Стачка: какво е, причини, форми и правен статус

Научете всичко за стачката: какво е, основни причини, форми на протест и правният статус в България и чужбина — примери, права и практически съвети за работници и синдикати.

Автор: Leandro Alegsa

Стачка (или просто стачка) е организирано и временно преустановяване на трудова дейност от група работници като форма на протест срещу работодателя или за постигане на искания по условия на труд, заплащане, работно време и др. Често стачките се организират от синдикатите, които водят преговори с работодателите или държавата. Исторически стачките придобиват особено значение по време на индустриалната революция, когато много хора са работили във фабрики и мини. Правният режим на стачката варира силно: в някои държави стачкуването е забранено, а в други то е защитено при спазване на определени формалности и ограничения.

Причини за стачки

Най-често стачковите действия се предприемат заради:

  • По-високо и/или справедливо заплащане;
  • Подобряване на условията на труд (безопасност, здраве, оборудване);
  • Промяна на работното време, почивки и отпуски;
  • Съхранение на работни места при преструктуриране или закриване на производства;
  • Протест срещу дисциплинарни уволнения, нарушения на колективни договори или политики на работодателя;
  • Политически искания, когато стачката има обществена/политическа цел.

Форми и видове стачки

Стачките могат да приемат различни форми:

  • Пикет — стачкуващите обикновено стоят пред работното място, скандират и държат знаци, за да привлекат вниманието на обществото и да възпрепятстват достъпа на клиенти или доставки. При пикетите работниците обикновено се стремят да останат мирни и да не пречат незаконно на движението.
  • Обща/генерална стачка — голям мащабен протест, включващ множество отрасли или цели региони.
  • Солидарна (вторична) стачка — когато служители от други предприятия спират работа в подкрепа на стачкуващите.
  • Спонтанна (wildcat) стачка — организирана без официално разрешение на синдиката или в нарушение на договорени процедури.
  • Икономическа и политическа — икономическите търсят материални подобрения; политическите имат преди всичко публични/политически цели.

Как се организира стачка

Типичните стъпки при организиране:

  • Колективни преговори и изчерпване на възможностите за споразумение (колективно договаряне);
  • Гласуване за стачка сред засегнатите работници (статутът на гласуването често е регламентиран в закон или устав на синдиката);
  • Уведомяване на работодателя и/или компетентните органи с определен срок преди започване (в държави, където това е изискване);
  • Провеждане на пикети, митинги и информационни кампании; поддържане на стачков фонд за подпомагане на участниците.

Правен статус и ограничения

Правото на стачка е предмет на националните закони, колективните договори и международните стандарти (например принципите на Международната организация на труда). В практиката има следните ограничения и особености:

  • В някои държави правото на стачка е конституционно гарантирано, в други е силно ограничено или забранено.
  • Често има специални правила за основни услуги (здравеопазване, полиция, енергетика, транспорт), където се изисква поддържане на минимално ниво на услуги, за да не се застраши обществената сигурност или здраве.
  • Изисквания като предварително уведомление, провеждане на гласуване сред членовете или опит за медиация/арбитраж могат да направят стачката законна; неспазването им може да доведе до квалификация като незаконна/незаконно прекъсване на работа.
  • Последствията за незаконна стачка могат да включват дисциплинарни мерки, дисциплинарни уволнения, гражданска отговорност за нанесени щети или съдебни забрани (инджанкции).
  • Работодателите могат да отговорят с мерки като временни заместващи работници („скъсове“), заключване на работното място (lockout) или искове пред съд за нарушаване на закона.

Права и задължения на страни

  • Работниците: имат правото да протестират, но трябва да спазват закона, обществените порядки и колективните договори; пикетите трябва да са мирни и да не нарушават чужди права (например да не блокират достъпа до болница).
  • Синдикатите: организират, водят преговори и често предоставят стачкови фондове и правна помощ; те могат да налагат правила за солидарност, като неработа с фирми в стачка.
  • Работодателите: могат да водят преговори, да търсят правни средства за ограничаване на щетите и да осигуряват минимални услуги, ако чрез закона са задължени да го правят.

Последици и механизми за решаване

Стачките могат да доведат до:

  • Постигане на исканите подобрения (увеличение на заплати, подобрени условия);
  • Икономически загуби за работодателя и работниците (загуба на доходи);
  • Политическо внимание и натиск върху работодателя или държавата;
  • Влошаване на трудовите отношения при продължителни конфликти.

За разрешаване на спорове често се използват: преговори, медиация, примирителни комисии, арбитраж или съдебни процедури. В някои случаи държавата може да наложи временно възобновяване на работата чрез законов механизъм, ако има сериозни рискове за обществото.

Практически съвети за участници

  • Информирайте се за законодателните изисквания и процедурите на синдиката;
  • Спазвайте правилата за мирни пикети и не пречете незаконно на трети лица;
  • Планирайте финансова подкрепа (стачков фонд) за покриване на основни нужди по време на стачката;
  • Подгответе информационна кампания, за да спечелите обществена подкрепа;
  • Търсете възможности за диалог и посредничество, преди да се стигне до ескалация.

Примерно поведение на солидарност е, когато хора не пресекат пикетната линия, за да купят нещо от компанията — това е начин да покажат подкрепа към синдиката. Повечето профсъюзи също избягват да правят бизнес с фирми, които са обект на стачка: например членове на профсъюза на шофьорите на камиони Teamsters могат да откажат да доставят стоки на стачкуващи предприятия.

Чистачи стачкуват пред сградата на MTV в Санта Моника, Калифорния.Zoom
Чистачи стачкуват пред сградата на MTV в Санта Моника, Калифорния.

История

Първият известен удар е направен през 12 век пр.н.е. в Египет. Работниците по времето на Рамзес III спират да работят в некропола, докато не започнат да се отнасят по-добре с тях. Думата получава името си от съвременността: през 1768 г. моряците в Лондон "стачкуват" или свалят платната на търговските кораби на пристанището.

През 1917 г. мексиканската конституция е първата, която гарантира, че работниците имат право на стачка.

Видове удари

Стачка на диви котки

Стачката е стачка, която не е одобрена от синдиката. Дивите стачки не винаги са защитени, както одобрените от профсъюза стачки.

Стачка за съчувствие

Стачката на съпричастност е стачка, която се провежда в подкрепа на друга група стачкуващи работници.

Стачка за забавяне

Стачка за забавяне на темпото е, когато работниците продължават да работят, но много бавно. Обикновено се прави, когато на работниците не е позволено да проведат пълна стачка.

Зелена забрана

Зелената забрана е стачка, която се прави, за да се накара компанията да възприеме по-щадящи околната среда практики.

Удари в закона

Въпреки че Международният пакт за икономическите, социалните и културните права гарантира правото на стачка, много страни изобщо не позволяват на работниците да стачкуват, но някои го позволяват при определени условия.

Съединени щати

В Съединените щати хората, които работят за федералното правителство, нямат право да стачкуват. В някои щати, като Ню Йорк, не се разрешава стачка на хора, които работят за щатското правителство (включително учители). На работещите в железниците и авиокомпаниите не е позволено да стачкуват, освен при определени условия.

Прекъсване на удара

Когато се обяви стачка, правителството може да се опита да я спре, като изпрати на помощ полицията или военните. Понякога заплахата със сила е достатъчна, за да накара работниците да спрат. Това се случва по време на общата стачка в Сиатъл през 1919 г., когато кметът на Сиатъл и главният прокурор на Вашингтон призовават в града над три хиляди морски пехотинци, моряци и полицаи.

Собствениците на дадена компания също могат да решат да наемат нови работници. Това може да струва по-евтино, отколкото да се съгласят с исканията на работниците. Това е друг начин за прекратяване на стачката. На тези работници, наричани от стачкуващите "стругари", често се крещи, докато преминават през пикетната линия. Много профсъюзи твърдят, че работниците, които са помогнали за прекъсване на стачката, като са преминали пикетната линия, нямат право да членуват в профсъюза. Ако компанията е профсъюзна (което означава, че там могат да работят само профсъюзни работници), това означава, че помагането за прекъсване на стачка може да доведе до уволнение на работника от тази компания завинаги.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява стачката?


О: Стачка е, когато много работници спират работа в знак на протест.

В: Защо обикновено се провеждат стачки?


О: Обикновено стачките се провеждат от синдикатите, за да се постигне по-добро заплащане, работно време или условия на труд.

В: Кога стачките стават важни?


О: Стачките стават важни по време на индустриалната революция, когато много хора работят във фабрики и мини.

Въпрос: Във всички държави ли стачките са незаконни?


О: В много държави стачката е незаконна, но в други държави хората, които стачкуват, са защитени при определени условия.

Въпрос: Какво представлява стачката?


О: Стачките обикновено са под формата на пикет. Работниците вървят пред работното си място, скандират и държат знаци.

В: Обикновено ли стачкуващите работници спират хората да пресичат пикета?


О: Стачкуващите работници обикновено не спират хората да преминават пикета.

В: Защо някои хора предпочитат да не преминават пикета?


О: Някои хора предпочитат да не пресичат пикетната линия, за да си купят нещо от компанията, като начин да покажат солидарност (или подкрепа) за профсъюза.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3