Изнасилването обикновено се определя като сексуален контакт с лице, което не иска или не може да даде съгласието си. Съгласието е ясно изразено съгласие по собствен избор, без принуда, заплаха или манипулация; то може да бъде оттеглено по всяко време. По закон и в практиката понятието „съгласие“ включва и способността на дадено лице да прецени и да вземе решение — когато човек е в безсъзнание, сериозно упоен, под влиянието на наркотици или алкохол, или е малолетен, той/тя не може да даде валидно съгласие. Във Франция изнасилването се определя по-широко като "нежелано сексуално проникване".

Какви видове изнасилване има

  • Изнасилване със сила или заплаха: когато извършителят използва физическо насилие или заплахи, за да наложи сексуален акт.
  • Изнасилване при неспособност да се съгласи: при безсъзнание, обща упойка, тежка интоксикация или умствена немощ.
  • Публично/групово изнасилване (gang rape): когато няколко извършители участват — Международните механизми могат да разглеждат подобни деяния и като по-тежки форми на престъпление.
  • Съпружеско изнасилване: сексуален акт без съгласие между съпрузи/партньори — в много държави това вече е криминализирано, макар исторически да е било считано за невъзможно.
  • Статуторно изнасилване (statutory rape): сексуални отношения с лице под законово определена възраст на съгласието, дори при взаимно съгласие по възраст.
  • Изнасилване в конфликти: системно използвано като оръжие на войната; в тези случаи то може да бъде квалифицирано като престъпление срещу човечеството или военен тормоз.

Правна рамка и наказателна отговорност

Изнасилването е форма на сексуално посегателство и в повечето държави е едно от най-тежките престъпления. Лице, което извършва такова деяние, е изнасилвач. В международен план Международният наказателен съд и други трибунали признават сексуалното насилие като военно престъпление или престъпление срещу човечеството, когато е системно или широко разпространено.

Елементи, които обикновено се изискват за установяване на изнасилване в съдебна среда, включват:

  • липса на съгласие или неспособност за даване на съгласие;
  • използване на сила, заплаха, принуда или манипулация;
  • доказване на факта на сексуален контакт (включително чрез медицински и други експертизи).

Законодателствата варират по формулировка, възраст на съгласието, продължителност на давностните срокове и наказания. Историческите представи често правеха законите полово-ограничаващи — например в някои страни мъжете не бяха признати официално за жертви до по-късни реформи (вж. пример с Съединените щати). Днес тенденцията е към по-неутрални, основани на съгласието дефиниции.

Причини за извършване и методи на контрол

Изнасилвачите могат да използват насилие, наркотици или заплахи, за да постигнат своето. Други методи включват манипулация, изнудване, злоупотреба с властова позиция (например от работодатели, преподаватели) или използване на алкохол и вещества, за да отслабят способността за съгласие.

Социални и здравни последици за оцелелите

Последствията от изнасилване могат да бъдат физически, психически, социални и икономически:

  • Физически: наранявания, незабавни медицински рискове, възможност от предаване на инфекции (ХИВ, хламидия, гонорея), нужда от спешна медицинска помощ и отпускане на профилактично лечение.
  • Психически: посттравматично стресово разстройство (ПТСР), депресия, тревожност, фобии, проблеми със съня и сексуални дисфункции.
  • Социални: стигма, срам, страх от осъждане, изолация, разпад на взаимоотношения и загуба на работа или образование.
  • Икономически: разходи за лечение, правна помощ, възможна загуба на доходи и дългосрочни финансови трудности.

Много хора премълчават за изнасилването, защото може да се чувстват засрамени от случилото се, да се страхуват от липса на вяра и обвинение, или да нямат доверие в системата за подкрепа и правосъдие.

Какво може да се направи веднага след нападение

  • Ако е възможно, потърсете безопасно място и помощ от доверено лице.
  • Запазете всякакви доказателства (не мийте тялото, не сменяйте дрехите) и, ако е възможно, посетете спешно отделение, където може да се направи форензичен преглед („rape kit”).
  • По възможност направете медицински преглед за предотвратяване на бременност и предаване на инфекции; обсъдете профилактично лечение (PEP за ХИВ, спешна контрацепция).
  • Помислете за подаване на жалба — това е личен избор; наличие на медицински и форензични доказателства може да подпомогне разследването.

Подкрепа и превенция

Оцелелите имат право на чувствителна, неосъждаща медицинска и психологична помощ, правна информация и защита. Организации за подкрепа предлагат горещи линии, кризисни центрове, правна помощ и временни подслони. Важно е обществото да насърчава култура на съгласие, да обучава за бъдейки свидетели (bystander intervention) и да работи за намаляване на риск-факторите като насилие, неравенство и злоупотреба с алкохол и наркотици.

Как да помогнете на оцелял

  • Вярвайте и подкрепяйте без осъждане.
  • Окуражете ги да търсят медицинска помощ и подкрепа, без да ги насилвате да подават жалба.
  • Осигурете информация за налични услуги (медицински, психологически, правни).
  • Покажете търпение — възстановяването е дълъг процес.

Обществото и законодателството имат ключова роля както в предотвратяването на изнасилвания, така и в подкрепата на оцелелите. Промени в образованието, по-ясни дефиниции на съгласието и по-добро обслужване на жертвите могат да намалят честотата на тези престъпления и да помогнат за възстановяването на пострадалите.