава работниците, които според работодателя не са достатъчно продуктивни. Например много профсъюзи защитават работниците, които са работили дълго време на дадено работно място, от наказание или уволнение, дори ако новите работници са по-бързи.

Някои профсъюзи са свързани и с организираната престъпност, политическата корупция или дори с работодателите на работниците, които представляват.

Свързваща страница

• Свобода на събранията