Обвиняване на жертвата: определение, история, примери и въздействие
Обвинението на жертвата означава, че жертвата на престъпление или вредно събитие бива представяна като основен или единствен причинител на случилото се и че тя "само си е виновна" за понасяната вреда. От 70-те години на миналия век този термин се използва широко в САЩ и впоследствие става част от академичните и популярните дискусии в много страни. Често обвиняването на жертвата се наблюдава във връзка с процеси за изнасилване и дела с расистки или дискриминационни елементи, но то може да се прояви и при противоправно поведение, домашно насилие, тормоз, трудови конфликти, бедствия и др.
Причини и психологически механизми
Обвиняването на жертвата често е резултат от психологически и социални механизми като:
- Вярата в справедлив свят (just-world hypothesis) — потребността да вярваме, че хората получават това, което заслужават, води до оправдаване на вредата чрез прехвърляне на вината върху жертвата.
- Защита на самооценката — приемането, че „такова нещо може да се случи на всеки“ е по-страшно; обвинявайки жертвата, човек си обяснява, че може да избегне подобна съдба чрез различно поведение.
- Социални стереотипи и митове — например „rape myths“ (митове за изнасилването), половите стереотипи, расови или класови предразсъдъци, които обезчовечават или обезсилват жертвите.
- Институционални интереси — в някои случаи системи като полиция, медии или работодатели могат да склонят към обвиняване на жертвата, за да защитят репутацията на институцията или да минимизират отговорността на извършителите.
Исторически бележки
През 1947 г. Теодор В. Адорно определя това, което по-късно ще бъде наречено "обвиняване на жертвата", като "една от най-зловещите черти на фашисткия характер". Малко след това Адорно и още трима професори от Калифорнийския университет в Бъркли създават своята влиятелна и силно дискутирана F-скала (F за фашист), публикувана в "Авторитарната личност" (1950 г.), която включва сред фашистките черти на скалата "презрението към всичко дискриминирано или слабо".
От 1970-те години терминът добива популярност в литературата, посветена на насилието срещу жените, расовата несправедливост и социалната психология. Научните и правозащитните движения оттогава подчертават как обвинението на жертвата служи за прикриване на структурни причини на вредата и за поддържане на неравенства.
Примери
- Идиомът "тя си го поиска" — често използван за жертва на сексуално насилие, като се акцентира върху облеклото, поведението или местоположението на пострадалата, вместо върху действията на извършителя.
- Коментари като "ако беше внимавал/а, нямаше да се случи" при пътни инциденти или грабежи.
- Обвинения към хора, пострадали при бедствия (наводнения, пожари), че са живели на неподходящо място или са имали "лош късмет", вместо да се обсъдят недостатъците в инфраструктурата и политиките.
- В съдебни процеси — задаване на въпроси, които поставят под съмнение поведението на жертвата (например в случаите на сексуално насилие), с цел да се дискредитира нейното свидетелство.
Въздействие върху жертвите и обществото
- Психологически последици: засилване на срам, вина, изолация, влошаване на симптомите на посттравматично стресово разстройство, депресия и тревожност.
- Намалено подаване на сигнали: жертвите са по-малко склонни да търсят помощ или да съобщават престъпления, когато очакват, че ще бъдат обвинени.
- Влошаване на правосъдието: обвинението на жертвата може да доведе до несправедливи присъди, слаб разследващ процес или прикриване на извършители.
- Социални и институционални последици: нормализиране на насилието, поддържане на дискриминационни практики и политика, която не защитава уязвимите групи.
Как да се противодейства
- Образование и публични кампании: информационни инициативи за разбиване на митове за насилието, за развенчаване на стереотипи и за популяризиране на разбиране за съгласие и право на граници.
- Медиен ангажимент: отговорно отразяване на престъпленията — без да се обвиняват жертвите, като се поставя фокус върху фактите и поведението на извършителя.
- Травма-информирани практики: обучаване на професионалисти (полиция, медицински персонал, адвокати, социални работници) да подхождат без предразсъдъци и с емоционална подкрепа към пострадалите.
- Правни и политически реформи: мерки, които защитават свидетелите и жертвите, елиминират дискриминационни практики и осигуряват равен достъп до правосъдие.
- Индивидуално поведение: слушайте жертвата, вярвайте ѝ, избягвайте въпроси или коментари, които я поставят под съмнение, и насърчавайте търсенето на професионална помощ.
Кратки насоки за реакция при разказ на травматично събитие
- Слушайте активно и без осъждане.
- Потвърдете чувствата на човека — „сигурно ти беше страшно/болезнено“.
- Избягвайте въпроси, които търсят оправдание или детайли, които могат да retraumatизират (например „какво точно обличаше/правеше?“), освен ако не са необходими за помощ.
- Насочете към професионална подкрепа и услуги за съветване, медицинска помощ и правни консултации.
Разпознаването и противопоставянето на обвиняването на жертвата е важна стъпка към по-справедливо общество, където отговорността за вредни деяния се носи от извършителите, а жертвите получават подкрепа и достъп до възстановяване и правосъдие.
Противоположни мнения
Рой Баумайстер, социален и личностен психолог, твърди, че обвиняването на жертвата не винаги е погрешно. Според него то може да доведе до нови идеи, които показват, че жертвата е поне отчасти отговорна за деянието. Баумайстер твърди, че обичайните обяснения на насилието и жестокостта не са полезни, защото казват, че жертвата е била невинна. Според него в класическия разказ за "мита за чистото зло" невинните, добронамерени жертви се занимават със своите дела, когато внезапно са нападнати от ужасни злодеи. Ситуацията обаче не е толкова проста; В повечето случаи жертвата е направила нещо, което или е разгневило престъпника, или е подпомогнало действията му. Въпреки това действията, които следват, може да са по-важни от първото престъпление на "жертвата".
Примери
През 2005 г. австралийският мюсюлмански проповедник Фейз Мохамед изнася реч в Австралия, в която обвинява жените, че са жертви на изнасилване. Той каза: "Всяка минута някъде по света има жертва на изнасилване. Защо? Никой друг не е виновен, освен самата тя. Тя е показала красотата си на целия свят... Без презрамки, без гръб, без ръкави, показващи краката си, само сатанински поли, разкроени поли, полупрозрачни блузи, минижупи, тесни дънки: всичко това, за да дразни мъжа и да се хареса на плътската му [сексуална] природа.
В случай, станал известен през 2011 г., единадесетгодишна жертва на многократни групови изнасилвания в Кливланд, Тексас, е обвинена от адвоката си, че нарочно е привличала мъжете, за да се опитат да я изнасилят. "Като паяка и мухата. Не беше ли казала: "Ела в салона ми, каза паякът на мухата?".", попита той един от свидетелите. Ню Йорк Таймс публикува статия, в която безкритично отразява начина, по който мнозина в обществото обвиняват жертвата, за което по-късно вестникът се извинява.
Когато през декември 2012 г. в Индия беше изнасилена и убита жена, някои индийски държавни служители и политически лидери обвиниха жертвата, че е била облечена и е излязла късно през нощта.
Въпроси и отговори
В: Какво е обвиняване на жертвата?
О: Обвинението на жертвата означава, че жертвата на престъпление е отговорна за него.
В: Кога терминът "обвиняване на жертвата" започва да се използва в САЩ?
О: Терминът "обвиняване на жертвата" е широко използван в Съединените щати от 70-те години на миналия век.
В: В какъв контекст терминът "обвиняване на жертвата" се е използвал главно във връзка с процеси за изнасилване?
О: Терминът "victim blaming" (обвиняване на жертвата) се използваше главно във връзка с процеси за изнасилване.
Въпрос: Кой е дефинирал понятието "обвиняване на жертвата" през 1947 г. и как го е описал?
О: Теодор В. Адорно определя "обвиняването на жертвата" през 1947 г. като "една от най-зловещите черти на фашисткия характер".
В: Какво създават Адорно и още трима професори от Калифорнийския университет в Бъркли през 1950 г.?
О: През 1950 г. Адорно и трима други професори от Калифорнийския университет в Бъркли създават своята влиятелна и силно дискутирана F-скала.
В: Какво включва F-скалата сред фашистките черти на скалата?
О: F-скалата включва сред фашистките черти на скалата "презрението към всичко дискриминирано или слабо".
В: Кой е често срещаният пример за обвиняване на жертвата?
О: Често срещан пример за обвиняване на жертвата е идиомът "тя си го поиска", например "тя си го поиска", казано за жертва на насилие или сексуално посегателство.
